Определение № 567 от 30.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 567 гр. Варна, 30.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. Иванова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500145 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.278 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.

Малинова долина, ул.Рачо Петков-Казанджията №4-6, срещу определение №13084/19.11.2024г., постановено по гр.д.№3971/2024г. на ВРС, с което е изменено решение №3373/30.09.24г. в частта за разноските като е осъден жалбоподателя да заплати на адв.Р.Д. сумата от 440,25лв, представляваща адв.възнаграждение за осъществена безплатна пр.помощ.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение. Излага се, че присъденият адвокатски хонорар не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото и предприетите процесуални действия, както и не била съобразена практиката на СЕС по дело С-57/15г.

Счита, че присъдените разноски се явяват прекомерни и делото не се отличавало с правна и фактическа сложност. Позовавайки се на съдебна практика и на решение на СЕС от 25.01.24г. счита, че съдът не е обвързан с Наредбата за минималните размери на адв.възнаграждения, а същите служели единствено като ориентир. Моли да се отмени определението.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК от насрещната страна М. В. Х., чрез адв.Р.Д., е постъпил отговор на частната жалба, с който счита същата за неоснователна.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С решение №3373/30.09.24г. по гр.д.№3971/24г. на ВРС, е уважен предявеният от М. В. Х. срещу ЕОС МАТРИКС ЕООД иск с правно основание чл.439 ГПК. Със същото ответникът е осъден да заплати на адв.Р.Д. сумата от 1

328,18лв, представляваща адв.възнаграждение за осъществена безплатна пр.помощ.

В срока по чл.248 ГПК от ищеца е постъпила молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските като бъдат присъдени разноски за осъществено адв.възнаграждение на адв.Р.Д. в размер на 440,25лв.

С обжалваното определение №13084/19.11.2024г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е уважена молбата на ищеца като е осъден ЕОС МАТРИКС ЕООД да заплати на адв.Р.Д. сумата от 440,25лв, представляваща адв.възнаграждение за осъществена безплатна пр.помощ.

Видно от материалите по гр.д.№3971/2024г. съгласно договор за правна защита и съдействие, сключен между ищеца и адв.Р.Д. е уговорено осъществяването на безплатно процес.представителство на основание чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА. С оглед на това и доколкото е направено искане за присъждане на адв.възнаграждение съгласно приложения списък съдът намира, че в полза на осъществилия процесуално представителство адвокат следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Безспорно е, че в хипотезата на чл.38 от ЗАдв. дължимото адв.възнаграждение се определя от съда. В тази връзка настоящият състав съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 е прието, че чл.101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, вкл. и в хипотезата на чл.38 ЗАдв, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв.възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Съгласно преобладаващата съдебна практика нормите от наредбата могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

В случая съдът отчита както фактическата и правна сложност на спора, така и че защитата на ищцовата страна се изразява както в подаване на искова молба, така и в осъществяване на процес.представителство в 2 проведеното с.з. чрез лично явяване на адвоката. С оглед на изложеното и отчитайки извършените в производството действия по защитата на ищеца, настоящият състав намира, че в полза на проц.представител следва да се определи адв.възнаграждение в размер, съответен на минималния такъв по Наредба №1/09.07.04г. Ето защо не са налице основания за изменение на определеното като дължимо от първоинст.съд адвокатско възнаграждение в размер на 440,25лв.

В рамките на дължимата от въззивния съд проверка настоящият състав прави извода за правилност на постановения съдебен акт, поради което и същият следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Определение

№13084/19.11.2024г., постановено по гр.д. №3971/2024г. на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3