Решение № 181 от 03.05.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. *****, 03.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130101022 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Т. В. И., ЕГН ********** с адрес гр.

*****, ул. **** № 42 против „Стик кредит” АД, ЕИК 202557159 със седалище и адрес на управление гр. Шумен, пл. Оборище № 13Б иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане ответникът да заплати на ищцата сумата от 200,43евро /392лева/, представляваща получена от него без основание сума извън чистата стойност на кредита по сключен между страните договор за потребителски кредит № ******/29.12.2023г., поради нищожността на договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 09.07.2025г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Сключила е с ответника договор за потребителски кредит, по който й е отпусната в заем сумата от 300лева.

Твърди, че договорът за кредит е нищожен като сключен в противоречие с изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК. Счита, че ГПР е увеличен по скрит начин, тъй като в него не е била включена неустойка по чл. 20 и такса, както и възнаграждение за поръчителство или банкова гаранция, чието договаряне оспорва да е било действително. Посоченото счита да обосновава нищожност на договора и на основание чл. 23 ЗПК, дължимо платеното по него е само чистата стойност на кредита, т.е. сумата от 300лева. Остатъкът в размер на 392лева, като получена от ответника сума при начална липса на основание счита, че подлежи на връщане.

Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен.

Признава, че на 29.12.2023г. с ищцата са сключили договор за заем, по който е отпуснал в заем сумата от 300лева.

Оспорва договорът да страда от твърдяните пороци. Счита, че основните му параметри са валидно договаряни, при спазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал. 2 ЗПК и тези на ЗПФУР, по реда на който е сключен процесният договор.

1

На ищцата се сочи да е предоставена подробна и детайлна информация относно условията на кредита, видно от СЕФ.

Посочва, че ищцата е отправила заявка за сключване на договор чрез сайта на ответното дружество. С подадения формуляр е предоставила лични данни, електронна поща, телефон и е посочила параметрите на заема, в т.ч. начин на усвояването му. При подаване на заявката й е предоставен СЕФ, като с натискане на бутон „вземи парите“ е потвърдила желание за предоставяне на заемната сума, като й е дадена възможност да изтегли проект на договор за потребителски кредит. Съгласието с неговите параметри е изразила с натискане на бутон „подпиши“, с което и заявката й е постъпила при ответника за одобрение. Посочва, че на ел. поща на ищцата са били изпратени ОУ и СЕФ, съдържащ цялата преддоговорна информация за искания паричен заем. След одобрение от ответника, отново на ел. поща на ищцата е изпратен договорът за заем, ведно с погасителен план и приетите от ищцата ОУ.

Твърди, че договорът е сключен при преференциални условия с уговорен гратисен период за погасяване. При издължаване в него на главницата, лихва или неустойка не се дължали. Оспорва да е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК касателно формирането на ГПР. В чл. 28 ОУ сочи да е посочен начин на формирането му, в т.ч разходите и допълнителните допускания. Доколкото в ГПР следва да са включени само разходи, за които има знание към момента на сключване на договора, то счита, че няма основание в него да се вкл. и неустойката, която при това нямала характер на разход, защото се дължала за неизпълнение на поето с договора задължение. Оспорва неустойката да има характер на добавка към възнаградителната лихва, както и това тя и лихвата да са договаряни в нарушение на закона и добрите нрави.

Настоява и че на разположение на ищцата е била възможността по всяко време да се откаже от така сключения договор.

Счита, че плащанията по договора са извършени на валидно правно основание и съответно не подлежат на връщане.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат с писмено становище.

Ищцата уточнява възраженията си срещу недействителността на договора за кредит, като го счита за сключен в нарушение изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Ответникът признава факта да е получил от ищцата плащане по договора на сумата от 392лева извън размера на главницата и възразява да са налице предпоставките за определяне и присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск по правилата на неоснователното обогатяване за възстановяване на получена от ответника сума при твърдения за плащането й при начална липса на основание- недействителност на сключен между страните договор за потребителски кредит.

За да се приеме за основателна търсената от ищцата защита, същата е следвало да докаже, че договорът за паричен заем № ******/29.12.2023г. и клаузите предвиждащи ГПР, неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, страдат от сочените пороци, а именно че са сключени в нарушение на закона относно потребителската закрила, вкл. твърденията за несъответствие между уговорения и действителния ГПР; извършено в полза на ответника плащане на всички задължения по договора и техния размер. В тежест на ответника е било провеждане доказване твърденията му договорът за 2 кредит да е валидно договарян при спазване изискванията на закона в областта на потребителското кредитиране и че получаването на сумата от 392лева по договора е станало на валидно правно основание.

Между страните не е имало спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

На 29.12.2023г. между страните е сключен договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № ******, по който съгласно уговореното в чл. 1, ал. 1, на ищцата е отпуснат кредит от 300лева. Връщането на заетата сума е следвало да стане съгласно погасителен план- Приложение № 2. Като приложения по договора са и заявлението за кредит, СЕФ, ОУ и тарифа за таксите и комисионни. Съгласно СЕФ, погасяването на задължението се извършва чрез една вноска с падежна дата 28.01.2024г. Пак там е упоменат начин на формиране на ГПР, вкл. допусканията взети предвид- че договорът ще е валиден за целия му срок, всяка страна ще изпълнява точно и в срок задълженията си по него, съотв. няма да се начисляват разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение, максималната усвоена сума е 300лева със срок на първи транш 30дни и погасяване на главницата след 1година. В СЕФ е вкл. и информация относно договореното обезпечение и размер на неустойката от 0,00лева при неизпълнение на това задължение в 3дневен срок. Пак там е посочен ГЛП от 36% и ГПР 0%.

Уговорени са с договора ГПР 0%, ГЛП 0% и 10% лихвен процент прилаган при просрочие. В изготвения погасителен план е упоменат ГЛП от 0% и ГПР от 42,58%. За така отпуснатия кредит е уговорена в чл. 7 дължимост на възнаградителна лихва при уговорения ГЛП. В чл. 10 и чл. 11 е уговорена дължимост на суми за разходи за събиране на просрочени задължения /изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори, лични посещения/ в максимален размер от 120лева и такива от по 0,30лева за изпращане на всяко текстово съобщение- смс.

В чл. 28 е разписано задължение за плащане на лихва за забава при забава в погасяване на вноска по погасителния план. В чл. 20 и сл. са разписани правото на кредитополучателя на отказ от сключения договор и на предсрочно погасяване на задължението.

Съгласно чл. 19, ако договорът е сключен при условие на предоставяне на обезпечение, то в 3-дневен срок от сключването му, потребителят следва да осигури действието на трето физическо лице, отговарящо на определени поставени условия, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство или в срок до един работен ден да предостави банкова гаранция, включваща всички плащания по договора с валидност 30дни след падежа на последната вноска по кредита. Съгласно чл. 29 непредоставянето на договореното обезпечение е санкционирано с дължимост на неустойка от 0,9% от стойността на усвоената по договора сума за всеки ден, през който не е осигурено обезпечението, чието плащане се извършва периодично с дължимата месечна вноска. В чл.

30, наред с другите неустойки, е договорена и неустойка от 1% от размера на просрочената сума в случай на неизпълнение на което и да е договорно задължение, вкл. в уговорения срок.

Ответникът е направил признание на факта, че е получил сумата от 392лева, като платена извън чистата стойност на отпуснатата в заем сума от 300лева по договора кредит № ******/29.12.2023г.

Процесният договор попада в хипотезата на чл. 9 ал. 1 ЗПК, тъй като не е сред изключенията посочени в чл. 4. Ето защо и с оглед потребителския му характер, съдът дължи самостоятелна служебна преценка за неравноправни клаузи на основание чл. 7 ГПК, а съобразно ТР 1/2020г. на ВКС - и за нищожност по чл.26, ал.1, предл.1 и 3 ЗЗД.

В рамките на тази служебна проверка, установява се, че е спазена формата при 3 сключването му, предвид че е договарян като такъв от разстояние при приложимост изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1 и ал. 2 ЗПК е договорът да съдържа информация относно общия размер на кредита, условията за усвояване и издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, с разбивка на включените в тях компоненти за главница и лихва, ГПР и общо дължимата сума по кредита, за годишния процент на разходите, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация за правото на отказ от договора. Възраженията срещу спазване на посочените законови изисквания са относно прилагания по договора ГПР и начина на неговото формиране.

ГПР по дефиницията на закона изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Изчислението му се извършва по формула разписана в закона. Прави впечатление, че ГПР в договора и СЕФ е посочен като 0%, докато в изготвения погасителен план той е 42,58%. ГЛП е посочен в СЕФ от 36%, докато в договора и погасителния план той е 0%. Тези несъответствия напрактика поставят потребителя в невъзможност да узнае в крайна сметка при какви условия на ГЛП и ГПР е договаряно, съотв. некоректното им посочване обуславя извод за договаряне с даване на невярна информация и това следва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика на основание чл. 6, пар. 1 от Директива 2005/29, защото посочването на такъв ГПР в СЕФ и договора подтиква или може да подтикне средният потребител да вземе решение за сделка, което в противен случаи не би взел. От друга страна, изхождайки от допусканията упоменати в СЕФ и включени при формиране на уговорения в случая ГПР от 42,58%, налага се извод, че този размер е формиран без отчитане на уговорените неустойки за неизпълнение и разходи за събиране, като ответникът не е оспорвал този факт.

При формиране на ГПР, в него се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя, с изключение на тези посочени в чл. 19, ал. 3 ЗПК - 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.