Определение № 1436 от 23.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1436 гр. Варна, 23.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети март през две Х.яди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501962 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба вх. № 64011/17.07.2025г., подадена от Т.

Б. Д. срещу определение № 9109/04.07.2025г., постановено по гр.д. № 7789/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав, с което основание чл. 248 от ГПК е допълнено решение № 1602/08.05.2025г., постановено по гр.д. № 7789/2024г. на ВРС в частта му за разноските, като е осъден Т. В. Х., гражданин на Германия, р.**********г. ЛНЧ ************ с адрес гр. Варна, ул.

*********** да заплати на Т. Б. Д. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. ******** сумата от 163,61 лева, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал. 3 от ГПК.

В частната жалба са изложения оплаквания за незаконосъобразност на определението. Сочи се, че районният съд е приел, че молбата е за допълване на решението в частта за разноските, а не за неговото изменение, въпреки изричното изявление в тази насока. Счита още, че съдът неправилно е приел, че доколкото ответницата не е посочила по кой от исковете колко от адвокатското възнаграждение е заплатено, последното следва да бъде разделено по 1/3 за всеки от исковете и е присъдил само 163,61 лева.

Същевременно на ищеца е присъдена сума в размер на 960 лева при условие, 1 че също не е посочил по кой от исковете колко е заплатил. Моли определението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което решението да бъде изменено в частта за разноските, като на страните бъдат присъдени такива съразмерно с отхвърлената/уважената част от иска.

В законоустановения срок насрещната страна не е депозирала писмен отговор.

С определение на съда от 12.09.2025г. частната жалба е оставена без движение с указания жалбоподателя да заяви дали в частната жалба е инкорпорирано и искане по чл.250 от ГПК за допълване на определение № 9109/04.07.2025г., постановено по гр.д. № 7789/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав, предвид липсата на произнасяне със същото в цялост по молбата по чл.248 от ГПК, като съобрази, че същото подлежи на разглеждане от съда, постановил определението.

С депозираната в указания срок уточняваща молба Т. Б. Д. е заявила, че в частната жалба е инкорпорирано искане допълване на определение № 9109/04.07.2025г., постановено по гр.д. № 7789/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав.

Предвид уточняващата молба делото е върната на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата по чл.250 от ГПК.

С определение № 17206/09.12.2025г., постановено по гр.д. № 7789/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав, е допълнено на основание чл. 250, ал. 1 от ГПК определение № 9109 от 04.07.2025 г., постановено по гр. д. № 7789/2024 г. по описа на ВРС, XXXI състав, като са изменени присъдените в полза на ищеца съдебно-деловодни разноски от 960 лева чрез тяхното редуциране и е осъдена Т. Б. Д. ЕГН********** от гр. Варна, *********** да заплати на Т. В.

Х. гражданин на Германия, р.**********г. ЛНЧ************ с адрес гр.

Варна, ул. ********* сумата от 651,73 лева, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.

Срещу горепосоченото определение също е депозирана частна жалба с вх. № 265/05.01.2026г., подадена от Т. Б. Д.. В същата отново се излага, че съдът неправилно е разделил адвокатското възнаграждение, което е заплатила на три. Сочи че ответникът също не е посочил по кой от исковете колко е заплатил, като незнайно как съдът е присъдил на ответницата само 163,61 лева, а на ищеца 651,73 лева. Моли определението да бъде отменено и на 2 страните да бъдат присъдени разноски съобразно уважената/отхвърлената част от иска. Писмен отговор не е депозирал от насрещната страна и по отношение на втората частна жалба.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частните жалби са подадена в законоустановения срок, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явяват процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 7789/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав е образувано по искова молба, подадена от Т. В. Х. срещу Т. Б. Д., с която са предявени искове, както следва: 1) за заплащане на сумата от 2 041 евро, представляващи размер на платен депозит по договор за наем на недвижим имот от 01.10.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на завеждането на исковата молба - 24.06.2024г. до окончателното й заплащане; 2) за заплащане на сумата от 76,54 евро, представляващи неустойка за забава, считано от 15.06.2023г. до датата на завеждане на исковата молба 24.06.2024г., 3) за заплащане на сумата от 846 лева, представляваща обезщетение за направени разноски за адвокатско възнаграждение, нотариална такса и преводачески услуги, във връзка с изпращане и връчването на нотариална покана до Т. Б. Д. и за легализиран писмен превод на документи.

С постановеното по делото решение № 1602/08.05.2025г. съдът е уважил първия иск за сумата от 977.42евро представляваща невърнат гаранционен депозит по сключен между страните договор за наем от 1.10.2022г., като е отхвърлил претенцията за разликата до търсените 2 000 евро (макар и търсената сума да е била по-голяма, но искане за допълване на решението по чл.250 от ГПК не е направено) поради извършено по възражение на ищцата съдебно прихващане със сумата от 1 022.58 евро равняваща се на 2 000 лева, и е уважил изцяло исковете за осъждане на ответницата да заплати сумата от 76.54 евро, представляваща неустойка в размер на по 0.01% дневно начислена за времето от 15.06.2023г. до 24.06.2024г. и за сумата от 846 лева, представляваща сбор от разноски направени от ищеца за извънсъдебно 3 уреждане на спора.

И двете страни по делото за поискали да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът с гореописаните определения по чл.248 от ГПК е присъдил на ищеца разноски в размер на 651,73 лева, а на ответницата в размер на 163,61 лева.

Съобразно представения списък с разноски по чл.80 от ГПК и ангажираните доказателства ищецът е направил разноски в общ размер от 1118,04 лева, от които 268,04 лева платена държавна такса (включваща и таксите за банков превод), 700 лева за платено адвокатско възнаграждение и 150 лева разноски за преводач. Ответницата е направила разноски само за платено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото разноски с оглед уважената част от исковете. По отношение на държавната такса следва да се има предвид, че за уважените изцяло искове дължимата такса е в размер на 100 лева. От оставащата такса в размер на 168,04 лева се дължи съразмерно на уважения иск (за депозита по договор за наем) сумата от 80,47 лева.

Следователно общият размер на дължимата от ответницата на ищеца сума за държавна такса е 180,47 лева. Сумата от 700 лева за адвокатско възнаграждение е уговорена общо по всички искове. При липсва на конкретно посочване по кой иск какво възнаграждение е заплатено константната практика на съдилищата приема, че е по равно. Сумата от 150 лева – разноски за преводач също е платена общо по всички искове. При два изцяло уважени иска и един частично уважен 2/3 от сумата следва ад се присъди изцяло (566,67 лева) и 1/3 да се разпредели с оглед уважената част от иска за депозит по договор за наем (135,68 лева). Така всички дължими на ищеца разноски са в размер на 882,82 лева (равностойност на 451,38 евро). Тук следва да се отбележи, че първоинстанционният съд при присъждане разноски на ищеца погрешно е преценил като направени от него разноските по списъка на ответника в размер на 960 лева за платено адвокатско възнаграждение, а не тези по списъка на ищеца в общ размер от 1118,04 лева. В този смисъл присъдените на ищеца разноски да дори по-малко от дължимите, но доколкото същият не е подал молба по чл.248 от ГПК, нито частна жалба срещу 4 постановеното определение за изменение на решението в частта за разноските, положението на жалбоподателката не може да бъде влошавано.

По изложените съображения определение № 17206/09.12.2025г., с което е изменено решението в частта за разноските, които ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца, следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските, които ищецът следва да заплати на ответницата съобразно с отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. В договора за правна защита и съдействие, с който ответницата Т. Д. е упълномощила процесуалния си представител адв. М. Д. не е посочено каква част от общо платеното адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева по кой от исковете е заплатено. Следователно следва да се приеме, че е по равно. Следователно за иска за депозит по договор за наем адвокатското възнаграждение е в размер на 320 лева, от което съобразно с отхвърлената част от иска ищецът следва да заплати на ответницата 163,61 лева (равностойност на 83,65 евро). Предвид изложеното определение 9109/04.07.2025г. също следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9109/04.07.2025г., постановено по гр.д. № 7789/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 17206/09.12.2025г., постановено по гр.д. № 7789/2024г. по описа на РС-Варна, 31 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5