Решение № 140 от 28.11.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Сливница, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20251890200325 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, представлявано заедно от законните си представители – управителите Г.Л.А. и И.Д.С., подадена чрез процесуалния му представител – адв. А. И., срещу електронен фиш Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП № 8505269843 за нарушение от 04.04.2022 г., издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ (АПИ), с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за издаването му при неправилно приложение на материалноправните норми и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. На първо място се поддържа, че е налице нарушение на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП, доколкото последната не допуска издаването на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал 3б ЗДвП, какъвто е процесният случай.

На следващо място се поддържа, че ППС е било оборудвано с електронно бордово устройство за отчитане на изминато разстояние и заплащане на пътните такси чрез национален доставчик на услуги – „ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА” АД или „Шел България“ ЕАД, с оглед на обстоятелството, че в процесния период дружеството е било в процес на смяна на доставчика. В тази връзка се поддържа, че в случая е следвало да намери приложение уредбата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/2024 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, разпоредбата на чл. 2, § 7 от който е съобразена от националното ни законодателство едва с изменението на ЗП с ДВ бр. 14 от 1

2023 г. Именно тогава в разпоредбите на чл. 10б, ал. 7 – 9 ЗП е разписано задължението за уведомяване и възможността да се заплати незаплатената такса в срок до 14 дни, като до този момент и към датата на извършване на нарушението, нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи нарушения на режима на деклариране на тол данни и заплащане на тол такси и по-конкретно текстовете на чл. 102, ал. 2 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП и чл. 10б ЗП не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко действие норми на акт на общностното право. В случая уведомяване не било извършено, с което са били нарушени разпоредбите на Регламента.

На следващо място се сочи, че дори и да се приеме, че нарушение все пак е допуснато, то не е спазен принципът за пропорционалност/съразмерност, който е задължителен при преценка размера на наложеното наказание, доколкото предвиденият в чл.

179, ал. 3б ЗДвП размер на наказанието противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), въвеждащ задължение за държавите членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В този смисъл жалбоподателят се позовава и на практиката на СЕС по съединени дела C-497/15 и С-498/15, съгласно която чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Позова се и на Решение от 21.11.2024 г. на ЕСЕ по дело С-61/23, постановено по отправено от АС – Хасково преюдициално запитване.

Твърди се още, че в административнонаказателното производство не са събрани никакви доказателства как са точно е станало установяването на нарушението, доколкото устройството с посочения в ЕФ, с което е заснето преминаването на точно това превозно средство не извършва измерване на маса или други елементи, поради което не представлява техническо средство за установяване на нарушение. Този извод според жалбоподателя се подкрепя и от разпоредбата на чл. 167а, ал. 6 ЗДвП, като в тази връзка счита, че може да се направи извод, че устройството само фиксира движението на ППС, но преценката дали това движение е противоправно се извършва в по-късен момент от оправомощени длъжностни лица. В тази връзка се поддържа, че снимката на МПС може да стане причина за образуване на административнонаказателно производство, в хода на което да се установят видът на МПС, масата му, размерът на задълженията за ползване на пътя, респ. тяхното изпълнение или неизпълнение, но не и за приключването му със санкционен акт. В тази връзка отново са релевирани доводи за незаконосъобразно издаване на ЕФ на основание чл. 189ж ЗДвП.

Поддържа се, че е налице и нарушение на процесуалния ред за издаване на ЕФ, доколкото не е спазена разпоредбата на чл. 186, ал. 4 ЗДвП, като наред с това незаконосъобразно ЕФ е бил издаден на юридическото лице, а не на управителя, което води и до материална незаконосъобразност на атакувания ЕФ.

На следващо място са релевирани и доводи за неспазване на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН, който процесуалният представител на жалбоподателя счита, че следва да намерят приложение и в производството по издаване на ЕФ. В тази връзка се поддържа, че ЕФ следва да се издаде в тримесечен срок от откриване на нарушителя, след изтичане на който тази възможност се преклудира на основание чл. 34, ал. 1 ЗАНН, като различното приложение на тази разпоредба по отношение на лицата, чиито нарушения са били установени от контролен орган чрез съставяне на АУАН и по отношение на тези, чиито нарушения са установени с ЕФ създава неоправдана асиметрия в правното им положение и би означавало различно третиране на извършителите на едно и също нарушение само на 2 базата на начина на установяване на нарушението им. Сочи се, че ЕФ не е издаден и в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 2 ЗАНН, като неспазването на давностните срокове винаги е основание за отмяна на санкционния акт, дори и без да се разглежда въпроса по същество.

С оглед на всичко изложено се претендира цялостна отмяна на атакувания ЕФ и присъждане на разноски в производството.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не изпраща представите, като по делото е постъпила молба от адв. И., с която е взето становище по същество, като се поддържат доводите, подробно изложени и в жалбата.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, се представлява от юрк. Георгиева, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ, като законосъобразен и правилен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и не прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП (ЕФ е връчен на 19.05.2025 г., а жалбата е подадена на 29.05.2025 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Към 04.04.2022 г. „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, ЕИК 121444454, било собственик на ППС Автобус УНВИ МИКРОБУС, рег. № ***, с технически допустима максимална маса 5300, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С.

На същата дата в 05.14 часа, пътното превозно средство, представляващо автобус, с технически допустима максимална маса 5300, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, без ремарке, се движило по път I-8, при пътния участък на км. 41+234, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото по-горе ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за същото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Това нарушение било установено с устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I8, км. 41+234, за което има издаден Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка.

Информацията за извършеното нарушение постъпила в електронната система на АПИ на 14.04.2022 г. в 12.49 часа, като било дадено началото на историята на обработката на нарушението. На 16.04.2025 г., в 11.10 часа, след извършването на първоначалните проверки, започнало и подписването на документа, като окончателно бил подписан в 11.10 часа, като на юридическото лице – собственик за констатираното нарушение DC9B2342D8D90AE0E053011F160ABFB4 бил съставен процесният електронен фиш № 8505269843, с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл.

179, ал. 3б ЗДвП било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

Електронният фиш бил изпратен за връчване на 08.05.2025 г. и бил връчен на 3 жалбоподателя на 19.05.2025 г., видно от приложената по делото разписка, като датата на връчването била удостоверена и в историята на обработката на нарушението.

Към датата на нарушението жалбоподателят имал сключен договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане, с лице, предоставящо услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, а именно: Toll4Europe GmbH, с партньор по продажбите „Шел България“ ЕАД и „Интелигентни Трафик Системи АД, което не е уведомило дружеството за изключването на асоциираното към ППС бордово устройство, въпреки че същото по данни от дружествата е било с изтощена батерия в периода от 02.04.2022 г. в 12.39 часа до 05.04.2022 г. в 03.45 часа.

Видно от Становище на отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ (УИСИ) Национално тол управление във връзка с нарушение № 8505269843, за сегмент 1000811673 дължимата сума е в размер на 0,05 лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени с жалбата и в съдебно заседание, приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението DC9B2342D8D90AE0E053011F160ABFB4, ведно със снимков материал към него.

Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад и становище от УИСИ, в същия е отразено, че за въпросното преминаване по платена пътна мрежа няма получени тол декларации и маршрутни карти за ППС за сегмента на рамката, когато е отчетено нарушението, като няма получена и платена тол декларация за предходен и следващ сегмент.