Решение № 1019 от 15.10.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1019 гр. Варна, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова

Членове:

Иванка Д. Дрингова мл.с. Ивайло М. Младенов при участието на секретаря Петя П. П.а като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20263100501174 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 29253/14.04.2026г., подадена от А. П. А., ЕГН ********** срещу решение № 809/05.03.2026 г., постановено по гр. д. № 8450/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, 48 състав, с което на основание чл. 34 от ЗС е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-1892/14.10.2008 год. на ИД на АГКК, находящ се в ул. „Б.“ ****, представляващ апартамент 13, с площ от 75,50 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта *** и над обекта ***, изба №13, с площ от 5.10 кв.м. и 4.9736% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор *** и 15 кв.м. идеални части от дворното място с идентификатор ***, цялото с площ 280 кв.м., при квоти: ½ ид. част за В. М. К., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „Б.“ № 18, ет.4, ап.13 и ½ ид. част за А. П. А., ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул.

„Б.“ № ****, ап. 13.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че решението е неправилно като поставено в нарушение на материалния закон, при допуснати процесуални нарушения и необосновано. Въззивникът счита, че решението е 1 немотивирано, предвид че съдът не е взел под внимание отправеното от него възражение за недопустимост на иска за делба по отношение на 15 кв.м. ид.ч. от процесния поземлен имот. Поддържа още, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е формирал вътрешно убеждение по отношение само на част от тях или същите са тълкувани превратно. Счита, че това е относимо за показанията на свидетелите Т.Ф., С. А.а, Д.М., както и по отношение на част от приобщените по делото писмени доказателства. В тази връзка въззивникът излага подробен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства, като счита, че необсъждането в посочения смисъл на доказателствения материал е довело до това съдът да направи погрешен краен извод, че презумпцията за съвместен принос по чл. 22 и чл. 23 от СК не е била оборена. Подчертава, че цената по прехвърлителната сделка е платена с лични спестявания на въззивника, плащането е осъществено в брой, контактът със строителят е бил осъществяван единствено от него или роднините му, а В. К. не е провела насрещно доказване за своя личен принос по сделката. Нещо повече счита, че тя в нито един момент не е твърдяла, че плащането на цената се е осъществило с общи средства. Въззивникът излага още, че оборването на презумпцията за придобиването на идеалните части от поземления имот спомага за установяване изключителната собственост върху апартамента.

Поддържа, че самият факт на участие на В. К. в доброволната делба като съсобственик, не поражда за нея права, тъй като в делбата участват единствено съсобствениците на поземления имот. При това положение намира, че съдът не би следвало да обсъжда произходът на средствата, вложени в придобиването на имота.

Въззивникът счита още, че дори да не се възприеме гореизложеното, не е основателно и становището, че В. К. е съсобственик на ½ ид.ч. от апартамента по силата на съпружеската имуществена общност. Сочи, че ищцата не е твърдяла влагане на лични средства в строителството му или получаване на финансова помощ от родителите й. Така още е останало изолирано от останалия доказателствен материал твърдението, че част от средствата за придобиване на имуществото са от кредити и продажба на имот.

В допълнение посочва, че /за разлика от фактурите/, по делото са неоспорени 5 броя разходни касови ордери, с които се установява плащането на суми към строителя за извършване на довършителни работи по отношение на апартамент № 13, последните потвърдени от приетата по делото експертиза.

При това положение въззивникът счита, че презумпцията на чл. 22 и чл. 23 от СК е била оборена и по отношение на собствеността на самостоятелния обект.

В допълнение намира, че не бива да бъде пренебрегнато процесуалното поведение на В. К. в хода проведеното помежду им дело за развод, в рамките на което в потвърденото споразумение помежду им тя е отстъпила използването на жилището безвъзмездно, освен това не е претендирала обезщетение за лишаването й от ползването му за периода на фактическата им раздяла.

С оглед на изложеното въззивникът моли за обезсилване на обжалвания съдебен акт в частта по допускане на делбата на 15 кв.м. ид.ч. от поземления имот и отмяна на решението в частта, с която е допусната делба на апартамента, и постановяване на решение, с което искът за делба да бъде отхвърлен поради пълна трансформация с лични средства на въззивника. При 2 условията на евентуалност, моли за установяване частична трансформация, при квоти съобразно размера на вложените от него средства от А. А..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба, подаден от въззиваемата страна В. М. К., ЕГН **********, с който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че решението е постановено при правилен и изчерпателен анализ на установената фактическа обстановка, поради което моли за неговото потвърждение. Въззиваемата счита, че възражението за недопустимост на делбата на идеални части от поземлен имот е неоснователно. По отношение на възраженията за трансформация поддържа, че същите са обсъдени, след цялостен анализ и задълбочена преценка на приобщените по делото доказателства, като съдът обосновано е достигнал до извод за неоснователност на твърдението за наличие на конкретни лични средства или връзка между спестяванията на въззивника и придобиването на процесния недвижим имот. Въззиваемата също излага анализ на доказателствата по делото. Същата оспорва и твърдението, че процесуалното й поведение в бракоразводното дело може да бъде тълкувано като признание на изключителната собственост на А.. Поддържа, че в хода на последното е целяла единствено постигане на споразумение за прекратяване на брака по взаимно съгласие, а обстоятелството, че е предала жилището за ползване няма отношение към собствеността. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло, както и за присъждане на разноски.

Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на страна В. М. К., ЕГН ********** срещу А. П. А., ЕГН **********, с която e предявен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за делба на следния недвижим недвижим имот: апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, ул. „Б.“ ****, със застроена площ 75,5 кв.м., ведно с избено помещение № 13, с площ 5,10 кв.м., заедно с припадащите се 4, 9736 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж и принадлежащите 15 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ 280 кв.м. по скица, 310 кв.м. по документ за собственост при квоти по ½ за 3 страните.

В исковата молба са изложени твърдения, че страните са съсобственици при равни квоти в гореописания недвижим имот, придобит в условията на съпружеска имуществена общност чрез договор за доброволна делба по отношение на апартамента и договор за покупко-продажба по отношение на прилежащите идеални части от дворното място. След прекратяване на брака между страните с решение № 719/06.03.2024г., по гр.д.№ 14004/2023г. по описа на РС-Варна между тях възникнала обикновена съсобственост.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като недопустим по отношение на идеалните части от поземления имот и неоснователен по отношение на жилището, предмет на делбата. Поддържа, че поземленият имот се явява обслужваща част на спрямо сградата – обща част по смисъла на чл.38, ал.1 от ЗС, поради което делбата му се явява недопустима. Не оспорва, че страните са бивши съпрузи, както и че собствеността върху жилището, както и 15 кв.м. ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, са придобити по време на брака, но оспорва, че същите са придобити в условията на съпружеска имуществена общност.

Прави възражение, че имотът е придобит лично от него чрез пълна трансформация на негови лични средства, спестени преди сключване на брака, както и дарени от неговата майка – една част преди сключване на брака и една част при плащане на окончателната цена на жилището. Твърди, че две години преди да се запознае и да започне връзката си с ищцата през 1994 г. е осъществил курс от 8 месеца като моряк на кораба „Кефан“, плаващ под кувейтски флаг, като договореното възнаграждение е било 1200 щатски долара на месец. След получаване на сумата, тя е била предадена за съхранение на неговата майка С. А.а в тази валута поради икономическата нестабилност в страната с намерение за бъдеща покупка на апартамент в гр.

Варна. Наред с това, ответникът сочи, че е работил като готвач, шофьор, както и други професии. Също така, преди да сключи граждански брак ежегодно му били дарявани пари от неговата майка за периода от 1984г. и до 1994г. –около 1200 долара. През 2002г. разбрали за възможност да се включат в закупуване на бъдеща сграда в гр. Варна, на ул. “Б.” 18, като за целта първо трябва да се закупят идеални части от поземлен имот и в последствие ще се подели построената сграда, като плащането на строителството ще бъде поетапно.

През месец юни 2002г. ответникът заплатил с лични средства сумата от 320.40 лв., за покупката на 15 кв.м. идеални части от поземлен имот, представляващ УПИ парцел VI-939, в кв.60, по плана на 25 подрайон на гр. Варна, за което В. не е била уведомявана. Майката му С. А.а и сестра му НиК.а също се включили в строителството. Твърди се, че по време на строителството само и единствено ответникът за неговия апартамент, майка му за нейния апартамент и сестра му за нейния апартамент са контактували с представителя на строителя и само те са заплащали със собствени средства дължимите суми за извършване на СМР. Малка част от сумата, която е следвало да бъде платена от А. и сестра му в полза на строителя била внесена лично от майка им, с намерение и съзнанието, че надарява всеки от тях двамата. Ответникът не оспорва, че в края на месец август 2003г. бившите съпрузи са били страни по договора за доброволна делба на сградата, въпреки, че той изрично е възразил за включване на съпругата му, но нотариусът е настоял.

4

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 115, том ІV, рег. № 7449, дело № 359/2002г. на нотариус Диана Стоянова, с рег.№ 192 в регистъра на НК, ЕТ „Алдо – ЖВ – Т.Ф.“ е продала на А. П. А. само 15 кв.м. ид.ч. от собствените си 210/310 кв.м. ид.ч. от имот, целият с площ от 310 кв.м. от собствените си идеални части от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ***, представляващ УПИ парцел VІІ-939 в кв.60 по плана на 25 подрайон на гр. Варна.