Решение № 4803 от 21.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4803 гр. Пловдив, 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20265330103576 по описа за 2026 година

С исковата молба ищцата М. С. М. е предявила против „Профи Кредит България“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 476, 37 евро (след прието на основание чл. 214 ГПК с Определение от 15.10.2026 г. изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща недължимо заплатена и получена от ответника без основание по договор за потребителски кредит № *****/**** г., дължима след покриване на главницата по договора, ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.05.2026 г., до окончателното изплащане на задълженията.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *****/**** г., по силата на който в полза на ищцата е предоставена сумата от 5 000 лв., като в договора е установено задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги – допълнителна услуга „Фаст“ от 1 500 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ от 4 350 лв. Сочи, че общото задължение по договора за кредит е от 14 557, 21 лв., което е погасено от ищцата за периода от датата на сключване на договора до датата на депозиране на исковата молба. Изложени са съображения за недействителност на договора за кредит, поради допуснато нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в посочения в договора годишен процент на разходите не е включено възнаграждението за допълнителни услуги, които представляват разход по кредита. Поддържа се, че клаузите, установяващи задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги са 1 недействителни на основание чл. 21 ЗПК, чл. 19, ал. 5 ЗПК и чл. 10 а ЗПК.

Счита, че всички заплатени суми по договора, след покриване на главницата, са получени без наличие на правно основание за това. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *****/**** г., по който е заплатена сумата от 5 евро за покриване на задължения над главницата. Излага подробни съображения за действителността на клаузата за възнаградителна лихва, която е уговорена като фиксиран лихвен процент. Твърди, че при сключване на договора не е допуснато нарушение при посочване на годишния процент на разходите.

Счита, че възнагражденията за допълнителни услуги не следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, доколкото тези услуги не представляват задължително условие за сключване на договора и се предоставят по избор на потребителя. Твърди, че ако се приеме, че тези услуги следва да са включения в годишния процент на разходите, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК. Сочи, че неправилното посочване на годишния процент на разходите не следва да се приравнява на липса на посочен годишен процент на разходите, като неправилното му посочва не представлява съществено нарушение, за да доведе до недействителност на целия договор. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за връщане на недължимо заплатена сума за неустойка.

От Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № *****/**** г., сключен между М. С. М. и „Профи Кредит България“ ЕООД, се установява, че кредитодателят се е задължил да предостави в полза на кредитополучателя сумата от 5 000 лв. срещу насрещното задължение на ищцата – кредитополучател, да върне предоставения й за възмездно ползване финансов ресурс, ведно с включена възнаградителна лихва или сумата от общо 8 707, 21 лв. на 36 месечни погасителни вноски от 241, 87 лв. Установен е годишен лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 49, 24 %.

Уговорено е, че с договора се рефинансират задължения, както следва: сумата от 2 526 лв. към „Кредисимо“ ЕАД и сумата от 786, 92 лв. към „Сити Кеш“ ООД.

В договора е уговорено, че кредитополучателят дължи заплащане на такса по закупен пакет допълнителни услуги, както следва: допълнителна 2 услуга „Фаст“ от 1 500 лв. и допълнителна услуга „Флекси“ от 4 350 лв.

Страните са договорили, че общият размер на подлежащата на връщане сума е от 14 557, 21 лв., като общият размер на вноската е в размер от 404, 37 лв.

Договорът между страните е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия. Представени са Общите условия към договора за кредит, с идентично съдържание.

В разпоредбата на чл. 15.1 от ОУ е установено, че срещу допълнителната услуга „Фаст“ потребителят получава приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на кредит. В разпоредбите на чл. 15.2.1, чл. 15.2.2 и чл. 15.2.3 от ОУ е установено, че за допълнителна услуга „Флекси“ потребителят получава възможност – при определени условия, за отлагане на погасителни вноски, намаляване размера на погасителни вноски или промяна на датата на падеж.

От представената от ответника справка за осъществени плащания се установява, че ищцата е заплатила сумата в общ размер от 3 032, 83 евро за погасяване на задълженията си по договора за кредит.

По отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

3

Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин.

Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

В чл. 10, б. „ж“ от посочената Директива е установено, че в договора следва да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана и съответства на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане в изпълнение, в чл.

22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за 4 сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК.

В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.