Решение № 573 от 29.11.2022, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. Габрово, 29.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Т. Христов при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело № 20224210100767 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се води въз основа на установителен иск по чл. 422 от ГПК, предявен от „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к 1421, ул. „Димитър Хаджикоцев" № 52 – 54 срещу В. И. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. *********** № 1, ет. 14, ап. 96 за установяване на дължимостта на присъдени със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК суми.

І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:

1. От страна на ищеца:

Твърди, че на 14.04.2020 г. „ТИ БИ АЙ Банк'" ЕАД сключило Договор за потребителски кредит № 7001192239 с ответника В. И. П., ЕГН **********. На основание така сключения Договор, „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД предоставило сума в размер на 2442,22 лв. В чл. 7 ал. 1 от Договора бил посочен размера на предоставения кредит - 2442,22 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора за потребителски кредит за общо ползване, средствата по кредита се превеждали от Кредитора по банкова сметка на Потребителя. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлизало на 3330,04 лв., която сума била разсрочена на 14 погасителни месечни вноски по 237,86 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвявал предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент бил в размер на 53,20 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума кредитополучателят имал задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Със заявление за рефинансиране кредитополучателят пожелал да рефинансира с част от получената сума свои задължения по договор 7001056895 и 7001152483. Длъжникът преустановил плащанията, като на 15.08.2021 г. настъпил крайният падеж на договора.

1

Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (31.08.2021 г.), задължението по Договора на В. И. П., ЕГН ********** към „ТИ БИ АЙ Банк'' ЕАД било в размер на 2854,62 лв. (2177,28 лв. главница и 677,04 лв. договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), което към 23.08.2021 г. било в размер на 606,75 лв.

След подаване на заявление по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 767/2022 г. на РС Габрово били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които било образувано изпълнително дело № 694/21 г. по описа на ЧСИ Весела Цонева, рег. № 732 на КЧСИ. Със свое разпореждане, получено от ищеца на 15.12.2021 г., съдът предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване иск за установяване вземането си.

Искането на ищеца е съдът да постанови съдебно решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:

- сумата 2177,28 лева – главница, ведно със законната лихва от 30.08.2021 г.

/датата на подаване на заявлението/ до изплащане на вземането;

- сумата 677,04 лева – договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 15.09.2020 г. до 15.08.2021 г.;

- сумата 606,75 лева – лихва – обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 23.08.2021 г., за които е издадена Заповед № 753/07.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1508/2021 г. по описа на РС – Габрово, както и да му бъдат присъдени направените в заповедното и в исковото производство разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство в размер на 300 лева.

2. От страна на ответника:

Процесуалният представител на ответника оспорва предявения иск по основание и размер.

Договорът за потребителски кредит № 7001192239/14.04.2020 г. бил недействителен, респ. нищожен съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит, Закона за защита на потребителите и общите разпоредби на Закона за задълженията и договорите, поради следното:

- не била предоставена в писмен вид под формата на стандартен европейски формуляр преддоговорна информация, необходима за сключване на договора за кредит в условията на информираност от страна на потребителя, каквито са императивните изисквания на ЗПК;

- договорът бил съставен по ясен и разбираем начин, което било регламентирано в цитираната разпоредба на материалния закон. Начинът по който бил 2 форматиран Договора, го правел неясен, не бил спазен изискуемият от ЗПК шрифт, междуредовото пространство е такова, че правел Договора нечитаем от потребителя;

- не били предоставени Общи условия, с които ответникът да се запознае предварително, като те били инкорпорирани в окончателния договор, който на практика представлявал общи условия, с които не се бил запознал и не можел да се приеме, че се е съгласил с тях;

- договорът не съдържал ясно какъв е лихвеният процент на ден;

- към договора липсвал погасителен план, което било задължително изискване съгласно ЗПК;

В случай, че съдът приемел, че процесният Договор бил действителен по смисъла на ЗПК, то същият съдържал отделни клаузи, които били нищожни:

- клаузата, предвиждаща еднократна такса „оценка на риска" била нищожна кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита;

Процесиите суми по процесния ДПК реално не били предоставени от ищеца на ответницата – за да възникнало облигационно правоотношение следвало заемната сума да бъде реално предоставена на ответницата.

Не била налице настъпила предсрочна изискуемост, тъй като не били настъпили в условия на кумулативност и двете предпоставки - обективната /непогасяване на три месечни вноски/ и субективната /ответницата да е била уведомена за обявяване на предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК/, поради което установителните искове били изцяло неоснователни.

Нито от текста на процесния договор, нито от инкорпорирания в него „погасителен план", който не представлявал погасителен план по смисъла на закона, не става ясно каква част от погасителната вноска представлява главница, каква част лихва, и каква част - такса за обслужване на кредита или други такси, включена ли е месечна застрахователна вноска, как се изчислява лихвата - дали само върху главницата или и върху таксите, за да се прецени дали начислената и включена лихва не надвишава реално уговореното в Договора.

Не било спазено изискването, регламентирано в чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК договорът за заем да съдържа информация за лихвения процент на ден.

Договорът не съдържал клаузи относно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора и срока, в който това право може да бъде упражнено.

Клаузата, регламентираща договорната лихва била нищожна, поради това, че възнаградителната лихва, която била в размер от 53,2% надхвърляла трикратния размер на законната лихва.

Прави възражение за отнасяне към задължението за главница, ако се установи, че ответницата е получила някаква сума от ищцовото дружество, на всички правени по кредита плащания, които не са за главница.

Прави възражение за погасяване на ищцовите претенции по давност.

ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира следното:

3

1. Правна квалификация:

Пред съда е предявен установителен иск с процесуално правно основание чл.

422 ал. 1 от ГПК.

Материалните права на ищеца се основават на разпоредбите чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл.86 от ЗЗД.

2. От фактическа страна:

На 14.04.2020 г. между ищеца „ТИ БИ АЙ Банк'" ЕАД, в качеството на кредитор и ответницата В. И. П., ЕГН **********, в качеството на кредитополучател /потребител/ бил сключен Договор за потребителски кредит № 7001192239 (видно от неоспорения от страните договор, подписан от страните на всяка страница).

В чл. 7 ал. 1 от Договора е посочен размерът на предоставения кредит 2442,22 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2 от Договора за потребителски кредит, средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка на Потребителя в тридневен срок. Съгласно чл.10 от Договора общото крайно задължение по него е 3330,04 лв., състояща се от главница 2442,22 лева и 887,82 договорна лихва, която сума съгласно посочения в чл. 11.2 от договора погасителен план е разсрочена на 14 погасителни месечни вноски, по 237,86 лв. всяка, за периода от 15.07.2020 г. до 15.08.2021 г. вкл., на която дата изтича и срокът на договора съгласно чл. 6 от него. Видно от Уговореният между страните лихвен процент съгласно чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора, с който се олихвява предоставеният кредит е изразен като годишен лихвен процент и е в размер на 53,20 %. Всяка от месечните вноски, посочени в погасителния план, включва два компонента: главница и договорна лихва. Със заявление за рефинансиране кредитополучателят /ответницата по делото/ пожелала да рефинансира свои задължения по договор 7001056895 и 7001152483 /посоченото заявление е приложено по делото, неоспорено от ответницата/, за което била използвана цялата кредитна сума 2442,22 лева /видно от заключението на вещото лице/.

Видно от заключението на вещото лице, което съдът счита за пълно и ясно и обосновано /неоспорено от страните/, в срока на договора, а и до края на съдебното дирене, размерът на платеното по процесния договор е в общ размер на 475,72 лв., като тази сума включва сумата 264,94 лв. платена главница и 210,78 лв. платена договорна лихва. Датите на погасяване на задължението са съответно: 14.07.2020г. - 237,86 лв./1 вноска/ и 18.08.2020г. - 237.86 лв./2 вноска/. Остатъчното задължение по договора е за главница в размер на 2 177,28 лева и за договорна лихва 677,04 лева по дължимите вноски за периода 15.09.2020 г. до 15.08.2021 г. Върху просрочените вноски за главница за периода от датата на просрочието до 23.08.2021 г. се дължи мораторна лихва в общ размер на 606,76 лева.

3. От правна страна:

Правната същност на сключения между страните договор е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), което е отразено и в наименованието на сключения договор. Сключването и изпълнението на договора не противоречи на императивните изисквания на ЗПК и Закона за задълженията и договорите, и валидно обвързва страните по него. Ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като е предоставил исковата сума на ответницата, с която са погасени задълженията по нейни предходни договори. От своя 4 страна тя дължи договорените с договора задължения, които касаят неизплатения остатък за главница в размер на 2 177,28 лева и за договорна лихва в размер на 677,04 лева по дължимите вноски за периода 15.09.2020 г. до 15.08.2021 г. Съгласно чл. 33 ал 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Поради това законосъобразно ищецът претендира мораторна лихва върху просрочените вноски за главница за периода от датата на просрочието до датата преди подаване на заявлението 23.08.2021 г., която е в общ размер на 606,76 лева (видно от заключението на вещото лице).

Тъй като ответницата дължи присъдените със заповедта суми, то исковете следва да бъдат уважени изцяло.

Неоснователни са възраженията на ответника (част от които имат бланкетен характер и не почиват на исковата претенция), както следва:

3.1. че не е предоставена на ответника преддоговорна информация в писмен вид, под формата на стандартен европейски формуляр:

Съгласно текста на чл. 25.13.1 от договора „С подписването на този Договор, Потребителят декларира, че преди сключването на този Договор, Кредиторът му е предоставил своевременно, безвъзмездно, на хартиен носител и на български език, необходимата информация във формата на „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация" за сравняване на различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване на този Договор, съобразно изразените от Потребителя предпочитания и въз основа на предлаганите от Кредитора условия на Договора.” Посоченият текст представлява изходящ от ответницата документ, доказателствено средство относно осъществяване на оспорвания от нейна страна факт.