Решение № 60 от 08.07.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Стара Загора , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20215500501302 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК и сл.

Образувано е по въззивна жалба н а П. Г. П. и В.И.П., и двамата чрез адв.М.Т., против решение № 260208/08.03.2021 г., постановено по гр.д.№ 2779/2020 г. по описа на Старозагорски районен съд.

Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради необоснованост. Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд е интерпретирал превратно събраните по делото доказателства, в частност показанията на свидетелите М.И.А., М.П. и Д.А., поради което е извел неправилни фактически изводи.

Претендира се обявяване на обжалваното решение за нищожно и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, а евентуалнонеговата отмяна и постановяването на ново решение, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира се и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от от въззиваемия И.П.Г., с който същата не се оспорва.

1

Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново решение, с което предявеният от П. Г. П. и В.И.П. иск да бъде уважен.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата П. Т. Г., чрез адв.В.А., с който същата е оспорена като неоснователна.

Изложени са съображения, че обжалваното решение е правилно, т.к. фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд са съответни на събраните по делото доказателства.

Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането на направените във въззивното производство разноски.

В проведеното открито съдебно заседание въззивниците се представляват от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържат жалбата и пледират за уважаването й, както и за присъждането на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемият И.П.Г. се явява лично, не оспорва жалбата и пледира за уважаването й.

Въззиваемата П. Т. Г. се представлява от пълномощник –адвокат, чрез когото оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение, както и за присъждането на сторените разноски.

След преценка на твърденията, изложени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с два кумулативно обективно съединени иска с правни основания съответно по чл.26, ал.2, пр.V-то от ГПК и по чл.17, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), предявени от П. Г. П. и В.И.П. срещу И.П.Г. и П. Т. Г., с които ищците са поискали разкриване на относителна симулация чрез обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№ 29, т.ІІ, рег.№ 6817, дело№ 189 от 18.10.2010 г. на нотариус Р.Б., с рег.№ 435 на НК и район на действие при Старозагорския районен съд и обявяването на 2 прикрития с него договор за дарение.

Изложили са твърдения, че са били собственици на недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в ***, който са прехвърлили в собственост със симулативен договор за покупко-продажба, прикриващ договор за дарение, на своя син И.П.Г., който към момента на сключване на договора бил в брак с П. Т. Г.. Сделката била оформена като договор за покупко-продажба на цена, равняваща се на данъчната оценка на имота, но реално плащане на такава от страна на И.П.Г. не било имало, т.к. волята на П. Г. П. и В.И.П. била да облагодетелстват сина си. В деня на нотариалното й изповядване страните съставили и обратно писмо, в което отразили действителната си воля.

Сделката била оформена като възмездна за по-голяма сигурност, т.к. към момента на сключването й П. Г. П. и В.И.П. имали финансови задължения към банка и били посъветвани от юрист да сключат симулирания договор за покупко-продажба. Понастоящем бракът на И.П.Г. и П. Т. Г. бил прекратен чрез развод, но последната придобила по силата на закона ½ идеална част от правото на собственост върху процесния имот. Тъй като действителната воля на П. Г. П. и В.И.П. била да прехвърлят имота безвъзмездно единствено на сина си, то претендират уважаване на исковете.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от И.П.Г., с който е признал исковете за основателни. Признал е изложените в исковата молба обстоятелства и е заявил становище за уважаване на исковете.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от П. Т. Г., с който е оспорила исковете като неоснователни. Оспорила е изложените в исковата молба твърдения, касаещи мотива за сключване на договора и за липсата на реално плащане на продажната цена, както и доказателствената стойност на представеното обратно писмо, предвид липсата на достоверна дата. Оспорено е наличието на прикрит договор за дарение, поради липсата на дарствено намерение от страна на отчуждителите спрямо приобритетеля на имота. Заявена е претенция за отхвърляне на исковете.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове, т.к. е приел, че ищците не са доказали твърдените от тях 3 обстоятелства при условията на пълно и главно доказване.

Въззивният съд намира, че относимите правно-релевантни факти са били установени правилно посредством събраните от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в тази им част.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в н.а.№ 29, т.ІІ, рег.№ 6817, дело№ 189 от 18.10.2010 г. на нотариус Р.Б., с рег.№ 435 на НК и район на действие при Старозагорския районен съд П. Г. П. и В.И.П. са продали на сина си И.П.Г. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в ***. В акта е отбелязано, че продажната цена от 41793,60 лв. е била заплатена от купувача на продавачите изцяло преди подписване на договора.

Към момента на сключване на договора И.П.Г. е бил в брак с П. Т. Г., който е бил прекратен чрез развод по взаимно съгласие с влязло в сила на 21.09.2019 г. решение, постановено по гр.д.№ 3269/2019 г. по описана Старозагорския районен съд.

От представеното с исковата молба обратно писмо се установява, че И.П.Г., П. Г. П. и В.И.П. са подписали този документ на 18.10.2010 г., за разкриване на действителните си отношения по повод продажбата на имота, а именно че сделката прикрива дарение, като страните целят прехвърлянето на вещните права върху имота на И.П.Г., но посочената продажна цена не е била платена от купувача, респ. получена от продавачите. Документът е изготвен на лист формат А4, като текстът е написан на компютър. В съдържанието е извършена прибавка на предварително оставени празни места, касаещи индивидуализиращата номерация на нотариалния акт, в който е обективиран договора за покупко-продажба. Прибавката е нанесена чрез ръкописно изписване със синя химикална паста на цифрите, отнасящи се за номерата на нотариалния акт, тома, регистърният номер и номерът на нотариалното дело.

От представения от П. Т. Г. с отговора й на исковата молба н.а. № 28, т.ІІ, рег.№ 6810, дело № 188 от 18.10.2010 г. на нотариус Р.Б., с рег.№ 435 на НК и район на действие при Старозагорския районен съд се установява, че по 4 силата на договор за покупко-продажба И.П.Г., със съгласието на съпругата си П. Т. Г., е продал на брат си Г. П. Г. собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № ***, находящ се в *** за сумата от 18247,70 лв., която купувачът е заплатил напълно на продавача.

В обстоятелствената част на представената като доказателство по делото в препис искова молба за развод на П. Т. Г. и И.П.Г., образувана в гр.д.№ 3269/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, се съдържа твърдение за наличието на задлъжнялост на родителите на И.П.Г. към 2010 г., което ги мотивирало да желаят да продадат апартамента си и да си купят къща, както и твърдения, че решили да направят замяна на своите имоти – апартамент в кв.“***“ и къща в *** за апартамента в кв.“***“, като апартаментът в кв.“***“ да бъде прехвърлен на брата на И.Г.. Исковата молба е подписана от адв.В.Д.

А..

От показанията на разпитания по почин на въззивниците свидетел М.А. се установява, че познава И.Г. и родителите му, които са имали апартамент в ***. От И. знаел, че тъй като преди десетина години родителите му имали финансови проблеми, му прехвърлили апартамента си с договор за покупкопродажба, но той не им бил плащал продажна цена. Сключили такъв договор за да не стане беля с кредита на П. Г. П. и В.И.П. и да им вземат жилището.

Това им било препоръчано от нотариус. Преди тази сделка И.Г. и семейството му живеели в по-малко жилище в кв.“***“. Свидетелят поддържал отношения с И.Г. чрез инцидентни срещи през годините, като преди повече от дванадесетина години имало период от една до три години, в който не се били виждали. Тогава И. ходел и по мисии.

От показанията на разпитаната като свидетел нотариус Р.Б. се установява, че не познава по сделките и не помни конкретното нотариално удостоверяване. Сочи, че от нейна страна не е имало намеса във волята на страните по сделката какъв договор да сключат, не ги е насочвала към симулация, както и не е изготвяла обратно писмо. Удостоверила е волята на страните, така както са я заявили пред нея.

От показанията на разпитаните по почин на П.Г. свидетели М.С.П. и Д.Т.А. (нейни майка и сестра) се установява, че И.Г. и П.Г. са притежавали апартамент в кв.“***“. След раждането на децата им решили да потърсят по5 голямо жилище, като в крайна сметка купили от родителите на И. техния апартамент, а на другия брат-Г., прехвърлили апартамента в кв.“***“.

Въз основа на така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Въззивната жалба е редовна, т.к. има изискуемото по закон съдържание, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за въззивно обжалване, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество жалбата се преценява за неоснователна поради следните съображения:

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 пр.V-то от ЗЗД привидните договори са нищожни, а съгласно чл.17, ал.1 от ЗЗД ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, се прилагат правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.

В случая въззивниците твърдят, че са прикрили договор за дарение на недвижим имот с договор за покупко-продажба на същия, и т.к. нотариалната форма за действителност на договора е спазена, то би могло да се разкрие твърдяната относителна симулация на сделката.

В доказателствена тежест на възивниците е да докажат при условията на пълно и главно доказване наличието на относителната симулация, като за целта те са представили обратно писмо, установяващо волята им за прехвърляне на правото на собственост върху имота в полза на И.Г. чрез д а р е н и е . Обратното писмо обаче няма достоверна дата съобразно изискванията на чл.181, ал.1 ГПК (частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа), поради което може да послужи единствено като начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165, ал.2 ГПК, обуславящо допускането на свидетелски показания, но не и като документ, удостоверяващ 6 твърдяната симулация, т.к. е непротивопоставим на въззиваемата П. Т. Г., доколкото същата не го е подписала.