Решение № 39 от 14.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Пловдив, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Иван Хр. Перпелов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Наказателно дело за възобновяване № 20225000600052 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 НПК.

Образувано е по депозирано от осъдения А. А. Я., чрез изрично упълномощения защитник адв. К., искане за възобновяване на в.н.о.х.д. № 567/2021 г. по описа на ОСПазарджик, с влязлото в сила по което решение е потвърдена присъдата № 40/28.06.21 г. по н.о.х.д. № 700/21 г. на РС-Пазарджик, с която за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал.1 НК му е наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, и наказание лишаване от право на управление на МПС за срок от четири месеца, определено на осн.чл.343г НК.

В искането е формулирано оплакване за нарушение на материалния закон.

Аргументира се виждане, че правилната квалификация на деянието е по привилегирования състав на чл. 343а НК. Претендира се да се приложи споменатото наказателноправно окачествяване, което е свързано със задължително приложение на чл. 78а, ал.1 НК, а на основание чл. 78а, ал.4 НК да не бъде налагано допълнителното наказание по чл. 343г НК. В този смисъл се иска съдът по възобновяването да измени въззивното решение и потвърдената с него присъда, като след преквалифициране по чл. 343а НК освободи осъдения от наказателна отговорност и му наложи адм.наказание глоба.

При пренията адв. К. поддържа искането, без да добави нещо ново към развитите в 1 него съображения. Осъденият потвърди искането за приложение на по-леката квалификация на деянието и свързаното с него искане за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК.

Представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изложи конкретни контрааргументи по отношение виждането на защитата за приложимата наказателноправна квалификация. Заключи, че искането за възобновяване на посоченото наказателно дело се явява неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение.

Пловдивският апелативен съд, след като провери данните по делото и обсъди становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е направено от процесуално легитимирана по смисъла на чл. 420, ал. 1 НПК страна, отправено е до компетентен съд по смисъла на чл. 424 от НПК, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявеното основание по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, а предмет на искането е съдебен акт от кръга на визираните в чл. 419, ал.

1, изр. 2 НПК. Поради това е допустимо.

Разгледано по същество, не е основателно.

ПзОС е бил прав да откаже да квалифицира деянието по чл. 343а НК. Предоставената от дееца след произшествието помощ на пострадалия (за чието наличие не се е развил спор между процесуалните страни) не може да доведе до претендираното приложение на разискваната поощрителна норма. Това е така, защото въпросната норма не е относима за част от квалифициращите обстоятелства по ал. 3 на чл. 343 НК, вкл. извършване на деянието на пешеходна пътека. Всъщност тя може да бъде приложена само в хипотезите по пр. 2 на посочената алинея 3, т.е. при настъпила телесна смърт или смърт на повече от едно лице.

Това следва от съдържанието на разпоредбите на чл. 343а, ал. 1, б. “в“ и б. “г“ НК, в които изрично са възпроизведени съставомерните последици само по чл. 343, ал. 3, пр. 2, б.“а“ и б.“б“. В подобен смисъл са задължителните указания в петата точка на ППВС № 1/83г., в която е обявена неприложимост на привилегированите състави, очертани в чл. 343а НК, за изброените в ал. 3 на чл. 343 НК случаи на пияно състояние и бягство от произшествието. Фактът, че регламентирането на сега разглеждания случай на ПТП на пешеходна пътека (в ал. 3, редом с изброените други случаи) е извършено след произнасяне на посоченото постановление, не благоприятства каузата на защитата. Това е така, тъй като с ППВС № 1/83г. е прогласена принципната недопустимост на смекчаването на наказателната отговорност за онези квалифициращи обстоятелства по ал. 3, които не са възпроизведени в букви на чл. 343а НК. Недвусмислено и категорично върховният съд е постановил, че изричното посочване на съставомерните последици в чл. 343а НК цели да бъдат изключени другите случаи по ал. 3. Неговото указание не е загубило сила и след измененията в ал. 3 при положение че не е настъпила промяна в чл. 343а, ал.1, б.“в“ и б.“г“ НК. Тези букви продължават да са разгърнати формулировки само на част от квалифициращите обстоятелства по ал. 3 – визираните в споменатото второ предложение на тази алинея.

Иначе казано, ако законодателят беше преценил, че оказването на помощ след 2 деянието следва да се поощри включително в останалите изброени в ал. 3 случаи, щеше да ги визира в отделни букви в чл. 343а НК. Решението да не скрепи тези случаи с намалена наказателна отговорност, носи определено послание – в сравнение дори с настъпилия тежък резултат хипотезите на управление на МПС след употреба на алкохол, наркотици или без правоспособност и причиняване на произшествието на пешеходна пътека е по-укоримо.

Защитата греши, като вижда нелогичност в подобно решение. Напротив обсъжданият наказателноправен подход е обясним, от една страна, с формата на вина на престъпленията по чл. 343 НК, която включва непредпазливост към предизвиканите вредни последствия (и леки, и тежки), а от друга страна – с отношението на дееца към фиксираните в ал. 3, пр. 1, 3, 4 и 5 на чл. 343 НК други обстоятелства, което винаги е съзнателно.

В подобен смисъл са следните решения на върховната инстанция по наказателни дела – Решение № 282/09 март 2017г. на ВКС по н.д. № 1090/16г., 2-ро н.о. с докладчик съдия Галина Захарова, Решение № 196/08 януари 2021 г. на ВКС по н.д. № 718/20г., 3-то н.о. с докладчик съдия Мая Цонева и Решение № 30/06 април 2021 г. на ВКС по н.д. № 28/21г., 3то н.о с докладчик съдия Лада Паунова.

Очевидно цитираните от защитата решения на ВКС на РБ, които касаят случаи преди 2012г. (т.е. преди в ал. 3 на чл. 343 НК да бъде добавено квалифициращо обстоятелство относно пешеходната пътека), не са относими към настоящия казус. Що се отнася до Решението № 355/15г. по н.д. № 1008/15г. на 2-ро н.о., то е произнесено по датиращ след 2012 г. случай на ПТП на пешеходна пътека, който е бил квалифициран от инстанционните съдилища по чл. 343а НК. Позовавайки се на въпросното решение обаче, защитата не отчита, че спорният въпрос по делото е бил съсредоточен в отказа на проверяваните съдилища да приемат деянието за случайно по смисъла на чл. 15 НК, а приложението на поощрителната норма на чл. 343а НК не е било отменено поради липса на протест от страна на прокуратурата, съдържащ подобно искане.

С оглед тези съображения мнозинството на настоящия състав на Пловдивския апелативен съд прие, че избраната от окръжния съд наказателноправна квалификация е законосъобразна, поради което искането за възобновяване следва да бъде оставено без уважение.

Санкционният избор на първата и въззивната инстанции е законосъобразен и коректен. Всъщност аргументите на защитата за явна несправедливост на наказанията са свързани и произтичат от отхвърлената претенция за по-леко наказуемо квалифициране по чл. 343а НК.

Що се отнася до желаната отмяна на наказанието „лишаване от право на управление на МПС“, тя би могла да се постигне и в рамките на приложимата (и приложена) наказателна квалификация по чл. 343, ал. 3 НК, доколкото санкцията е определена по реда на чл. 55 НК. Подобен подход обаче би се оказал в противоречие с правилото по чл. 35, ал. 3 НК за съответствие между деяние и наказание. Съдът по възобновяване намира, че смекчаващо-отегчаващото действие на установените по делото индивидуализиращи обстоятелства обосновава комплексна санкция, включваща и двете предвидени наказания в 3 избраните от инстанционните съдилища срокове.

Така че в своя комплекс наложените наказания се явяват справедливи и годни да постигнат целите по чл. 36 НК.

Ето защо ПАС в своето мнозинство

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕИЕ искането за възобновяване на в.н.о.х.д. № 567/2021 г. по описа на ОС-Пазарджик, с влязлото в сила по което решение е потвърдена присъдата № 40/28.06.21 г. по н.о.х.д. № 700/21 г. на РС-Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4