Разпореждане № 870 от 27.09.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 870 гр. П., 27.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Съдия:

Албена Г. Палова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20235200500458 по описа за 2023 година Постъпила е касационна частна жалба вх.№8269/26.09.2023 г. от „А.Ф.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.Г.Б. №13, представлявано от управителя И.Г.И против определение №416/30.08.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№458/2023 г. по описа на ПзОС.

Съдът, след като се запозна с депозираната касационна частна жалба и данните по делото, намира, че жалбата е недопустима и следва да бъде върната на основание чл.274, ал.4 във вр. с чл.286, ал.1, т.1 ГПК.

Касационното обжалване на постановените в съдебното производство определения е уредено в разпоредбите на чл.274, ал.3 и ал.4 от ГПК.

Съгласно първата от тях, за да е допустимо касационно обжалване на определенията, те трябва да отговарят на изискванията посочени в т.1 и т.2 на същата и за тях да са налице предвидените в разпоредбата на чл.280, ал.1 и ал.2от ГПК предпоставки за допускане на това обжалване.

Не всички, отговарящи на тези изисквания, определения обаче подлежат на касационно обжалване.

Допустимостта на касационното обжалване на определенията е поставена в зависимост от възможността за касационно обжалване на постановените в същото производство решения. Съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. Следователно, ако въззивното решение, което ще бъде постановено по конкретния спор няма да подлежи на касационно обжалване. Предвидената за тези спорове двуинстанционност се отразява и на възможността за касационно обжалване на постановените по тях определения, като води до недопустимост на касационното производство за тях.

В конкретния случай, видно от исковата молба по делото, цената на всеки от исковете е под предвидения в чл.280, ал.3, т.1 от ГПК размер от 5 000 лв. за всеки един от тях, като и сбора от претендираните суми също е под 1

5 000 лв., поради което решението по него не би подлежало на касационно обжалване, а съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, независимо от преграждащия им характер. Посочването от съда, че постановеният от него съдебен акт подлежи на касационно обжалване не променя тези правила и не обуславя допустимост на касационното обжалване.

При това положение подадената касационна частна жалба се явява недопустима и на основание чл.274, ал.4 във вр. с чл.286, ал.1, т.1 ГПК подлежи на връщане.

По изложените съображения, Пазарджишки окръжен съд РАЗПОРЕДИ:

ВРЪЩА касационна частна жалба вх.№8269/26.09.2023 г. от „А.Ф.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.Г.Б. №13, представлявано от управителя И.Г.И против определение №416/30.08.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№458/2023 г. по описа на Окръжен съд – П..

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ВКС на РБ.

Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________ 2