Определение № 202 от 28.03.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 202 гр. С., 28.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20251001000123 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 7262/17.03.2025 г. на жалбоподателя Българска православна църква – Българска патриаршия за изменение в частта за разноските на въззивното определение от 18.02.2025 г.

В молбата се твърди, че неправилно на молителя в регистърното производство са присъдени разноски за адвокат в размер на 600 лв. Поддържа се, че в нарушение на чл. 130 ГПК във вр. с чл. 275, ал. 2 ГПК на молителя е изпратен препис от частната жалба, доколкото тя е насочена срещу акт за оставяне без разглеждане на искането за спиране, поради което този молител въобще не е следвало да участва в настоящото частно производство и не може да му се присъждат разноски. При условията на евентуалност се поддържа, че присъдените разноски за адвокат са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК и следвало да се намалят до 200 лв.

Молителят в регистърното производство вероизповедание „Българска православна старостилна църква“, редовно уведомен на 19.03.2025 г. чрез процесуалния си представител, не взема становище по искането.

Софийският апелативен съд, като прецени доказателствата по делото, намира за установено следното:

Молбата е подадени в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК – в 1-месечен срок от постановяване на необжалваемото въззивно определение. Изискването на чл. 80 ГПК не се отнася до оспорване на разноските на насрещната страна. Ето защо молбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С определението от 18.02.2025 г. САС е потвърдил обжалваното определение № 1/2.01.2025 г. по ф.д. № 25/2022 г. на СГС, с което е оставено без разглеждане искането на жалбоподателя Българска православна църква – Българска патриаршия за спиране на регистрацията по реда на чл. 18 от Закона за вероизповеданията на вероизповедание „Българска православна старостилна църква“. Със същото въззивно определение на ответника по частната жалба /молител в регистърното производство/ са присъдени разноски в размер на 600 лв. – за адвокатска защита по частното производство.

При повторното разглеждане на същия въпрос въззивният съд не намира основание за коригиране на така присъдените разноски.

1

Противно на доводите на жалбоподателя правото на участие на молителя в регистърното производство е несъмнено и в настоящото частно производство. По правило насрещната страна в основното производство има право на отговор на подадена частна жалба, от която й се дължи връчване на препис – чл. 276, ал. 1 ГПК. Изключение от това правило е предвидено в ограничени хипотези – чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК, чл. 130, изр. 2 ГПК, чл. 396, ал. 2, изр. 2 ГПК, както и ако в съответното производство липса насрещна страна. Настоящият случай не попада в изключенията. Макар с обжалваното първоинстанционно определение искането за спиране да е прието за недопустимо и поради това е оставено без разглеждане, то това е направено в рамките на вече образувано регистърно производство, инициирано от съответния молител, с което той е придобил качеството на страна в процеса. Константна е съдебната практика, че изключенията за невръчване на препис от частната жалба по чл. 129, ал. 3, изр. 2 ГПК и чл. 130, изр. 2 ГПК важат само в случаите, когато ответникът по иска все още не е бил конституиран като страна в процеса чрез връчване на препис от исковата молба. Ако последиците по чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК се приложат след конституирането на насрещната страна в процеса, то на нея се дължи връчване на препис от частна жалба срещу съответния прекратителен акт. Настоящият случай е именно такъв, доколкото молителят в регистърното производство е станал страна по същото със самото му иницииране и има право на защита срещу всяко искане, подадено от трето лице, и разгледано в това производство. Такъв е случаят и при подадена частна жалба срещу акт по искане по чл. 536 ГПК – независимо от естеството на този акт /дали е по същество или по допустимост на искането/ и независимо от допустимостта на частната жалба с оглед обжалваемостта на акта. Ето защо правилно първоинстанционният съд е връчил препис от настоящата частна жалба на молителя в регистърното производство, който е упражнил правото си на отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК.

Неоснователно е и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените разноски за адвокат. Вярно е, че съдът не е обвързан от минимума по чл. 36 ЗА предвид установеното противоречие с правото на ЕС с решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Въпреки това остава изискването на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение да бъде справедлив и обоснован.

Същевременно, според настоящия съдебен състав, правомощието на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК е изключение от принципа на зачитане на договорната свобода, към защита на която всъщност е насочено цитираното решение на СЕС, в която правомощието на Висшия адвокатски съвет по чл. 36 ЗА е разгледано през призмата на ограничаване на конкуренцията в рамките на предоставянето на адвокатски услуги, т.е. от гледище на възможността адвокатите да уговарят по-ниски възнаграждения и от гледище на ограничаване на свободата на договаряне между адвокат и клиент. Ето защо незачитането на тази договорна свобода по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се извършва само при драстично несъответствие между сложността на спора и уговореното възнаграждение, с оглед спазване на принципа за обезщетяване на реално претърпените вреди при деликтната отговорност, стояща в основата на отговорността за съдебни разноски по чл. 78 ГПК.

В настоящия казус липсва такова драстично несъответствие, а уговореното от ответника по жалбата възнаграждение в размер на 600 лв. съответства на фактическата и правна сложност на спора. Същият не е маловажен, доколкото е част от предприетата от жалбоподателя мащабна процесуална атака срещу самата правосубектност на молителя в регистърното производство, защитата срещу която е оправдано да ангажира по-солидна адвокатска защита, отколкото защитата срещу обичайна частна жалба.

Ето защо молбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 7262/17.03.2025 г. на жалбоподателя 2

Българска православна църква – Българска патриаршия за изменение в частта за разноските на въззивното определение от 18.02.2025 г. по ч.т.д. № 123/2025 г. на САС, ТО, 11 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3