Определение № 4015 от 09.11.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4015 гр. София, 09.11.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Гражданско дело № 20211100108572 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Б.П.А. против П. на Р.Б..

С разпореждане № 3720 от 27.09.2021 г., редовно връчено на ищеца на 14.10.2021 г. на посочения в исковата молба адрес за призоваване, съдът е дал указания за отстраняване на нередовност по подадената искова молба, включително и за внасяне на дължимата държавна така, като е указал на ищеца, че при неизпълнение в определения едноседмичен срок, производството по делото ще бъде прекратено.

Указал е на ищеца и за възможността да ползва правна помощ, както и неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда в срок.

Разпореждането на съда от 27.09.2021 г. е редовно връчено на ищеца на 14.10.2021 г.

В законоустановения срок, на 18.10.2021 г. ищецът подава уточнителна молба, в която изпълнява част от указанията на съда. Не изпълнява указанията за внасяне на дължимата държавна такса с твърдението, че такава не се дължи. Твърди, че с това порочно действие съдът унищожава договорната закрила на чуждестранните инвестиции на граждани на САЩ, която е пълна, безусловна и постоянна. Твърди, че разпореждането на съда представлява отказ от правосъдие.

В молбата си ищецът изрично заявява, че указанията на съда дадени с разпореждане № 3720 от 27.09.2021 г. са изпълнени.

Предвид горното и предвид не внасянето на дължимата държавна такса, 1 настоящият съдебен състав приема, че не са изпълнени указанията на съда, за което и на основание чл.129, ал.3 от ГПК исковата молба ще следва да бъде върната.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба и на уточнителна молба вх.№ 21993/18.10.2021 г. ищецът предявява иск с правно основание чл.49 от ЗЗД. Правната квалификация се определя от съда въз основа на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, а не от ищеца.

С Решение № 110 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 93/2012 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК е прието, че на основание чл. 7 от Конституцията на Р.Б., държавата отговаря пряко за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Когато тази отговорност не може да бъде реализирана по ЗОДОВ - специалния закон, уреждащ отговорността на държавата при участие в процеса на съответните държавни органи като нейни процесуални субституенти, отговорността за вреди се реализира на основание чл. 49 ЗЗД.

При тези искове ищецът дължи внасяне на държавна такса в размер на 4% върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.

На конституционно ниво уредбата на държавните такси се съдържа в чл. 60, ал. 1 КРБ, според който: „Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.“ След като са законоустановени, то те са и задължителни за адресатите на правните норми, с които биват въведени в българското право.

Държавна такса не се дължи, само ако в закон изрично това е посочено от законодателя (пример: чл.75, ал.2 от Закон за защита от дискриминация ), или в хипотезите на чл.83 от ГПК.

В Договора между Р.Б. и Съединените американски щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, никъде не е посочено, че при спорове между страните във връзка с договора не се събират държавни такси.

Безспорно правото на правосъдие намира израз и в международни актове, които по силата на чл. 5, ал. 4 КРБ са част от вътрешното законодателство на Р.Б. и имат предимство пред текущото законодателство. В тези актове обаче, включително и в цитирания по-горе Договор, не се съдържат условия за неговото упражняване.

2

Или всичко което следва от гореизложеното е, че таксите, събирани от съдилищата, се заплащат за предоставянето на услугата „съдействие за упражняването на правото на правосъдие“, което право е конституционно установено и неговото упражняване не е поставено в зависимост от изпълнението на каквито и да било условия.

Въпреки изрично дадените му указания за възможност да ползва правна помощ, ищецът не се е възползвал от тази възможност, не е поискал предоставянето му на правна помощ, считайки, че е компетентен да упражни правото си на правосъдие сам, поради което следва да понесе и неблагоприятните последици от неизпълнение указанията на съда, за които изрично е предупреден.

Така мотивиран и на основание чл.129, ал.3 от ГПК Съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба на Б.П.А. против П. на Р.Б. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 8572/2021 г. по описа на СГС, І-6 състав.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3