Решение № 65 от 02.06.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Враца, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Т. при участието на секретаря Галя Цв. И.а като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело № 20251400900010 по описа за 2025 година

Производството е по предявен осъдителен иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от настъпила смърт, вследствие на ПТП, с правно основание чл.

432, ал.1 вр. чл. 380 КЗ, във във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 и чл.

52 ЗЗД и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху претендираната сума с правно основание чл.86 от ЗЗД вр. с чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1 от КЗ.

В исковата молба ищцата В. К. В., ЕГН ********** от гр.Враца, чрез адв. М. С. - САК, твърди, че на 02.02.2023г., около 06,23 ч. водачът на л.а. марка „Форд“ с д.к.н. № ВР****СМ - С. В. В., ЕГН **********, при управление по Оряховско шосе, след отбивката за село Веслец, обл. Враца, на път II-15, км. 8+950 (Враца-Оряхово), нарушил правилата за движение по пътищата, управлявал с превишена и несъобразена с пътната обстановка скорост от 95 км/час, при ограничение от 50 км/час, в резултат на което загубил контрол върху управляваното от него МПС, в следствие на което самокатастрофирал. В резултат на реализираното тежко ПТП била причинена смъртта на баща й Т. Ц. А., ЕГН **********, който пътувал като пасажер на задна седалка в лекия автомобил. Във връзка с ПТП е образувано д.п. № 126/2023 по описа на РУ Враца и пр.пр. № 241/2023г. по описа на ОП Враца. С присъда № 23 от 22.10.2024 на Окръжен съд Враца по наказателно дело от общ характер № 358/2024г. С. В. е признат за виновен. Посочва, че макар загиналия при ПТП Т. Ц. А. да не й е биологичен баща, е отгледана от много малка, още като невръстно дете - 5 годишна, от него като негова дъщеря от 1 съвместното му фактическо съжителство с Г. И. А., която е биологичната й майка. Изтъква, че през целия си съзнателен живот той е полагал грижи за отглеждането й, материалната издръжка и възпитанието й, като двамата са поддържали изключително близка емоционална връзка, приравняваща се на такава между биологичен родител и дете. Твърди, че е била изоставена от много малка от биологичния си баща и била отгледана единствено от Т. А., че никога не е поддържала близки отношения с биологичния си баща К. В., който през 2007г. изоставил нея и майка й, напуснал семейния дом и заживял с друга жена. Поради тази причина отношенията между починалия и нея били основани на взаимност, обич и подкрепа, като за нея единственият баща, който познавала, на който разчитала и към който се обръщала с „татко“ бил починалия Т.. Поддържа, че след като научила новината за смъртта на баща си изпаднала в шок, не можела да повярва, че е загубила своя баща и болката й от неговата загуба е огромна; същата е съкрушена, тъй като загубила подкрепата и обичта на баща си, включително и средства за материална издръжка. Все още не може да приеме случилото се и когато говори за баща си се разстройва и плаче. Изпаднала в дълбока тъга и емоционално разстройство, развила депресивна реакция, затворила се в себе си; реакцията на стрес преминала в капсулирано разстройство и нежелание от нейна страна да приеме случилото се; станала затворена и раздразнителна, не се среща с приятели, ограничила е социалните си контакти, преживява остра стресова реакция. Посочва, че като последица от преживяното у нея възникнали невротични реакции, най-силно изразени в тревожност и депресия, а от личностните отклонения - недоверие, съмнение във всичко случващо се, дълбока личностна дестабилизация и дезадаптация. Изтъква, че лек автомобил марка „Форд“ с д.к.н. № ВР****СМ при управлението на който е причинено ПТП, имал валидно сключена към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност в „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД - BG30122000805987 с начален срок 17.03.22г. до 17.03.23г., което ангажира отговорността на застрахователното дружество за обезщетяване на понесените в следствие на ПТП имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че на 18.12.2024г. е отправила молба претенция вх. № 6769 до застрахователя на отговорния за ПТП водач ответника „ЗАД ДаллБогг Живот и Здраве“ АД с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение. На 10.01.2025г. застрахователят постановил отказ по молбата й, като я уведомил, че няма да изплати застрахователно обезщетение, тъй като счита същата за недоказана, което поражда правния й интерес по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ да предяви настоящата искова претенция. Твърди, че от момента на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП с извънсъдебната молба-претенция, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане. Моли съда, да осъди ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да й заплати застрахователно обезщетение за причинените й болки и страдания от загубата на нейния баща Т. Ц. А., ЕГН **********, в размер 108 156, 48 лева (намален 2 с молба вх. № 315/15.01.2026г. от първоначално предявения от 220 000 лв.), представляваща главница; дължимата законна лихва върху претендираната сума за главница от датата на уведомяване на застрахователя за настъпилото произшествие, посредством молба-претенция, до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски в това число разноските за адвокатска защита.

Ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр. София, чрез адв.

Д. С., в срока по чл.367, ал.1 ГПК е подал отговор, с който оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение на л.а. марка „Форд“ модел „Фокус“ с peг. № ВР **** СМ по силата на застрахователна полица № BG/30/122000805987, сключена със „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, и заявява, че не оспорва настъпването на процесното ПТП и смъртта на Т. А. в резултат на това ПТП. Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП в рамките на предявеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, вината на водача на застрахования при него лек автомобил, твърдението, че ищцата е понесла тежко загубата, тъй като между двамата не са били налице описаните в исковата молба трайни и силни емоционални отношения. Оспорва и размера на иска с твърдения, че не е съобразен с реално понесените от ищцата болки и страдания в резултат на причинената смърт на Т. Ц. А. и накърнява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, както и с приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните последици от процесното ПТП, който не е ползвал предпазен колан. Оспорва и претенцията й в частта за лихвата за забава. Под условие на евентуалност заявява възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия Т. А., в случай, че същият не е ползвал предпазен колан по време на пътния инцидент, с какъвто би следвало да е оборудван процесния лек автомобил.

Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноските в настоящото производство, в това число и разноските за адвокатска защита. В случай, че съдът намери иска за основателен, моли да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Препис от отговора е връчен на ищцовата страна, но в срока по чл.372, ал.1 ГПК, по делото не е постъпила допълнителна искова молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключенията по изготвените комплексна съдебноавтотехническа и медицинска експертиза и съдебно-психологическа експертиза, намери за установено следното:

Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи, ч е на 02.02.2023 г. около 06,23 часа на второкласен път II - 15 (Враца Оряхово) на км 8+950 е станало ПТП, при което лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“ с д.к. № ВР **** СМ, управляван от С. В. В. с ЕГН:

********** от с. ***, област Враца, в който пътувал и Т. Ц. А., ЕГН **********, като пътник на задна седалка, е напуснал платното за движение в 3 ляво по посока на движението и се блъснал в крайпътно дърво, при което по непредпазливост е причинил смъртта на Т. Ц. А..

За произшествието е образувано ДП № 126/2023г. по описа на РУгр.Враца за престъпление по чл.343, ал.4 вр. чл.342, ал.1 НК, по което е извършен оглед на местопроизшествието от разследващ полицай при ОД на МВР – Враца и е съставен Протокол за оглед на пътно-транспортно произшествие от 02.02.2023г., в който са описани времето, мястото, участниците в произшествието, състоянието на пътното платно, разположението на ППС и настъпилите щети по тях, както и на пострадалите лица и др. Към протокола е приложен фотоалбум. Произшествието е документирано и с Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 119/15.02.2023г., съставен от посетилите ПТП дежурни служители ПТП от сектор ПП при ОДМВР-Враца.

От представеният препис–извлечение от акт за смърт № 0121/03.02.2023 г., съставен в гр.Враца /л. 11/, се установява, че Т. Ц. А. е починал на 02.02.2023 г. в гр. Враца.

С присъда № 23/22.10.2024 г., постановена по НОХД № 358/2024 г. на Окръжен съд – Враца, подсъдимият С. В. В. с ЕГН:**********, е признат за виновен в това, че на 02.02.2023 г., около 06.23 часа на път 11-15 /ВрацаОряхово/ към гр. Враца на км. 8+950 /м. "Скорушата"/ при управление на лек автомобил марка „Форд", модел „Фокус", с рег. № ВР **** СМ, собственост на Л. З. Н. от с. ***, в нарушение на правилата за движение по чл. 21, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, като се е движил с превишена скорост от 95 км/ч, при разрешена такава с пътен знак В 26 от 50 км/ч, при преминаване през заледен участък в зоната на ляв завой е загубил напречната устойчивост на автомобила, вследствие на което е напуснал платното за движение в ляво по посока на движението си и се блъснал в дърво, при което по непредпазливост е причинил смъртта на две лица и телесна повреда на едно лице - смъртта на Т. Ц. А., с ЕГН:********** и на В. И. А., с ЕГН:**********, както и телесна повреда на И. Т. С., с ЕГН:**********, изразяваща се в счупване на дясна ключица, което му е причинило трайно затруднение на движенията на горен десен крайник, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалите, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б."г", предл.1-во, вр.чл. 343, ал. 4, вр. ал. 3, буква „б", предл. 1-во, вр. чл. 342, ал.1, вр.чл. 54, вр.чл. 58а, ал. 1 от НК му е 4 наложено съответно наказание. С решение № 133/25.03.2025г. по ВНДОХ № 1580/2024г. на САС присъдата на Окръжен съд гр.Враца е изменена относно наложеното на подсъдимия наказание и е потвърдена в останалата част; с решение № 34/20.01.2026г. по КНОХД № 569/2025г. на ВКС, II-ро НО решението на САС е оставено в сила.

В мотивите към присъдата на наказателния съд е посочено, че пострадалите Т. Ц. А. и В. И. А. не са били с поставени обезопасителни колани.

Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирано в застрахователна полица № BG/30/122000805987 с период на валидност от 17.03.2022 г. до 17.03.2023г., сключена при ответното застрахователно дружество „ЗАД Далл Богг: Живот и Здраве“ АД, с която застрахователят-ответник покрива отговорността на водача на лек автомобил с марка „Форд“ модел „Фокус“ с peг. № ВР **** СМ – С. В.; настъпването на процесното ПТП на 02.02.2023г., при което е причинена смъртта на Т. Ц. А. и предявена от ищцата пред застрахователя извънсъдебна претенция вх. № 6769 от 18.12.2024г. за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на ПТП от 02.02.2023г.; неизплащане на дължимото застрахователно обезщетение от застрахователя към момента на подаване на исковата молба, поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване тези обстоятелства.

По делото не се твърди и не са представени доказателства за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение към момента на приключване на устните състезания.