Решение № 282 от 27.06.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. Ямбол, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ст. Стоева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Анита Хр. Велева при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20222300500106 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от „СВМ-България" ЕООД, чрез адв. С. Е. се обжалва Решение № 67 от 10.02.2022г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 2014/2021 г. по описа на ЯРС, с което първоинстанционният съд ОТХВЪРЛЯ предявените от "СВМ - България"ЕООД, ЕИК 128056924, против Й. М. М., ЕГН ********** искове за заплащане на сумата 4639,29 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от неоснователното прекратяване на трудов договор № 83/16.11.2020 год., на осн. чл. 327,ал.1, т.3 от КТ, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 28.06.2021 год., до окончателното изплащане на сумата, и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 лв., лихва за забава за периода 28.05.2021 г. - 28.06.2021 г., и осъжда "СВМ - България"ЕООД, ЕИК 128056924 да заплати на Й. М. М., ЕГН ********** сумата от 555 лв. разноски за настоящата инстанция.

Въззивникът счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, и необосновано. Според въззивника мотивите на ЯРС са кратки и неясни, няма А.лиз на представените писмени и гласни доказателства, както и мотиви, които да указват кои от тях съдът кредитира с доверие, кои не и защо. Възразява, че съдът не е формирал правилни правни изводи на основата на констатираните факти и обстоятелства. В жалбата се твърди, че самото отправяне на уведомление за прекратяване на трудовия договор не е противоправно, но то става такова, когато с него работникът цели да 1 осуети приключване на дисциплинарното производство и налагането на наказание, както и когато му е известно, че твърдените в уведомлението основания не са истина и работодателят няма нарушение на КТ или трудовия договор. Излага се, че непровеждането на преговори не може да се вмени в императивно задължение и отговорност на работодателя, като няма фиксиран краен срок за провеждане на такива преговори и предоговаряне на заплатата на работника. Въззивникът не възприема извода на ЯРС, че работодателят не е предприел действия за налагане на дисциплинарно наказание и издаване на заповед, тъй като работодателят бил принуден да не довърши започнатата процедура по установяване на дисциплинарно нарушение и налагане на дисциплинарно наказание на ответника поради трайната съдебна практика в тази насока на ВКС, който приема, че такива наложени дисциплинарни наказания след постъпили уведомления по чл.327, ал.1, т.3. от КТ следва да се отменят, тъй като ТПО вече са прекратени. По отношение на направената от ЯРС констатация, че няма данни работника да е обучаван и по какъв начин, жалбоподателят е посочил, че са игнорирани напълно показанията на св.Д. и св.Г. в тази насока. Оспорва се извода в съдебния акт на ЯРС, че няма противоправно прекратяване на трудовото правоотношение от стрА. на ответника. Изложени са съображения, че по делото липсват доказателства от стрА. на ответника, с които да оборва презумцията за вината си.

Въззивникът счита, че съдът неправилно и немотивирано е приел, че няма реално претърпяна вреда, вследствие не неправомерното прекратяване на трудовия договор от стрА. на М.. По изложените в жалбата съображения въззивникът моли ЯОС да уважи жалбата и да отмени изцяло обжалваното съдебно решение, като постанови друго такова, с което да уважи исковите му претенции, ведно със законните последици, както и да му присъди направените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от Й. М. М., депозиран чрез пълномощника му- адв. А. Г. С., АК–Сливен. В отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. По всяко едно от възраженията на въззивника е взето отношение като са изложени подробни съображения за тяхната неоснователност. Моли ЯОС да потвърди Решение № 67 от 10.02.2022г постановено по гр.д.№ 2014/2021 г., по описа на PC – Ямбол. Претендира присъждане на направените разноски във въззивната инстанция.

В с.з. въззивникът не изпраща представител. Въззиваемият се явява лично и с адв.С., която моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа стрА. следното:

Няма спор, че по силата на трудов договор № 83 от 16.11.2020 год. ответникът М. е изпълнявал при ищеца длъжността „техник, поддръжка", при пълен работен ден, при уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1546,43 лв. Договорът е сключен със срок за изпитване три месеца в полза на работодателя, като в същия в чл.4 е уговорено, че след изтичане на изпитателния срок трудовото възнаграждение се предоговаря между страните.

2

Видно от писмо с изх.№2405/18.05.2021г. от управителя на "СВМ-България "ЕООД до ответника-въззиваем, в него е посочено, че не приема молбата на отв.Й.М. от 17.05.2021 год. за освобождаване от длъжност, както и че очаква в 3-дневен срок писмените му обяснения за неявяването му на работа за периода от 12.05.2021 год.. Липсват доказателства кога посоченото писмо е връчено на работника.

Представени са обяснения от Й. М. с вх. №2407/ 21.05.2021 год., в които посочва, че на 13.05.2021 год. е бил на работното си място, на 14.05.2021 год. е дошъл да подаде молба за напускане, но било отказано приемането й, както и че на 17.05.2021 год. е подал молба за напускане, след което отново е работил.

Представено е копие от болничен лист на Й. М. за периода 20.05.-28.05.2021 год.

На 17.05.2021 год. ищецът е отправил запитване с идентичен текст до трима от своите служители, дали на 13.05. и 14.05.2021 год. служителите Й. М. и Г.С. са пристигнали на работното си място със служебен транспорт и дали са изпълнявали служебните си задължения. В отговор служителката Р.Г. е посочила, че на 13.05.2021 год. посочените служители не са пътували с тях и не ги е виждала на работа. На 14.05. не са пътували със служебен транспорт, а са пристигнали около 11 ч., с личен автомобил, да подават молби за напускане. Служителката Н.М. е посочила, че последно е пътувала с двамата на 12.05.202 год. на 13.05. не ги е виждала, а на 14.05 дошли да подават молби за напускане. Г.М. е посочил, че на 13 и 14.05.2021 год. Й. и Г. не са пътували със служебния автомобил и не ги е виждал да работят.

Представено е от ищеца копие от молба на Й. М. до ищеца, с която на основание чл.

327, ал.1, т.3 от КТ прекратява трудовия договор между страните без предизвестие, поради неизпълнение на уговореното в чл.4, изр. второ от същия, а именно предоговаряне на размера на работната заплата след изтичане на уговорения изпитателен срок.

По делото ищецът е представил ЛТД на работника Й. М.. В същото се съдържа молба от 17.05.2021 год. от ответника, входирА. при работодателя на същата дата, с която същият е отправил искане за прекратяване на ТПО по реда на чл.325, ал.1 от КТ, като е посочил, че при евентуално неприемане следва да се счита като едномесечно предизвестие по чл. 326, ал.1 КТ. С писмо връчено на 18.05.2021 год. работодателят е уведомил ответника, че не приема молбата му, включително е отправил искане за даване на обяснения за неявяване на работа на 13, 14 и 17.05.2021 год.

Със заявление вх.№2408/26.05.2021г. ответникът Й. М. писмено заявил, че на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ прекратява трудовия си договор №83/16.11.2020 г. без предизвестие, считано от датата на получаване на заявлението. Като причини за прекратяване на трудовия договор е изложил: неизпълнение от стрА. на работодателя на уговореното в чл.4, изр.второ от трудовия договор задължение за предоговаряне на трудовото възнаграждение след изтичане на изпитателния срок. По повод описаното заявление работодателят издал Заповед №1/28.05.2021 г., с която на основание чл.327, ал.1, т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение с Г.С. Г.ев.

3

Видно от писмо на ДИТ - гр. Ямбол ответникът е подал жалба, по повод на която е извършената проверка за спазване на трудовото законодателство, приключила с протокол от 14.06.2021 г. , също представен.

По делото ищецът е представил копие от обява от 14.06.2021 год. за заемане на длъжността - инженер поддръжка газови инсталации, както и професионално писмо покА. от 08.04.2021 год., с което е поканена делегация от общо 5 лица, вкл. ответника за периода между 26.04 и 30.04.2021 год. в офисите на Бургундска компания по механика, за да се запознаят, посетят заводите и за подписване на продължение на договорни отношения между страните.

По делото са събрани и гласни доказателства. В показанията си свид. Д. - офис администратор при ищеца и съпруга на управителя на ищцовото дружество, сочи, че ответникът е работел при ищеца като техник поддръжка на газови инсталации. Ответникът притежавал необходимата диплома, но според свидетелката нямал опит в сферата на дейност на ищеца, но казал, че ще се справи. Сочи, че когато се явил на работа инсталацията му била показА. лично от Д., било му обяснено как да действа, т.е. направил му обучение.

Ответникът започнал работа по време на отоплителния сезон, т.к. имали спешна нужда от хора. Посочва още, че ответникът, заедно с друг работник били изпратени на обучение в гр.

Русе, на разноски на ищеца по време на командировка. Имали намерение лятото да ги изпратят на обучение за специалността, но не се стигнало до такова обучение. През целия период на работа във фирмата ответникът никога не бил сам на обект. Обучението им не било завършило и не притежавали документ за професионална квалификация. В устен разговор на работниците било съобщено, че заплатите ще им се повишат, когато усвоят материала и започнат да се справят добре.

Свид. Г., която работила като офис мениджър при ищеца посочва, че Й. й бил колега и изпълнявал длъжността „техник поддръжка". Знаела, че не бил сам по обекти и винаги е имало някой с него. Посочва какъв е редът за увеличаване на заплатите във фирмата, като дава пример със себе си. Имали служебен транспорт и всички заедно ходели на работа, вкл.

Й., като офисът бил отворен, а не отделни кабинети. Сядали по бюрата и г-н Й. раздавал задачите. Нямало как някой да дойде на работа и да остане незабелязан. Не била присъствала на разговор за увеличаване заплатата на ответника. Не помни точната дата, но знае, че към 11, 00 ч. Й. и Г. дошли и искали да подават молби за напускане. Не й обяснили защо искат да напускат. Казала им лично да си напишат молбите, но те си тръгнали в последствие. На следващия ден подали молби за напускане, давали и обяснения защо не са били на работа. През остА.лите дни не ги била виждала. За 13, 14 и 17- ти май мисли, че г-жа Д. им звъннала по телефона. Доколкото знаела, те излезли в болничен тогава.

Свид. Г.ев - бивш колега на ответника, който посочва, че е стрА. по идентично дело твърди да е бил свидетел на многократните опити на Й. М. да се опита да си повиши заплатата. Той също бил техник на газови инсталации. Никой не бил ходил на обучение.Й. започнал работа от първия ден, но бил неподготвен, знаел каквото е учил в университета, но не бил практикувал никога. На ответника показвал свидетелят. При ищеца не се правели 4 обучения за специфични неща. Разказва за няколко разговора между тях и управителя Д., при които са коментирали увеличение на заплатите, но такова не последвало. Твърди, че са посетили ****, където почиствали лодки, но не са посетили завода на СМВ там. На връщане били поставени под карантина. На 12.05.2021 год. твърди, че г-н Д. ги изгонил от офиса и казал, че даже не им иска предизвестията. Предполага, че е заради искането им за увеличение на заплатите и отказа им да ходят да работят докато са под карантина. След изгонването посетили ИТ където ги посъветвали да работят докато им разпишат документите за напускане. На 13, 14 и 17- ти май били на работа, работили в двора по седмичните задачи, които им били раздадени на 10 - ти.Вършели обща работа, а не типична за длъжността им. Имението, в което се намирал офисът било 6— 70 дка. Случвало се да са на работа и дори да не посетят имението и офиса. За посочените три дни никой не ги бил търсил дали са на работа. Търсили ги на 18.05 за обяснения. Молбата за напускане подали на 17.05, но била отхвърлена и им искали обяснения, въпреки че знаели, че са били на работа тези дни. Работните дрехи върнали по инициатива на работодателя. В договора пишело, че след изтичане на изпитателния срок двете страни предоговарят възнаграждението, но след изтичането му работодателят постоянно избягвал темата. Свидетелят нямал специално образование. По обекти никога не ходели сами с Й. М.. Проекти не им давали. Твърди, че ответникът кандидатствал по обява за длъжността, която ищецът бил пуснал в Джобс. бг. За заплата от 2500 лв., като не е запознат дали е отговарял на всички критерии по обявата.