Решение № 434 от 23.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100507726 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. Х. П., към която по реда на чл.265 ал.1 от ГПК се е присъединила и С. Х. П. срещу решение № 6612/28.04.2023г. постановено по гр.д. № 55974/2021г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 55 състав, в частта, с което:

- са осъдени са заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД разделно и всеки от тях, както следва:

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от по 744,50 лв. /всеки от тях/ – цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.08.2019г. – 30.04.20120г. за топлоснабден имот – апартамент № 17, находящ се в гр. София, рж.к.

*******, *******,ведно със законната лихва върху главницата считано от 29.09.2021г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от по 130,62 лв. /всеки от тях/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 744,50 лв. за периода 15.09.2019г. – 20.09.2021г;

-на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от по 9,30 лв. /всеки от тях/ – главница за дялово разпределение за периода 01.08.2018г. – 30.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 9,30 лв. считано от 29.09.2021г. до окончателното й изплащане;

-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от по 1,89 лв. /всеки от тях/, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата от 9,30 лв. за периода 01.10.2018г. – 20.09.2021г;

1

-са осъдени да заплатят на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД на основание чл.78 ал.1 от ГПК разноските по делото.

В жалбата се твърди, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд необосновано и при неправилна преценка на доказателствата по делото е приел, че ответниците имат качеството на „потребители на топлинна енергия“ за процесния период и относно посочения исковата молба обект. Посочва, че от представените доказателства не се установява по категоричен начин наследодателя на ответниците да е била собственик на процесния имот в процесния период. Твърдят, че първонистанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като въпреки направеното оспорване на списъци за провеждане на ОС в ЕС относно подписа на О.Д.М. на ответниците, не е открил производство по чл.193 от ГПК и не е изключен от доказателствата по делото.

Считат, че ищецът не е установил и наследодателя на ответниците да е подавала молба за откриване на партидата на имота на нейно име. Оспорват както потреблението на ТЕ, така и съответното количество и претендира цена. Посочват, че липсват доказателства за поставяне на ответниците в забава, поради което и не се дължи лихва за забава, както и не е налице основание в полза на ищеца да се присъжда възнаграждение за услуга дялово разпределение, както и лихва за забава върху същата.

Молят въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част вкл. и в частта, с която са осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото и да постанови друго, с което отхвърли изцяло исковете като неоснователни. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не подава писмен отговор, преди съдебното заседание, в който е даден ход на устните състезания депозира писмено становище, в което оспорва наведените във въззивната жалба доводи за неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционният съд, счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД за заплащане на цена на потребена топлинна енергия в топлоснабдено жилище с абонатен номер № 232842 за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., главница за дялово разпределение, както и лихва за забава върху двете главници.

Решението в частта, с което са отхвърлени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу

1. Н. Х. П. искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 744,50 лв. до 2 предявения размер от 809,91 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018Г. – 31.07.2018г. за топлоснабден имот апартамент № 17, находящ се в гр.

София, рж.к. *******, *******; с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за цена на топлоенергия за сумата от над 130,62 лв. до предявения размер от 143,95 лв.;

2. С. Х. П. искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 744,50 лв. до предявения размер от 809,91 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018Г. – 31.07.2018г. за топлоснабден имот апартамент № 17, находящ се в гр.

София, рж.к. *******, *******; с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за цена на топлоенергия за сумата от над 130,62 лв. до предявения размер от 143,95 лв.;

3. Д.К.К. искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 404,51 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018г. –30.04.2020г. за топлоснабден имот апартамент № 17, находящ се в гр. София, рж.к. *******, *******; с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за цена на топлоенергия за сумата от 71,98 лв. за периода 15.09.2019г. – 20.09.2021г; с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от4,65 лв. – главница за услуга дялово разпределение за периода 01.08.2018г. – 30.08.2020г.; с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,94 лв. – лихва за забава върху главница за дялово разпределение и за периода 01.10.2018г. – 20.09.2021г.

3. ОЛЯ К. ДИМИТРОВА искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от 404,51 лв.– цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г. за топлоснабден имот апартамент № 17, находящ се в гр. София, рж.к. *******, *******; с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за цена на топлоенергия за сумата от 71,98 лв. за периода 15.09.2019г. – 20.09.2021г; с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата от4,65 лв. – главница за услуга дялово разпределение за периода 01.08.2018г. – 30.08.2020г.; с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0,94 лв. – лихва за забава върху главница за дялово разпределение и за периода 01.10.2018г. – 20.09.2021г.

КАТО НЕОБЖАЛВАНО Е ВЛЯЗЛО В ЗАКОННА СИЛА.

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че спорните въпроси, които очертават и предмета на въззивното производство са: ответникът В.Б. има ли материална легитимация като „потребител“ на топлинна енергия и 2. налице ли е забава на ответниците и за което да дължи обезщетение за забавено изпълнение върху неплатена цена за доставена топлинна енергия в процесния период, както и налице са основанията за ангажиране отговорността на ответниците за главница за извършена услуга дялово разпределение.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение, като по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, настоящият състав намира следното:

В срока по чл.131 ГПК, както и във въззивната си жалба, ответниците С. и Н. П. са оспорили твърдението в исковата молба, че има качеството на „потребител на топлинна енергия“.

3

Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено в § 1, т.

42 ДР ЗЕ/отм/, действал до 17.07.2012г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДЕКВР/КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия.

По делото, като доказателство е приет нотариален акт за дарение от 09.11.2016г., с който О.Д.М. и Я.Н.Д. са дарили собствените си общо 5/6 ид.ч. /като 4/6 собственост на първата и 1/6 на втората/ на С.Н. П. от апартамент № 17, находящ се в гр.София, ж.к.

„*******, *******.

От представената служебна бележка се установява, че по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот О.Д.М. и Н.Д.М. са придобили собствеността върху процесния имот. Видно от удостоверение за наследници на О.Д.М., както и справка по Наредба №14/18.11.2009г. същата към датата на смъртта си е била вдовица, като съпругът й – Н.В.М. е починал преди нея т.е. към датата на придобиване на процесния имот, същите са били в брак, поради което и имота е станал семейна имуществена общност – чл.19 от СК /отм/, поради което и след смъртта на Н.В.М. /преди 2016г./, като собственици се легитимират: О.М. – на 4/6 ид.ч. /1/2 ид.ч. от прекратената СИО и 1/6 наследена от починалия съпруг/ и Я.Д. и С. П. – по 1/6 ид.ч.

След разпореждането с нотариален акт от 09.11.2016г., катон собственик на процесния недвижим имот се легитимира единствено С. П. – 5/6 придобити по дарение и 1/6 - по наследствено правоприемство от Н.М.. С.Н. П. е починала на 03.07.2019г., като е оставила за свои наследници - С. Х. П. и Н. Х. П., които след 03.07.2019г. при липса на твърдения и представени доказателства за отказ от наследство или разпореждане с правото на собственост върху процесния имот се легитимират като съсобственици на процесния недвижим имот при квоти по ½ идеална част всеки и в този смисъл потребители на топлинна енергия т.е. за част от процесния период ответниците П. отговарят като наследници на майка си С. П., а за периода 03.07.2019г. – 30.04.2020г. – на лично основание 4 като потребители на топлинна енергия т.е. същите са материално легитимирани да отговарят по предявените срещу тях искове.