Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 347 от 01.07.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно гражданско дело 353/2025
Вид
Решение № 347
Подписан
01.07.2025
В сила
01.07.2025
Състав
Ивайло Христов Родопски, Магдалена Димова Инджова, Димитър Георгиев Цончев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. София, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно гражданско дело № 20251800500353 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първоинстанционното производство М. Г. Н. срещу Решение № 16 от 14.01.2025 г., постановено по гр. д. № 1229/2022 г. по описа на РС – Ботевград, с което са отхвърлени исковете му срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на следните обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на ПТП от 05.09.2021 г., причинено при падане на лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег. № СВ 9693 НК в коритото на река Бебреш, както следва: сумата в размер на 1 500 лв. – частичен иск от сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на ПТП от 05.09.2021 г., ведно със законната лихва от 05.09.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата в размер на 1 500 лв. – частичен иск от сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в стойността на увредения лек автомобил “Мерцедес Ц220 ЦДИ” с рег. № СВ 9693 НК, собственост на ищеца, вследствие на ПТП от 05.09.2021 г., ведно със законната лихва от 05.09.2021 г. до окончателното й изплащане.

Съдът е възложил в тежест на ищеца направените от ответника разноски.

Решението е обжалвано със съображения за неправилност. Водещият довод на жалбоподателя е, че по делото не са събрани доказателства, за 1 наличието на пътен знак В2 в района на инцидента. В тази връзка се позовава и на допуснати от районния съд нарушения при оценката на доказателствения материал.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“ и третото лице помагач на страната на ответника – „Етерна Кънстръкшън“ АД, са постъпили отговори на въззивната жалба, с които същата се оспорва.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо решение на първоинстанционния съд.

Решението на районния съд е правилно. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционният съд и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

В допълнение и в отговор на изложените в жалбата доводи, въззивният съд излага следните съображения:

Ангажирането на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние (действие или бездействие) при или по повод на възложената работа.

Не се спори, че пътният участък, на който е станало процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа т. е. отговорността за състоянието на пътното платно е за държавата. Законът за пътищата предвижда общо и абстрактно задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ да поддържа републиканските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е настъпила частичната им негодност. Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗП републиканските пътища се поддържат съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на околната среда от Агенция „Пътна инфраструктура“. Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното събитие, е именно Агенция „Пътна инфраструктура“.

Представено е и заверено копие на Опис – заключение на щета по МПС на застрахователно дружество по извършен платен оглед на посочения лек автомобил на 14.09.2021 г., в който са описани констатираните щети по автомобила – предмет на иска за претърпени имуществени вреди.

По делото се доказват и претърпените от ищеца вследствие на пътнотранспортното произшествие неимуществени вреди. Така от заверено копие на Фиш за спешна медицинска помощ от 05.09.2021 г. се установява, че на посочената дата е регистрирано повикване No 2070/111127 от 05.09.2021 г. за спешна помощ с пациент М. Г. Н., пострадал при ПТР /водач/, до ЦСМП филиал Ботевград. От заверени копия на Лист за преглед на пациент No 2

139055 от 06.09.2021 г., спешен кабинет по хирургия, и Резултати от образно изследване: рентгенография на гръден кош и бял дроб от УМБАСМ Н. И.

Пирогов от 06.09.2021 г. е видно, че при извършения на ищеца медицински преглед на посочената дата му е поставена диагноза: Други уточнени травми на гръдния кош, а при направената му рентгенография на гръден кош и бял дроб е констатирано, че не личат фрактури на ребра и фрактури на корпус етерни /тяло на гръдна кост/. А от представените заверени копия на 2 бр. болнични листа на М. Г. Н. се установява, че същият е бил в болничен 14 дни в периода от 07.09.2021 г. до 20.09.2021 г. по първия и за 10 дни в периода от 21.09.2021 г. до 30.09.2021 г. по втория болничен лист.

Основния спор по делото е дали процесното ПТП е настъпило поради противоправни действия или бездействия на служителите на АПИ или на лицата, на които е възложено строителството на пътя, изразяващо се в неотстраняване и необезопасяване на препятствие по пътното платно, или е настъпило поради неспазване на ЗДвП и навлизане и движение от страна на водача в пътен участък, в който е въведена временна организация на движението поради извършването на строително ремонтни дейности, и в който движението е било спряно и забранено.

Настоящата съдебна инстанция намира за правилен изводът на първоинстанционния съд, че от събраните по делото доказателства не се установява наличие на проявено бездействие от страна на ответната Aгенция, респ. нейни длъжностни лица, на които са възложени непосредствено задълженията по поддържане на пътния участък, където е реализирано процесното пътно произшествие.

От събраните писмени доказателства – Допълнително споразумение No 2 с изх. No 53- 00-12475 от 29.12.2020 г. към Договорно споразумение No РД-325 от 03.09.2019 г., за възлагане на обществена поръчка с предмет: “Определяне на изпълнител за допълнително проектиране и строителства на обект: Път I-1 /Е -79/ “Мездра - Ботевград” ЛОТ2 от км. 161 до км. 174+800”, Заповед No РД11-55 от 19.03.2021 г. относно временна организация и безопасност на движението на Републикански път III-161 Ребърково – Ботевград в участъка от 8 + 750 до 33 + 040, Заповед No РД-11-177 от 19.07.2021 г. и Заповед No РД11-267 от 11.11.2021 г., на директора на Областно пътно управление София, Съгласуван проект за временна организация на движението за обект:

“Основен ремонт (рехабилитация) на обект: Път III-161 Ребърково - Лютидол – Ботевград” от км 0+000 до км 33+040”, съгласуван при условията на РД 11177/19.07.2021 г., включващ обяснителна записка, количествена сметка No 1 – сигнализация с пътни знаци и маркировка, застрахователна полица No 2057013170000905298/06.07.2020 г., удостоверение за пълна проектантска правоспособност рег. No 08929, заповед No 4/12.03.2021 г., ведомост No 1 проект за временна организация на движението, застрахователна полица No2015013170000895495/07.07.2021 г., както и Становище на началник сектор ПП Враца с No УРИ 967 000-2539/22.02.2021 г., Становище на началник сектор ПП София с peг. No 120400-4228 от 25.02.2021 г. и Становище с рег. No 120400-11877/1 от 19.07.2021 г. от началник отдел “Охранителна полиция” при ОДМВР - София и Писмо на кмета с No 5300-247/1/ от 12.03.2021 г. на 3

Община Ботевград, се установява, че поддържането на временната организация на движението на Републикански път III - 161 в отсечката между с. Ребърково - Люти Дол - Ботевград от км. 0+000 до км. 33+040, на който се намира пътният участък, където е реализирано процесното ПТП, в процесния период се е осъществявало от изпълнителя по Договорно споразумение No РД-32-5 от 03.09.2019 г., сключено между Агенция “Пътна инфраструктура” и ДЗЗД “МБ Лот 2 - 219”, пряк изпълнител по което е “Водно строителство Благоевград”АД, като е бил извършван ремонт на пътя.

Обстоятелствата относно механизма на реализиране на процесното пътнотранспортно произшествие се установяват от протокол за ПТП № 1778777 от 06.09.2021 г., АУАН № 434234 от 06.09.2021 г. и НП № 21-0246001396/17.12.2021 г. За процесния пътен инцидент от 05.09.2021 г. са съставени Протокол за ПТП и акт за установяване на административно нарушение на 06.09.2021 г., въз основа на който АУАН е издадено наказателно постановление, против М. Г. Н. за извършено от него нарушение на 05.09.2021 г., при следните обстоятелства: на 05.09.2021 г. около 22.45 ч. по път 161 на моста на река Бебреш с посока от село Литаково към гр. Ботевград управлява л.а. Мерцедес Ц 220 с ДКН СВ 9693 НК, лична собственост, като нарушава – Водачът управлява МПС-то с несъобразена скорост с пътните условия, навлиза в зоната на ремонт на моста и се преобръща по таван между две от колоните, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП.

Актът е подписан от нарушителя без възражения. За така извършеното административно нарушение, с НП No 21-0246-001396/17.12.2021 г. на виновния водач е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. Наказателното постановление е връчено на лицето срещу подпис на 22.03.2022 г., като същото не е обжалвано, видно от приложената в цялост преписка по издаване на акта.

В посочения протокол за ПТП изрично е отразено наличие на знак В2 на пътния участък, по който се е движел участник 1 – ищеца М. Н. Г., и който знак е преди обозначеното място на настъпване на произшествието (мост на река). Протоколът за ПТП е съставен след посещение на място от съставилия го служител на РУ – Ботевград, като е подписан и от участника в произшествието.

Освен посочените писмени доказателства наличието на знак В2 преди мястото на инцидента се установява и от заключението на вещото лице С. Д. по приетата съдебно-автотехническа експертиза и от показанията на свидетеля П. П., от които категорично се установява, че пътният участък, на който е настъпило произшествието, е било забранено за движение на МПС с поставен пътен знак В2 преди мястото на инцидента, като в нарушение на тази забрана ищецът е навлязъл в затворения за движение пътен участък и това му противоправно поведение, както и управлението на лекия автомобил с несъобразена скорост с пътните условия – релеф и условия на видимост, е станало причина за настъпване на произшествието.

Показанията на свидетелите М.С. и Х.Ч. на ищеца остават изолирани от останалия доказателствен материал, поради което правилно

4 първоинстанционния съд не ги е кредитирал, а и свидетелят Х.Ч. заявява, че е имало такъв знак от към гр. Ботевград, но не знае да е имало и от към с.

Литаково, т.е. не дава сведения за интересуващото настоящия процес обстоятелство.

Поради което по делото не се установява неизпълнение от страна на ответника на вмененото му задължение за поддържане и ремонт на пътя, а от тук – за наличие на основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 49 ЗЗД, тъй като процесното ПТП е настъпило поради извършени от ищеца нарушения на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 6, т. 1, предл. 3 от ЗДвП.

По така изложените съображения, жалбата е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждание, които съдът определя в размер на 150 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.