Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 37 от 24.02.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 379/2024
Вид
Решение № 37
Подписан
24.02.2025
В сила
19.03.2025
Състав
Събина Ненкова Христова Диамандиева, Кремена Илиева Лазарова, Калина Стоянова Пенева

Цитирани разпоредби

  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.25, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.42, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.42, ал.2, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.78а · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Бургас, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно гражданско дело № 20242000500379 по описа за 2024 година за да се прозинесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.дело № 379/2024г. по описа на Апелативен съд – Бургас е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез пълномощника адв.Л., против решение № 446/14.05.2024г. по гр.дело № 1536/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд. Иска се отмяната му като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не са налице предпоставки за уважаване на иска. При условията на евентуалност, моли, да бъде намалено присъденото обезщетение. Навеждат се оплаквания за неотчитане на всички доказателства по делото, довело до неправилна и непоследователна преценка на правно релевантните обстоятелства и в резултат - на погрешни правни изводи. Намира, че съдът неправилно е оставил без уважение възражението му за съпричиняване от страна на ищцата в качеството и на пътник без правилно поставен обезопасителен колан в размер на 50%. Твърди, че според заключението на вещото лице, ако ищцата е била с правилно поставен предпазен колан, не би напуснала автомобила при удара и телесните и увреждания биха били значително по – леки. Размерът на обезщетението се оспорва като присъден в нарушение на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД - изплатеното от застрахователя извънсъдебно обезщетение от 15 000 лв. е достатъчен за репариране на действителните вреди, а Съдът неправилно е 1 приложил критериите за справедливост, установени в ППВС 4/68 и Постановление 17/63 в конкретния случай. Решението не съобразено и с практиката на ВКС, според която обезщетение се дължи единствено за действително доказаните вреди. Намира за неправилно решението и в частта,с която е уважен искът за имуществени вреди, тъй като счита, че те не са доказани. В резултат на изложеното, намира, и че не се дължи претендираната лихва върху недължимите главници.

В отговор на въззивната жалба, подаден от Й. Н. К., чрез пълномощника адв.С., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Счита размера на присъденото и обезщетение от 10 000 лв. за прекомерно занижен и несъответстващ на вида и броя на получените телесни увреждания и другите относими обстоятелства. Твърденията за съпричиняване от страна на пострадалата не съответстват на установения по делото механизъм на катастрофата. Ударът между автомобилите е бил страничен според показанията на свидетелите и събраните по делото доказателства. Цитира писменото заключението на вещото лице П. и разпита му в открито съдебно заседание, според които в крайна сметка и при поставен предпазен колан предвид преобръщането на автомобила травмите биха били получени.

Поддържа оплакванията във въззивната жалба за неотчитане от съда на стандарта на живот и средностатистическите показатели на доходите, но сочи, че към датата на ПТП пострадалата е била ученичка в 12 клас, а след това е била приета във висше учебно заведение. Поддържа и оплакването за неотчитане на застрахователните лимити. В частта относно имуществените вреди и лихвата намира жалбата за бланкетна и също моли да бъде оставена без уважение и на пълномощника да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство по чл.38 ЗА.

Й. Н. К. чрез своя пълномощник е подала и насрещна въззивна жалба против решението в отхвърлителната му част. Счита присъденото обезщетение за несправедливо и несъответстващо на установените по делото увреждания на ищцата и на събраните по делото доказателства. Не е отчетено счупването на горните ръбове на първи и втори поясен прешлен, обстоятелството, че ищцата е била обездвижена два месеца на легло в корсет, без възможност да извършва каквито и да е движения. Въпреки проведената рехабилитация, две години след настъпване на произшествието тя все още изпитва ограничения на движението, уморява се бързо и не може да стои права продължително време, да бяга, да вдига тежко и т.н. Показанията на нейната майка и приятелят и се потвърждават от медицинските документи, представени в производството. Установени са и психическите страдания в резултат на произшествието – отказ от хранене, паник атаки, невъзможност да спи на тъмно и загуба на тегло. Ищцата е била принудена да лежи неподвижно вместо да отиде със своите съученици на завършването и на абитуриентския 2 си бал. Търсеното обезщетение е в рамките на лимитите, посочени от ответното дружество на официалния му сайт съгласно приложеното към насрещната въззивна жалба извлечение.

Моли да бъде отменено решението в обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен до предявения размер.

В отговор на жалбата, подаден от ответния застраховател, се иска оставянето и без уважение като неоснователна и необоснована. Поддържа доводите в собствената си въззивна жалба за липса на основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Счита изложените в жалбата оплаквания за неоснователни и бланкетни – израз на неудовлетворение от размера на присъденото обезщетение. Оспорва ги и счита, че не съответстват на действителното желание на страната, която сочи липсата си на намерение да подаде въззивна жалба. Претендира разноски по делото.

Бургаският апелативен съд, в рамките на заявените въззивни оплаквания и въз основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства, приема следното:

С обжалваното решение окръжният съд е присъдил на ищцата обезщетение в размер на 10 000лв., като разлика от общо дължимото от 25 000лв. и вече заплатеното от ответника в размер на 15 000лв., като в останалата част до предявения размер от 53 000лв. намерил иска за недоказан и го отхвърлил. За да постанови решението си, съдът приел за доказани по делото по несъмнен начин деликта и предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното дружество- валидна застрахователна полица и настъпване на застрахователното събитие по покрития от застраховката ГО риск.

Не се спори и е доказано, че на 10.04.2022г. около 16:50 часа на третокласен път 7305, в района на 16км., с посока на движение от с. Вресово към с. Люляково при управление на МПС – собственият си л.а. марка „БМВ“, модел „318 ИС“ с рег. № * ответникът /при евентуалност на предявения иск/ С. Д. С. е предприел маневра „изпреварване“, навлязъл е в дясната пътна лента при наличие на насрещно движещ се автомобил, като нарушил правилата за движение по чл.25 ал.1 от ЗДВП, чл.25, ал.2, чл.42, ал.1, т.2 и чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП и по непредпазливост допуснал причиняването на средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се във фрактура на първи и втори лумбален прешлен, довела до трайно затруднение в движението на снагата, като бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно наказание по реда на чл.78а НК, като решението на наказателния съд на основание чл.300 ГПК има значението на влязла в сила присъда и обвързва настоящия съд по отношение деянието, неговата проивоправност, дееца и неговата вина.

3

На първо място е въззивното оплакване, че съдът необосновано отрекъл наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, която при инцидента не е била с обезопасителен колан.

Този факт не е спорен. Ищцата е била без поставен колан, седяла е на задната седалка и при преобръщането на автомобила е изпаднала извън него.

Разрешаването на въпроса за принос на пострадалия за увреждането е поставен в зависимост от изясняване на механизма на произшествието и причините за възникване на конкретните травми. В този смисъл от съществено значение са изводите на вещите лица по САТЕ и СМЕ. Според експертите, при преобръщане на автомобила травми от вида на обсъжданите е възможно да възникнат и при поставен колан, поради въздействието на центробежните сили върху торса, изразяващо се усукване по оста на гръбнака.

Затова вещото лице по САТЕ отхвърля непоставения предпазен колан да е в причинна връзка с настъпилите увреждания на гръбнака на ищцата, а вещото лице по СМЕ пояснява в съдебно заседание, че обсъжданите наранявания на прешлените се получават при „рязко форсиране на гръбначния стълб, при което в поясната област се изтръгват фрагменти от прешлените“, както и че подобни наранявания се получават и при поставен предпазен колан.

Трайно установено в съдебната практика е разбирането, че не всяко противоправно поведение на пострадалия обосновава наличието на принос от негова страна по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само онова негово действие или бездействие, което участва в причинно-следствената връзка между настъпване на увреждането и възникване на вредите. Освен това изводът за наличие на принос не може да се основава на предположение, а е необходимо да почива на доказателства, отговарящи на стандарта за пълно доказване. Затова въззивният съд не споделя въззивното оплакване за наличие на необосновано отхвърляне на възражението на ответната страна по чл.51, ал.2 ЗЗД.

Доказани са по делото настъпилите в резултат на произшествието телесни и психични увреждания на ищцата при лечението на които тя е понесла болки и страдания, изпълващи съдържанието на понятието неимуществени вреди.

При преобръщане на автомобила /3-4 пъти по данни от експертизата/ ищцата е получила счупване на гръбначния стълб в поясната област, натъртвания в цялата гръбна част и голямо кръвонасядане в тилната част на главата. След престой в болнично заведение е изписана на 14.04.2022г. с предписание да лежи поне два месеца, тъй като поради спецификата на фрактурата не било възможно гипсиране, а оперативно лечение не било показано. За допълнително фиксиране на тялото ползвала специален корсет и през цялото време не можела да се обръща дори на една страна. Обслужвана е била изцяло от родителите си. Вследствие на продължителното лежане се проявили характерните за залежаване и обездвижване затруднения в процеса 4 на последващото раздвижване – несигурност при движението, лесна умора.

Паралелно се проявили и психологически проблеми – започнала да изпитва страх от най-малкото, силно притеснение, че никога няма да се възстанови.

През тази година като ученичка в 12 клас е следвало да положи зрелостни изпити. Предстоял и абитуриентския бал, за който вече се била подготвила, но пропуснала, както и кандидатстване във висше учебно заведение. Със собствени усилия и с помощта на учителите си е отишла на матурите, но изпаднала в криза, като видяла много хора около себе си. Все пак я убедили да остане и да издържи изпита. Лечението и е било дълго и болезнено. Още на 19.04.2022г. била освидетелствана от съдебен лекар, който установил следните наранявания: Подкожно кръвоносядане париетоокципитално в дясно; счупване на предните горни ръбове на прешлени тела Л1-2; контузия на лява глутеална половина и таз; охлузни рани и драскотини по горен и долен десен крайник. В края на май 2022г. ищцата завършила училище, но поради състоянието и не могла да продължи образованието си, както и да работи.

Родителите и поели здравните и осигуровки, като я регистрирали като безработна. Повече от година след инцидента, Й. не била напълно възстановена. Раздвижването продължавало, като не можела да носи никакви тежести, както и да върви на по- дълги разстояния. Едва през лятото на 2023г. тя успяла да се яви на кандидат-студентски изпити, които издържала с много добри резултати.

Описаните травми са както телесни, така и психични, съпроводени са за продължителен период от време с болки по тялото в наранените области, с дискомфорт от ограничения на движението, тревожно съзнание от неяснотите при възстановяването, тъга и разочарование от пропускане на особено важни събития за един млад човек. За цялостното обезщетяване не само на вредите от телесните увреждания, но и за сериозната психотравма въззивният съд приема за еквивалентна на доказания обем на вредите сумата от 35 000лв., която съответства на характера и степента на увреждането, на интензитета на негативните изживявания и на продължителността на страданието.