Определение № 920 от 17.09.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 920 гр. София , 16.09.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Величка Маринкова

Даниела Талева

Кристина Гюрова като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20211100603474 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по жалба, депозирана от пострадалия Р. М. Т. срещу определение от 04.02.2021г., постановено по НЧД №689/2020г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав, с което на основание чл.243, ал.6, т.1 от НПК е потвърдено постановление на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП №101/2019г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр.

№1449/2019 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.194, ал.1 от НК.

С жалбата се иска отмяна на атакуваното определение, излага се, че телефонът е бил забравен в таксиметровия автомобил, както и че ако същият е бил оставен в залог за сумата от пет лева, не е следвало да бъде изключен след десетките обаждания на жалбоподателя Т., което е възпрепятствало намирането му. Отправя се искане да бъдат преразгледани всички обстоятелства по придобиването на процесния телефон от таксиметровия шофьор Б. А., а също се иска съдействие за връщане на телефона на собственика му.

Въззивният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, с атакувания съдебен акт и с приложените по делото материали, намира следното:

Жалбата против определението о т 04.02.2021г., постановено по НЧД №689/2020г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав , е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от надлежна страна – лицето, чийто телефон се 1 твърди да е бил противозаконно отнет, респ. това е лице, което се явява пострадало от престъплението, за което се води разследването по посоченото досъдебно производство.

С постановление от 17.01.2019г. на прокурор при СРП е образувано ДП №101/2019г. по описа на 04 РУ-СДВР, пр. пр. №1449/2019 г. по описа на СРП, водено за това, че на 20.12.2018г. в гр.София, е отнета чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „Галакси“ от владението на Р.

М. Т., без негово съгласие, с намерение противозаконно да се присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

С постановление от 23.12.2019г. на СРП, наказателното производство по гореописаното ДП е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК – деянието не съставлява престъпление.

В производството по чл.243 от НПК въззивният съд има правомощие да осъществи контрол за обоснованост и законосъобразност както върху акта на районния съд, така и върху постановлението на прокурора, с което е прекратено наказателното производство. При осъществяване на контрола по реда на чл.243 НПК, нито първият, нито въззивният съд има възможност да приеме фактическа обстановка, различна от приетата от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това е така, защото съдът няма правомощието да укаже на прокурора дали да повдигне обвинение, за какво престъпление и по каква правна квалификация. Съдът единствено може да преценява обосноваността на прекратителното постановление – дали същото е мотивирано в съответствие с изискванията на процесуалния закон, съответстват ли правните изводи, направени от държавното обвинение на събрания доказателствен материал и неговата законосъобразност – дали прокурорът правилно е приложил материалния и процесуалния закон, т.е. дали е проведено пълно и всеобхватно разследване по делото, дали са събрани всички възможни и достъпни доказателства, относими към предмета на делото, дали са преценени и анализирани правилно и в съответствие с изискването на закона и формалната логика, както и дали изводите на прокурора почиват на верен и всеобхватен анализ на доказателствата.

С оглед на горното, фактическата обстановка, приета от прокурора е следната:

2

От материалите по делото е видно, че предмет на инкриминираното престъпление е 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „Галакси Нот 8“. Посочения по - горе 1 бр. мобилен апарат, е собственост на свидетеля Р.

М. Т..

В първоначалните си показанията си г-н Т. посочва, че на инкриминираната дата 20.12.2018г. е използвал услугите на таксиметров превоз, като се качил в таксиметров автомобил, пътуващ от ул. „Шести септември“ - гр. София до ул. „Цар Асен“ и ул. „Кърниградска“ - гр. София.

При слизане от таксиметровия автомобил, посоченият по - горе мобилен телефон останал на предната седалка в превозното средство. Свидетелят Т. веднага разбрал, че телефонът му е останал в автомобила, но таксиметровият шофьор потеглил много бързо. По-късно, благодарение на инсталираната програма за проследяване, свидетелят Т. установил, че мобилният му телефон се намира някъде в района на гр. Нови Искър.

От приложените по делото справки от мобилните оператори, е видно, че след инцидента, описаният по-горе мобилен апарат, е бил активиран със СИМ карта, собственост на свидетелката Й.Ч.. Същата, разпитана в качеството на свидетел, посочва, че СИМ картата, с която е активиран мобилният телефон, се използва от лицето Б. В. А.. Последният в разпита си заявява, че на инкриминираната дата около ул. „Раковски“ и ул. Граф Игнатиев“ - гр. София е качил клиент, който не е имал пари да заплати сметката си и е оставил като компенсация описаният по-горе телефон, с намерението по-късно да заплати дължимата за превоза сума и да си прибере мобилния апарат.

В хода на разследването са осъществени следните процесуално следствени действия: разпитани са в качеството на свидетели лицата Й.Ч. – собственик на СИМ картата, ползвана с процесния телефон от свидетеля Б.

А., Р. М. Т. – собственик на процесния телефон и Б. В. А. – таксиметровият шофьор, в чието владение е установен телефона. Между показанията на свидетелите Т. и А. са установени съществени противоречия относно причината, поради която телефонът се е намирал във владение на А.. За преодоляване на това противоречие е била проведена очна ставка между двамата свидетели. Приложени са копия на документи, установяващи собствеността на инкриминираната вещ, изискани са и са приложени справки от мобилните оператори.

Както в прокурорското постановление, така и в акта на районния съд са обсъдени единствено гласните доказателствени средства, събрани по делото.

В резултат от това първостепенният съд и държавният обвинител са приели, че са налице съществени разминавания в показанията на свидетелите А. и Т. за причината, поради която процесният телефон е установен във владение на А., които не могат да бъдат преодолени в хода на разследването, тъй като няма други свидетели-очевидци на развилите се събития в ранните часове на 3

20.12.2018г.

Въззивният съд не може да се съгласи с анализа на гласните доказателствени средства, направен от прокурора и от районния съд, тъй като те не са съпоставени по между си, не са обсъдени и поотделно, нито пък са анализирани в съответствие с правилата на формалната логика. В показанията си свидетелят Т. неизменно твърди, че след установяване липсата на телефона, е правил многократни опити да открие местонахождението му и е звънял на собствения си номер, както и че е установил местонахождението му в района на гр.Нови Искър. Сигналът, подаден до компетентните органи за откраднатия телефон, е от дата 21.12.2018г. Това обстоятелство напълно съответства на твърденията на свидетеля Т., че телефонът не е бил доброволно предаден от него във владение на свидетеля А., тъй като липсва житейска логика в предприетите от свидетеля действия по подаване на жалба и по издирване на телефона, ако същият е бил оставен в залог за сметката от таксиметровия превоз. При постановяване на постановлението за прекратяване и атакуваното определение, нито прокурорът, нито първият съдебен състав са подложили на обстоен анализ писмените доказателства по делото. Видно от справката от „Виваком“ (л.34-35 от ДП), за времето от 05.20ч. до 07.34ч. на 20.12.2018г., са налични данни, че е установявано GPRS местонахождение на процесния телефон. Това писмено доказателство също подкрепя твърденията на свидетеля Т., че е правил многократни опити да установи местонахождението на телефона си, както и че е установил, че се намира в гр.Нови Искър, където е посочил адрес за призоваване свидетелят А.. При анализ на показанията на свидетеля Б. А. и съпоставка със заявеното от него в очната ставка, проведена със свидетеля Т., прави впечатление, че при очната ставка свидетелят А. излага, че заедно с Т. са търсили магазин за алкохол и цигари. Тези твърдения на свидетеля А., освен че звучат нелогично, са и в противоречие с изявленията му, че Т. не е имал пари да си плати сметката, поради което е искал да заложи телефона си, след което му го оставил в залог за сметката. Ако човек не разполага с никакви пари, не търси магазини, защото няма с какво да плати евентуална покупка. При съпоставка на показанията на двамата свидетели, по-достоверни, по-последователни и по-логични са показанията на свидетеля Т., които намират подкрепа и в писмените доказателства по делото, а показанията на свидетеля А. се явяват изолирани от целия доказателствен материал и са лишени от правна и житейска логика.

Въпреки казаното до тук във връзка с оценката и анализа на събраните до сега доказателства, въззивният съдебен състав намира, че по делото освен, че не е направен пълен и цялостен анализ на доказателствата, не са събрани и всички възможни, достъпни и относими към предмета на делото доказателства.

За изясняване на обективната истина по делото въззивният съд 4 счита, че следва да се проведе допълнителен разпит на свидетеля Т., при който да се изяснят обстоятелствата – какво представлява приложението за издирване на телефона, къде е било инсталирано, по какъв начин функционира. Следва да му бъдат зададени и въпроси за времето, в което е звънял на собствения си телефонен номер, как е осъществено това позвъняване при положение, че телефонът му не е бил у него, от друг телефон ли е звънял или отново чрез някакво приложение, съответно по какъв начин се осъществява такова позвъняване. Нужно е да се зададат въпроси на свидетеля дали е бил сам в заведението на процесната дата или е бил с някого. Ако е бил с друго лице, то това лице трябва да се разпита, за да се извърши проверка дали свидетелят Т. е имал у себе си пари, както всъщност твърди. Необходимо е още да се изясни защо сигналът за извършено престъпление е подаден не в деня на деянието, а на следващия ден, какви други действия е предприел свидетелят за издирване на телефона си и на шофьора във времето до подаване на сигнала. След извършване на това действие и в зависимост от отговорите на свидетеля Т., следва да се направи запитване до мобилния оператор „Виваком“, с което да се изяснят данните от справката, сочещи на установяване на GPRS местонахождение на процесния телефон, да се разяснят посочените в справката данни.

Във връзка с искането на свидетеля Т. за връщане на процесния мобилен телефон, напълно правилно и прокурорът, и районната инстанция, са посочили, че същият следва да се потърси от Специализираната прокуратура, тъй като е приложен като веществено доказателство по пр.пр.№1548/2019г. по описа на СпП (л.48 от ДП).

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намери, че от събраните до сега доказателства, обстоятелствата, които са от значение за предмета на делото, не са изяснени в пълна степен. Това може да стане, след като бъдат събрани доказателствата, посочени в мотивната част на настоящето определение, едва след което отново може да се прави преценка дали са налице данни за извършено престъпление от общ характер и за неговата правна квалификация.

По изложените съображения атакуваното определение на районния съд се явява неправилно и незаконосъобразно, тъй като с него е допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в липса на пълен и всеобхватен анализ на събраните доказателства, което води до незаконосъобразност на обжалвания акт. От същия порок страда и постановлението на прокурора, с което е прекратено наказателното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПКдеянието не съставлява престъпление, което също се явява незаконосъобразно поради неправилно приложение на процесуалния закон и това налага и неговата отмяна.