Решение № 116 от 13.05.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Севлиево, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20244230101137 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от К.

И. Е. срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се излагат съображения, че на 12.12.2008 г. било образувано изпълнителното дело по молба на взискателя „Обединена българска банка” АД, като в молбата било направено искане за справки за трудови договори, недвижими и движими вещи и МПС и искане за налагане на ПАМ по чл.76, ал.З от Закона за българските документи за самоличност.

Изпълнителното дело било образувано от взискателя въз основа на изпълнителен лист, издаден на 27.11.2008 г. по гр.д. № 894/2008г. на Районен съд - Севлиево, на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 613 от 27.11.2008 г. Съгласно процесния изпълнителен лист, ищецът дължал следните суми: сумата от 9250,89 лева - главница, ведно със законната лихва от 26.11.2008 г. до изплащане на вземането; сумата от 513,31 лева - договорна лихва за периода 15.07.2008 г. - 25.11.2008 г.; сумата от 2,12 лева - наказателна лихва в периода 15.07.2008 г. - 25.11.2008 г. и сумата от 594,92 лева - разноски по гражданското дело.

1

Ищецът твърди, че в периода между 20.01.2014 г. /на която дата ответникът подал молба, с която искал да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело, въз основа на договор за цесия/ до момента на депозиране на исковата молба по посоченото изпълнително дело не били извършвани каквито и да е изпълнителни действия, които да спират или прекъсват давността. Поради това, се твърди, че вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност за периода между 20.01.2014 г. до депозиране на исковата молба.

Моли така предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуален представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим, респ. като неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е иск за оспорване на вземане, за което е издаден изпълнителен лист от 27.11.2008 г. по ч.гр.д.№ 894/2008 г. по описа на Районен съд – Севлиево, въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК. Със заповедта, длъжникът /ищец в настоящото производство/ - К. И. Емилов е осъден да заплати на „Обединена българска банка” АД, следните суми: сумата от 9250,89 лева - главница, ведно със законната лихва от 26.11.2008 г. до изплащане на вземането; сумата от 513,31 лева - договорна лихва за периода 15.07.2008 г. - 25.11.2008 г.; сумата от 2,12 лева - наказателна лихва в периода 15.07.2008 г. - 25.11.2008 г. и сумата от 594,92 лева - разноски по гражданското дело.

Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20087340400567 г. по описа на ЧСИ З.В., с peг. № 734 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Габрово, същото е образувано на 12.12.2008 г. по молба на „Обединена българска банка” АД, въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 894/2008 г. по описа на Районен съд – Севлиево.

В молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да се направи справка за местоработата на длъжника К. И. Емилов и ЧСИ да насочи принудителното изпълнение чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение и удръжки от същото, да се направят справки за 2 притежаваните от длъжника МПС-та, на основание чл. 76, ал. 3 от Закона за българските документи за самоличност, да бъде приложена и предвидената в него ПАМ, отнемане на паспорта на лицата и забрана за напускане на Република България до изпълнение на предвидените в него изисквания от страна на длъжника. Взискателят изрично е предоставил на ЧСИ правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

Със запорно съобщение по горепосоченото изпълнително дело, с изх. № 6193/2008 г., е наложен запор върху всички вземания от банката или нейни клонове в Република България, включително: всички левови и валутни сметки, влогове, депозити, гаранции, ценни книжа, банкови сейфове и касети, чекове, наеми и др. на длъжника в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД.

Със запорно съобщение по горепосоченото изпълнително дело, с изх. № 6194/2008 г., е наложен запор върху всички вземания от банката или нейни клонове в Република България, включително: всички левови и валутни сметки, влогове, депозити, гаранции, ценни книжа, банкови сейфове и касети, чекове, наеми и др. на длъжника в „Централна кооперативна банка” АД.

Със запорно съобщение по горепосоченото изпълнително дело, с изх. № 6195/2008 г., е наложен запор върху всички вземания от банката или нейни клонове в Република България, включително: всички левови и валутни сметки, влогове, депозити, гаранции, ценни книжа, банкови сейфове и касети, чекове, наеми и др. на длъжника в „Банка ДСК” АД.

На 09.01.2009 г. със запорно съобщение, изх. № 356 от 2009 г., до Директора на Областна дирекция на МВР, сектор КАТ – Пътна Полиция – гр.

Габрово, е наложен запор върху 3 броя МПС, собственост на длъжника - К. И.

Е.

Със запорно съобщение, с изх. № 359/2009 г., изпратено до „Идеал Стандарт-Видима” АД, е наложен запор върху трудовото възнаграждение на К. И. Емилов.

Със съобщение, изх. № 357 от 2009 г., до К. И. Е. е изпратено уведомление за запор на МПС, получено от брат му на 15.01.2009 г.

Със съобщение, изх. № 358 от 2009 г., до К. И. Е. е изпратено уведомление за запор на трудово възнаграждение, получено от брат му на 15.01.2009 г.

3

На 18.08.2009 г., с вх.№ 8037/2009 г., е заведена молба от „Обединена българска банка” АД за опис и продажба на 3 броя МПС, собственост на длъжника К. И. Е. С резолюция на ЧСИ от 21.08.2009 г. е насрочен опис на 04.09.2009 г. в 11:00 часа.

Н а К. И. Е. е изпратена призовка, с изх. № 8342/2009 г. за насрочен опис.

По изпълнителното дело е представен писмо от длъжника К. И. Е., с което същият е заявил, че е внесъл по делото 300 лева, като е приложена и вносна бележка по делото.

С молба, вх. № 4698 от 08.07.2011 г. „Обединена българска банка” АД е поискало извършване на справки за регистрирани на името на длъжника МПС.

На 03.05.2012 г., с вх.№ 3366/2009 г., е заведена молба от „Обединена българска банка” АД за опис и продажба на 3 броя МПС, собственост на длъжника К. И. Е.. С резолюция на ЧСИ е насрочен опис на 21.05.2012 г. в 11:00 часа.

На К. И. Е. е изпратена призовка, с изх. № 4053/2012 г. за насрочен опис.

На 29.03.2013 г., с вх.№ 3072/2013 г., е заведена молба от „Обединена българска банка” АД за опис на движими вещи в дома на длъжника. С резолюция на ЧСИ е насрочен опис на 07.05.2013 г. в 11:00 часа.

На К. И. Е. е изпратена призовка, с изх. № 4497/2013 г. за насрочен опис.

С молба, вх. № 728 от 20.01.2014 г., „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е поискало да бъде контитуирано като взискател по изпълнителното дело, като на същата дата ЧСИ е контитуирал дружеството като взискател.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав направи следните правни изводи:

Заповедта за изпълнение влиза в сила, само когато вземането е безспорно установено – с влязло в сила решение или поради това, че длъжникът не го е оспорил, упражнявайки предоставените му от закона възможности (чл. 416 ГПК). С отрицателния установителен иск длъжникът оспорва вземането и когато искът е предявен до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение не влиза в сила. По правило, основанието не е индивидуализиращ белег при отрицателните 4 установителни искове, а в тежест на кредитора (на ответника) е да докаже съществуването на оспореното вземане. Давността обаче не се прилага служебно, което предполага длъжникът да се позове на давността (чл. 120 ЗЗД).

След влизане в сила на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът по иска по чл. 439 ГПК е длъжен да следи за спазването на тези изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл.

117, ал. 2 ЗЗД). Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.) - така Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г. на ВКС, IV г. о.

Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.

Съдът намира, че интересът на ищеца от предявяване на иска за несъществуване на вземането произтича от обстоятелството, че процесното вземане фигурира като дължимо и неплатено в Централния кредитен регистър при БНБ/ което е отделено и като безспорно/, както и от правото да иска установяване на действително правно положение със сила на пресъдено нещо, а именно - че вземането е погасено по давност.

В настоящия случай Заповедта за изпълнение е влязла в сила /като по делото не е установено кога е изтекъл едномесечният срок/. Следва да бъдат 5 съобразени задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал.

1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В тълкувателното решение е посочено, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие. С оглед на изложеното Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на Върховния съд № 3/1980 г. следва да се счита за изгубило сила и давността да не спира по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали да действа като иска прилагането на нови изпълнителни способи или да бездейства. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва по силата на закона, без за това да е 6 необходим изричен акт на съдебния изпълнител.