Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8281 от 07.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 67204/2023
Вид
Решение № 8281
Подписан
07.05.2024
Състав
СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 450, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 507 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 508, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 8281 гр. С, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря К.А М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20231110167204 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищците за следните суми, за които е издаден на 26.04.2011 г. изпълнителен лист по ч.г.д. № 3111/2011 г. по описа н СРС, 69-ти състав, въз основа на който е образувано ИД № 20118410405910 по описа на ЧСИ Н.М. рег. № 841 на КЧСИ, а именно: 1794,56 лева – главница дължима сума по договор за кредит, 2267,76 лева –лихва за периода от 24.01.2011 г. – 05.12.2023 г. и 154,09 лева разноски.

Ищците твърдят, че за сумите 1794,56 лева – главница дължима сума по договор за кредит, ведно със законна лихва от 24.11.2011 г. до окончателното плащане на сумата и 154,09 лева разноски на 26.04.2011 г. е издаден изпълнителен лист по ч.г.д. № 3111/2011 г. по описа н СРС, 69-ти състав в полза на „ЮБ“ ЕАД срещу наследодателя на ищците Е.Н Х.. За посочените суми било образувано ИД № 20118410405910 по описа на ЧСИ Н.М. рег. № 841 на КЧСИ и взискателя претендирал по ¼ от дълга от всеки ищец. Излагат доводи, че вземанията по изпълнителния лист за погасени по давност, тъй като не са извършвани по ИД изпълнителни действия, прекъсващи давността.

Ответникът „ЕМ” ЕООД подава отговор на искова молба в срока по чл. 131 ГПК, като в него твърди, че е неоснователно твърдението за изтекла погасителна давност, тъй като не е съобразена правилно фактическата обстановка. Сочи, че по изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия и че е налице процесуална активност на кредитора на вземанията, чиято недължимост се твърди.

Моли за отхвърляне на предявените искове.Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

С приетия и неоспорен доклад по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище следните обстоятелства, включени във фактическия състав на 1 спорното право: че 1) срещу наследодателя на ищците Е.Н Х. на 26.04.2011 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на „ЮБ” ЕАД по ч.гр.д. № 3111/2011 г. по описа на СРС, 69-ти състав на основание чл. 418 ГПК за следните суми: 1794,56 лева – главница дължима сума по договор за кредит, ведно със законна лихва от 24.01.2011 г. до оконателното плащане на сумата и 154,09 лева разноски. 2) Въз основа на изпълнителния лист било образувано ИД № 20118410405910 по описа на ЧСИ Н.М. рег. № 841 на КЧСИ; 3) Вземанията предмет на процесния изпълнителен лист са цедирани от първоначалния взискател „ЮБ” ЕАД на ответника „ЕМ“ ЕООД; ищците, в качеството на законни наследници на длъжника Е.Н Х. отговорят разделно за дълга- по ¼ всеки от тях.

По делото е приобщено копие на Изпълнително дело ИД № 20118410405910 по описа на ЧСИ Н.М. рег. № 841 на КЧСИ, от което се установява, че на 11.08.2011 г. е подадена молба от взискател „ЮБ” ЕАД за образуване на изпълнително дело втз основа на изпълнителен лист издаден в полза на „ЮБ” ЕАД по ч.гр.д. № 3111/2011 г. по описа на СРС, 69-ти състав на основание чл. 418 ГПК. До 26.06.2015 г. са извършени множество изпълнителни действия, които съдът не обсъжда по съображения, които ще изложи по-долу. На 22.06.2016 г. е депозирана молба от новоконституирания взискател „ЕМ“, с която е възложено на ЧСИ на осн. чл. 18 ЗЧСИ предприемането на изпълнителните действия. С молба от 18.06.2017 г. е поискано налагане на запори върху открити банкови сметки на длъжника. Молби от взикателя ЕМ с искания за предприемане на изпълнителни действия- налагане на запори са депозирани на 20.09.2018 г., 27.05.2019 г., 06.08.2020 г., 06.06.2022 г., 20.06.2022 г. и 05.06.2023 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на предприетото принудително изпълнение срещу ищеца за вземанията на ответника поради изтичане на погасителната давност за сумите, за които е образувано изпълнителното производство.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за сумите – предмет на образуваното изпълнително производство. Последното в случая предполага ответникът да установи наличието на основания за спиране и/или прекъсване на погасителната давност.

В случая с Определение № 12757/23.03.2024 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че 1) срещу наследодателя на ищците Е.Н Х. на 26.04.2011 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на „ЮБ” ЕАД по ч.гр.д. № 3111/2011 г. по описа на СРС, 69-ти състав на основание чл. 418 ГПК за следните суми: 1794,56 лева – главница дължима сума по договор за кредит, ведно със законна лихва от 24.01.2011 г. до оконателното плащане на сумата и 154,09 лева разноски. 2) Въз основа на изпълнителния лист било образувано ИД № 20118410405910 по описа на ЧСИ Н.М. рег. № 841 на КЧСИ; 3) Вземанията предмет на процесния изпълнителен лист са цедирани от първоначалния взискател „ЮБ” ЕАД на ответника „ЕМ“ ЕООД; ищците, в качеството на законни наследници на длъжника Е.Н Х. отговорят разделно за дълга- по ¼ всеки от тях. Предвид това и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, 2 включително поради погасяване на задълженията по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията, които са предмет на изпълнително производство, е предявяването на отрицателния установителен иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното събиране на вземанията. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените искове.

По отношение на процесната главница е приложима общата 5-годишна давност, тъй като не се касае за периодично вземане, а е налице неделимо плащане и договореното връщане на заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора /в този смисъл – Решение № 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, III ГО, Решение № 261/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, IV ГО, и Решение № 65/06.07.2018 г. по т. д. № 1556/2017 г. на ВКС, I ТО/. За лихвите приложима е кратката 3-годишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. По делото се установява, че на 11.08.2011г. е подадена молба от взискателя „ЮБ“ за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 26.04.2011 г., вземанията по който са прехвърлени на ответника „ЕМ“ с договор за цесия.

Съдът възприема съдебната практика, според която извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като даденото с т. 10 от него разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /в този смисъл – Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, IV ГО/. Ето защо съдът счита, че с образуването на ИД № 20118410405910 по описа на ЧСИ Н.М. рег. № 841 на КЧСИ давността за вземанията по изпълнителния лист се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване давността е спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД.

Спирането на давността по изпълнителното производство следва да се счита за преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а именно от 26.06.2015 г. Следователно от датата 26.06.2015 г. следва да се преценяват всички твърдения на ищеца за изтекла погасителна давност.

След горепосочената дата се прилага т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, според която „Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б.

„д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. В мотивите към същата е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В 3 мотивите към същото тълкувателно решение е посочено също така, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.

Следователно в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.

В случая след 26.06.2015 г. давността за вземанията е прекъсвана, както бе посочено по-горе. Видно е, че на 22.06.2016 г. е депозирана молба от взискателя „ЕМ“, с която е възложено на ЧСИ на осн. чл. 18 ЗЧСИ предприемането на изпълнителните действия. С молба от 18.06.2017 г. е поискано налагане на запори върху открити банкови сметки на длъжника. Молби от взикателя ЕМ с искания за предприемане на изпълнителни действия- налагане на запори са депозирани на 20.09.2018 г., 27.05.2019 г., 06.08.2020 г., 06.06.2022 г., 20.06.2022 г. и 05.06.2023 г. , т.е депозирани са множество молби с които е поискано предприемане на действия по изпълнението.