Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1253 от 18.07.2016, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1203/2013
Вид
Решение № 1253
Подписан
18.07.2016
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА РАЙКИНСКА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

Р

Е Ш Е Н И Е

Гр.София,

18.07.2016 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,

Търговско отделение, VІ-5 състав, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и шестнадесета година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ РАЙКИНСКА като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1203 по описа на СГС за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 ГПК.

Производството по делото е приключило с решение от 14.07.2016 г.

Съдът констатира, че е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението - такава е налице винаги, когато изразената от съда в мотивите воля е обективирана погрешно в диспозитива на решението.

Видно от мотивите на решението от

14.07.2016 г., волята на съда е била да уважи иска на „Т.“ ЕООД за заплащане на неустойка по първия евентуално съединен иск до размер на 20 000 лева, след намаляване по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД на уговорената и дължима неустойка с размер от 100 000 лева, като за разликата до 100 000 лева същият е неоснователен поради извършеното намаляване. В диспозитива на решението обаче е постановен само осъдителен диспозитив, като съдът е пропуснал изрично да отхвърли иска над присъдената сума до пълния предявен размер от 100 000 лева.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И:

ДОПУСКА

ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в диспозитива на решението от 14.07.2016 г. в частта по частично уважения евентуално съединен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и съответните законни последици от него, като същият следва да се чете по следния начин:

„ОСЪЖДА М.К.Б., ЕГН **********,***, да заплати на "Т." ЕООД, ***: 1. Сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лева, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, представляваща неустойка за едностранно предсрочно прекратяване на договора от 01.03.2010 г., изменен с допълнително споразумение от 01.05.2010 г., предвидена в чл. 9.4 от същия в размер на 100 000 лева, след намаляване по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за сума над присъдения размер до пълния предявен размер от 100 000 лева; 2. Законната лихва върху присъдената главница за периода от датата на исковата молба (05.03.2013 г.) до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД и 3. Сумата от 2 520 (две хиляди петстотин и двадесет) лева – разноски по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съобразно уважената част от иска.“ Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ

: