Присъда № 20 от 29.01.2024, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 20/29.01.2024 г. по НОХД 13543/2022 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав

Производството е образувано по частна тъжба вх. № 1082283 от 26.11.2018 г., депозирана от А. М. А., ЕГН ********** и М. В. А., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес в гр.София, бул.“***“ № 4, ет. 3, кантора „***“, срещу М. Х. Г., с ЕГН ********** и адрес в гр. София, ул.“***.

Настоящото производство е второ поред пред първоинстанционния съд, като с разпореждане № 3695 от 22.03.2023 г. съдията докладчик е квалифицирал съставомерните факти, описани в тъжбата, като две престъпления по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, както следва:

1. За това, че на 11.09.2018 г., в гр.София, в писмен документ – жалба вх.

№ Ж-16/11.09.2018 г. депозирана в УМБАЛ „***“ ЕАД, ул.*** № 1, разгласила позорни обстоятелства за тъжителя А. М. А., с изразите: „измамна схема, извършвана от същата тази организирана престъпна група, е налице – с цел застрахователна измама“, „да се вземат под внимание фалшиви документи“, „всичко това говори за корупция“, „престъпна схема“, „удостоверения … такива с цел измама и източване на средства“, „заради небрежно и безхаберно поведение на доктори, съучастници в престъпна групировка“, като клеветата е разпространена по друг начин – чрез депозиране в УМБАЛ „***“ ЕАД на посочената жалба.

2. За това, че на 11.09.2018 г., в гр.София, в писмен документ – жалба вх.

№ Ж-16/11.09.2018 г. депозирана в УМБАЛ „***“ ЕАД, ул.*** № 1, разгласила позорни обстоятелства за тъжителя М. В. А., с изразите: „измамна схема, извършвана от същата тази организирана престъпна група, е налице – с цел застрахователна измама“, „да се вземат под внимание фалшиви документи“, „всичко това говори за корупция“, „престъпна схема“, „удостоверения … такива с цел измама и източване на средства“, „заради небрежно и безхаберно поведение на доктори, съучастници в престъпна групировка“, като клеветата е разпространена по друг начин – чрез депозиране в УМБАЛ „***“ ЕАД на посочената жалба.

С протоколно определение от 10.11.2023 г. съдът е прекратил производството в наказателната му част по искане на подсъдимата Г., поради изтичане на абсолютната давност за наказателно преследване и е продължил разглеждането му по отношение на приетите при предходното разглеждане на делото граждански искове, както следва:

1 . От А. М. А., ЕГН ********** срещу М. Х. Г., ЕГН ********** за сумата от 15000,00 лева, представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликта, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

1

2 . От М. В. А., ЕГН ********** срещу М. Х. Г., ЕГН ********** за сумата от 7000,00 лева, представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликта, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

В съдебно заседание гражданският ищец А. М. А. се явява лично, а гражданският ищец М. В. А., редовно уведомен, не се явява. Двамата се представляват от адв. Д. и адв. К. – процесуални представители с доказателства за надлежно учредена представителна власт.

В хода на съдебните прения адв. Д. от името на доверителите си, пледира за уважаване на предявените граждански искове изцяло, като сочи, че в случая не се касае за изразяване на негативна оценка, а инкриминираните изрази представляват клевета.

В хода на съдебните прения адв. К. се присъединява към казаното от адв. Д. и добавя, че в инкриминираната жалба ответницата е посочила само имената на доверителите му, а не и на други лица, респективно няма съмнение, че твърденията й се отнасят до тях. На следващо място, адв. К. сочи, че ищците се ползват с добра репутация, която безспорно е била накърнена от неистинските твърдения на ответницата. На последно място се акцентира, че ответникът в производството е вменяема и е действала умишлено, като е съзнавала значението на употребените изрази и тяхната неверност. В заключение се иска уважаване на гражданските искове изцяло.

В хода на съдебните прения гражданският ищец А. заявява, че случилото се през 2018 г. няма как да не се отрази на него и на колегата му доктор А.. Присъединява се към казаното от адвокатите си и иска уважаване на исковете в пълен размер.

В съдебно заседание ответницата М. Х. Г. се явява лично и с адв. И. – с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.

В хода на съдебните прения адв. И. заявява, че не се е доказала в производството нито обективната, нито субективната страна на деянието.

Акцентира върху обстоятелството, че в случая липсва виновно поведение.

Предвид изложеното се релевира искане гражданските претенции да бъдат отхвърлени като недоказани.

В хода на съдебните прения ответникът Г. моли предявените срещу нея граждански искове да бъдат отхвърлени изцяло.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Ответникът М. Х. Г., ЕГН ********** е родена на *** г. и е управител на дружество „***“ ЕООД, ЕИК *********.

2

Във връзка с трудовоправни отношения между дружество „***“ ЕООД, ЕИК ********* и служител на същото, на 11.09.2018 г. ответникът М. Х. Г., в качеството си на управител на дружество „***“ ЕООД, подала жалба вх. № Ж16/11.09.2018 г., депозирана в УМБАЛ „***“ ЕАД, ул. „***“ № 1. В жалбата ответникът изложила твърдения за неправомерни действия от страна на служителя на управляваното от нея дружество – *** във връзка с ползване на отпуск по болест, който не му се следва.

В тази връзка Г. насочила вниманието на ръководството на УМБАЛ „***“ ЕАД към издадено от ищците – д-р М. А. и доц. д-р А. А. – двамата съдебни лекари в Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „***“ ЕАД, съдебномедицинско удостоверение № 529/2018 г., като в хода на изложението си посочила, следното: “измамна схема, извършвана от същата тази организирана престъпна група, е налице – с цел застрахователна измама“, „да се вземат под внимание фалшиви документи“, „всичко това говори за корупция“, „престъпна схема“, „удостоверения….такива с цел измама и източване на средства“, „заради небрежно и безхаберно поведение на доктори, съучастници в престъпна групировка“.

Във връзка с депозиране на посочената жалба била разпоредена проверка по случая със Заповед № 3-84/16.05.2018г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ „***“ ЕАД. Проверката била възложена на Комисия по медицинска етика в състав доц. д-р ***, заемащ длъжността зам.-директор по лечебната дейност, доц.д-р ***, заемащ длъжността началник на централна лаборатория по микробиология и Главен секретар, както и св. *** – на длъжност юрисконсулт в отдел „ПНО“. Отделно от това с писмо изх. № 5232/18.09.2018 г. на Изпълнителния директор на УМБАЛ „***“ ЕАД жалбата била изпратена за становище на доц. д-р А. А., който депозирал такова на 01.10.2018 г.

Инициираната проверка приключила със заключение на Комисията по медицинска етика, инкорпорирано в протокол № Вт-5673/11.10.2018 г., за неоснователност на жалбата, в това число и въз връзка с „неоснователни и уронващи престижа квалификации и безпочвени обвинения, отправени по адрес на служители на лечебното заведение“, за което ответницата била уведомена.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът прие изложената фактическа обстановка за установена въз основа събраните по делото доказателства – гласни и писмени.

Следва да се посочи, че ответникът М. Х. Г. не оспорва автентичността на посочената жалба, нито досежно авторството й, нито досежно съдържанието й, респективно съдът прие, че страните не спорят по факта на съществуване на жалбата, респективно по нейното съдържание, както и по 3 отношение нейното депозиране на посочената дата в УМБАЛ „***“ ЕАД.

Не е спорно по делото също така, че ищците са съдебни лекари и към момента на подаване на процесната жалба са работели в Клиника по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ „***“ ЕАД.

Не е нали спор между страните и относно обстоятелството, че именно ищците А. М. А. и М. В. А. са издали Съдебно удостоверение с № 529/2018 г.

Видно от т. III, 5 от Протокол № Вт-5673 от 11.10.2018 г., Комисията по медицинска етика към УМБАЛ „***“ ЕАД е констатирала уронване на престижа на медицинските специалисти – доц.д-р А. и д-р А. вследствие от направените в жалбата „квалификации и клевети….., които са неоснователни, некореспондиращи с правните норми, не отговарят на обективната действителност….“.

При обсъждането на гласните доказателства съдът намери, че жалбата е станала достояние на множество лица. Посоченото се установява от показанията на св. *** – юрисконсулт в УМБАЛ „***“ ЕАД и св. *** – заемаща длъжността регистратор в УМБАЛ „***“ ЕАД. Видно от показанията на тези свидетели, по жалбата е била извършена проверка, като свидетелят *** сочи, че със съдържанието на жалбата са били запознати служителите от деловодството на УМБАЛ „***“ ЕАД, съставът на Съвет на директорите на болничното заведение и Главният секретар на болницата. От показанията на двете свидетелки се установява и отражението на жалбата върху ищците.

При преценка достоверността на визираните показания съдът намери, че независимо от факта, че свидетелите и ищците са служители при един работодател, липсва основание за дискредитацията им. Това е така, защото тези свидетели имат непосредствена представа и лични възприятия за поведението на ищците, а също така показанията им са съответни на приетите по делото писмени доказателства.

По отношение на приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства съдът кредитира същите без резерви като единни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, а това обезпредметява тяхното отделно обсъждане.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

За да се произнесе съдът по предявените граждански искове при прекратено производство в наказателната му част е нужно да се установи наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.

Производството по гражданските искове, доколкото не е уредено в НПК, се разглежда по реда на ГПК и в този смисъл в тежест на гражданските ищци е да установят, съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно – деяние, изразяващо се в осъществяване на противоправно поведение от страна на ответницата, съгласно описаното в частната тъжба поведение по подаване 4 на жалба до УМБАЛ „***“ ЕАД и изнасяне на недействителна информация пред контролни органи, претърпени от ищците неимуществени вреди от уронване на престижа и опетняване на доброто им име и техния размер, както и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на ответницата и настъпилите вреди.

Вредата по смисъла на чл. 45 от ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова само по отношение на него възникват правните последици на този фактически състав. Само по отношение на него причинителят на вредите става длъжник.

Основният обективен елемент от правопораждащия фактически състав на деликтната отговорност е извършване на противоправно деяние, т.е. такова действие или бездействие, което обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес, субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените права. Противоправно поведение по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяко действие или бездействие /непредприемане на правно изискуемо действие/, обусловено от волята на извършителя, което нарушава установената в цитираната разпоредба обща забрана да не се вреди другиму и накърнява правно защитено имуществено или неимуществено благо на друго лице. Всяка негативна промяна в психическото състояние на човека /отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание/ представлява неимуществена вреда по смисъла на чл. 52, вр. чл. 45 ЗЗД.