Решение № 317 от 10.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Пловдив, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20255300503424 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на **********, чрез адв.Х. М. от САК срещу решение № 3867/05.08.2025г. по гр.д. № 16219/2024г. на РС Пловдив, с което е обявена за нищожна клаузата за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, обективирана в договор за паричен заем от 02.03.2022г., сключен между З. А. З., ЕГН **********, от град ********* и *********представлявано от Н. П., като противоречаща на добрите нрави.

Решението се обжалва изцяло като се сочи, че абсолютна предпоставка за допустимост на всеки един установителен иск е съществуването на конкретен правен интерес от търсената защита и се прилага само когато не съществува друг ред за защита. Твърди се, че в казуса процесният договор е предсрочно погасен, не е действащ между страните, поради което липсва правен интерес от иска. Иска се обезсилване на решението като недопустимо и прекратяване на производството по делото.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемия З. З., с който се сочи, че искът е допустим с оглед решение на СЕС по дело С-321/2022 година. Иска се потвърждаване на решението.

Претендират се разноски по делото.

Постъпила е и частна жалба от ЕАД Е. И. срещу определение №12820/06.10.2025 година по настоящото дело, постановено по реда на чл.248 от ГПК. Актът се намира за неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че по чл. 38, ал. 2 от ЗА се начислява ДДС, тъй 1 като с определяне на адвокатско възнаграждение сделката става възмездна и подлежи на облагане с ДДС. Сочи се практика на Върховен касационен съд в тази насока. Иска се издаване на съдебен акт, с който да се начисли ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение.

Постъпила е втора частна жалба от „******** срещу същото определение №12820/06.10.2025 на Районен съд - Пловдив, което също се намира за неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че не е доказано дали представеният по делото договор за правна защита е свързан с първоинстационното гражданско дело и на второ място се сочи, че правото на иск по настоящото дело е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество. Иска се отмяна на определението и отказване присъждане на разноски на насрещната страна. Евентуално да се намалят значително.

Постъпил е писмен отговор от ЕАД Е. И. по последната частна жалба, с който същата се намира за необоснована и се иска потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

По делото пред РС Пловдив е прието, че няма спор между страните, че между страните е постигнато съгласие на 02.03.2022г. за предоставяне от ответното дружество на ищеца в заем на сума от 500 лв. при ЛП от 40,05% и ГПР-47,56%, както и, че се съдържа задължение за предоставяне на обезпечение и неустойка при неизпълнение на това задължение, която не е включена при изчисляване на ГПР. РС Пловдив, приема, че съобразно качеството на страните по съглашението и предмета на същото, съдът намира, че се касае за договор за потребителски кредит, който трябва да съответства на императивните разпоредби на ЗПК.

Първата инстанция приема, че доколкото по делото не се представя договор в писмена или електронна форма, подписан от страните по надлежен ред, то съдът намира, че постигнатото съгласие тях не съответства на ЗПК, ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Това сочи недействителност на възникналото правоотношение на основание чл. 22 от ЗПК.

РС Пловдив приема, че неустоечната клауза, противоречи на принципа на справедливост и добросъвестност. Не е налице еквивалентност между размера на дължимата неустойка и евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от неизпълнение на задължението, за които е уговорена. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят *******, че абсолютна предпоставка за 2 допустимост на всеки един установителен иск е съществуването на конкретен правен интерес от търсената защита и се прилага само когато не съществува друг ред за защита.

Твърди се, че в казуса процесният договор е предсрочно погасен, не е действащ между страните, поради което липсва правен интерес от иска.

С решение от 23.11.2023г. по дело С-321/22г. СЕС е решил, че член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата клауза. Аргументите за това са че отхвърлянето на иска на потребителя за установяване на неравноправността на договорните клаузи поради липса на годен правен интерес, а не на всякакъв правен интерес, и осъждането му да заплати съдебните разноски, като бъде пренасочен към по-благоприятно средство за защита, означава в процедурите, с които се цели на потребителите да се предостави исканата от Директива 93/13 защита, да се въведе източник на ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност, който може да ги разубеди да предявят правата си, които черпят от тази директива, в нарушение на принципа на ефективност. Ето защо в казуса предявения установителен иск за твърдяна неравноправна клауза в потребителски договор базиран на правни норми хармонизирани с Директива 93/13 е допустим, на база горното решение на СЕС по дело С-321/22г.

Основания за неправилност на решението във въззивната жалба не са посочени, ето защо на основание чл.269 от ГПК решението следва да се потвърди.

Частните жалби на ЕАД Е. И. и на ******** срещу определение №12820/06.10.2025 година по настоящото дело, постановено по реда на чл.248 от ГПК са неоснователни. Неправилно се възразява от ЕАД Е. И., че с определяне на адвокатско възнаграждение сделката става възмездна и подлежи на облагане с ДДС. Договорът за правна помощ между клиент и адвокат е безвъзмезден в казуса и няма как същият с решение на съда да се трансформира в други вид сделка - възмездна. Подобни правомощия да изменя съдържанието на частни сделки съдът не притежава по сега действащото законодателство в България.

Неоснователно е и възражението на ******* срещу същото определение, че не е доказано дали представеният по делото договор за правна защита е свързан с първоинстационното гражданско дело и че правото на иск по настоящото дело е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество. При непредставени доказателства за горните твърдения тези две възражения се отхвърлят като недоказани от съда.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция.

С оглед на изхода на делото на ЕАД Е. И. в качеството на пълномощник на въззиваемата 3 страна следва да се платят 300 лева адвокатски хонорар за предоставена безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, който е определен по справедливост от настоящия съд.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3867/05.08.2025г. по гр.д. № 16219/2024г. на РС Пловдив.

ПОТВЪРЖДАВА определение №12820/06.10.2025 година по гр.д. № 16219/2024г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА *********, чрез адв.Х. М. от САК да заплати на адвокат *********сумата от 300 лева за разноски по настоящото дело.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 317 гр. Пловдив, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20255300503424 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на **********, чрез адв.Х. М. от САК срещу решение № 3867/05.08.2025г. по гр.д. № 16219/2024г. на РС Пловдив, с което е обявена за нищожна клаузата за заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение, обективирана в договор за паричен заем от 02.03.2022г., сключен между З. А. З., ЕГН **********, от град ********* и *********представлявано от Н. П., като противоречаща на добрите нрави.

Решението се обжалва изцяло като се сочи, че абсолютна предпоставка за допустимост на всеки един установителен иск е съществуването на конкретен правен интерес от търсената защита и се прилага само когато не съществува друг ред за защита. Твърди се, че в казуса процесният договор е предсрочно погасен, не е действащ между страните, поради което липсва правен интерес от иска. Иска се обезсилване на решението като недопустимо и прекратяване на производството по делото.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемия З. З., с който се сочи, че искът е допустим с оглед решение на СЕС по дело С-321/2022 година. Иска се потвърждаване на решението.

Претендират се разноски по делото.

Постъпила е и частна жалба от ЕАД Е. И. срещу определение №12820/06.10.2025 година по настоящото дело, постановено по реда на чл.248 от ГПК. Актът се намира за неправилен и незаконосъобразен. Сочи се, че по чл. 38, ал. 2 от ЗА се начислява ДДС, тъй 1 като с определяне на адвокатско възнаграждение сделката става възмездна и подлежи на облагане с ДДС. Сочи се практика на Върховен касационен съд в тази насока. Иска се издаване на съдебен акт, с който да се начисли ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение.

Постъпила е втора частна жалба от „******** срещу същото определение №12820/06.10.2025 на Районен съд - Пловдив, което също се намира за неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че не е доказано дали представеният по делото договор за правна защита е свързан с първоинстационното гражданско дело и на второ място се сочи, че правото на иск по настоящото дело е упражнено превратно с цел увреждане на ответното дружество. Иска се отмяна на определението и отказване присъждане на разноски на насрещната страна. Евентуално да се намалят значително.

Постъпил е писмен отговор от ЕАД Е. И. по последната частна жалба, с който същата се намира за необоснована и се иска потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.