Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 11.08.2023, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 126/2023
Вид
Решение № 161
Подписан
11.08.2023
В сила
30.04.2024
Състав
Ива Димова

Цитирани разпоредби

  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 309, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 316 · Наказателен кодекс
  • чл. 316, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.78а · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Габрово, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ива Димова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш. като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №

20234200100126 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Б. С. М. от гр. Д., чрез пълномощника му адв. М. И. от Адвокатска колегия – Велико Търново срещу Прокуратурата на Република България с цена на иска 26 000,00 лв. Приложил е доказателства за твърдените факти и обстоятелства.

Претендира разноски.

Твърдения на ищеца са, че обвинението, което Районна прокуратура -Дряново повдига на М. по пряк начин кореспондира и нанася неимуществени вреди на последния, точно във връзка с дейностите, които той следва да изпълнява по повод неговите служебни ангажименти. Повдигайки му обвинение по чл. 316, ал. 1 от НК и недоказвайки това обвинение, прокуратурата засяга и уронва престижа на един доблестен и почтен служител, който през годините е работил с хиляди документи, справял се е с ангажиментите си по възможно най-добрият начин и в периода докато е траел наказателният процес спрямо него е трябвало да търпи всички негативни оценки и коментари във връзка с повдигнатото му обвинение. Това не само е поставило на съмнение неговите професионални и нравствени качества, но е създало предпоставки в един продължителен период от време, М. да изпитва всички негативни последици от съмненията и общественият укор, които са се породили в неговите колеги и съграждани, в резултат на повдигнатото му обвинение и предаването му на съд.

Всичко това се е отразило негативно на М., както в личен, така и в професионален план. От момента на повдигането на обвинението срещу него за престъпление по чл.316 от НК, М. изживява много негативно всичко, което е свързано с това наказателно преследване.

Поради характера на обвинението М. изпитва силни тревоги и притеснения за това как такова обвинение би се отразило на неговата професионална дейност. В малката патриархална общност на град Д. подобно обвинение особено срещу длъжностно лице, известно сред обществеността се коментира в силно негативна светлина и поражда съмнения за това дали М. е достоен да продължи да изпълнява своите професионални ангажименти. М. преживява силно негативно всичко, свързано с наказателното преследване.

1

В продълЖ.е на многото месеци през които се развива процеса, М. изпада в емоционален стрес. Затваря се в себе си, чувства се подтиснат, когато отива на работа и среща погледите на своите колеги и съграждани. В резултат на стреса, който преживява М. започва да губи килограми, загубва съня си, става силно и емоционално подтиснат и загрижен. Разбирайки последиците от едно такова наказателно преследване и силата на решението по едно производство по реда на чл.78а НПК М. осъзнава, че най-вероятната последица от неблагоприятен изход за него по делото би било неговото отстраняване на длъжността, която заема в СЦДП ДП-ТП ДГС „П.“.

Тези всекидневни тревоги променят коренно в негативен план живота на М., докато трае наказателното преследване срещу него. Той се затваря в себе си, става подтиснат и силно разтревожен за своето бъдеще и това на неговото семейство. На 16.06.2021 г. ищецът получава миокарден инфаркт. Постъпва за хоспитализация в УМБАЛ „Св.Марина“ ЕАД – Варна, където са му извършени редица изследвания и манипулации и му е поставена диагноза: „Исхемична болест на сърцето. Остър долен и деснокамерен миокарден инфаркт (МКБ-10-Код 121.1). Коронарна атеросклероза - дву съдова болест. PCI на RCA с DES.

Непродължителна камерна тахикардия (МКБ-10-Код 147.2). Дислинидемия (МКБ-10-Код Е78.0). На М. са му извършени инвазивни процедури и оперативни интервенции:

„Коронарна артериография чрез два катетъра (МКБ-9-Процедура 88.56); Друга трансмиокардна реваскуларизация (тромбаспирация) (МКБ-9- Процедура 36.39);

Перкутанно поставяне на 1 транслуменен стент в една коронарна артерия (МКБ-9Процедура 36.06)“.

На 21.06.21 г. ищецът е изписан, като му е назначено домашно лечение и са му определени дни за контролни прегледи. На 26.07.2021 г. М. отново е хоспитализиран в УМБАЛ "Св.Марина" НАД-Варна, където отново са му били извършени интервенции „коронарна артериография чрез два катетъра, перкутанно поставяне на 2 транслуменни степта в една коронарна артерия-36.06“. На 27.07.21 гищеът е изписан от лечебното заведение, като му е назначено домашно лечение на поставената диагноза: „Исхемична болест на сърцето - ангина пекторис при усилие II ф.кл. (МКБ-10-Код 120.8) Долен и деснокамерен миокарден инфаркт в хроничен стадий (МКБ10-Код 125.8), Коронарна атеросклероза - дву съдова болест. PCI на LAD с DESx2, проходим стент (МКБ-lО-Код /95.5). Дислинидемия (МКБ10-Код Е 78.0). След изписването си от лечебното заведение М. остава трайно да се лекува с медикаменти. Животът му се променя коренно, и той трябва да промени изцяло досегашните си навици и привички. Всичко това се явява пряка и непосредствена последица от тревогите и емоционалните преживявания, които ищецът изпитва в резултат на наказателното преследване предприето срещу него от представители на Районна прокуратура Дряново. В този смисъл случилото се около това наказателно преследване променят завинаги живота на М..

В месеците след неговото изписване от болница той е имал нужда от постоянна грижа за себе си от трети лица. Страхувайки се от своето здравословно състояние М. е изпитвал страх да остане сам, без човек около себе си. Всичко случило му се вреди и на неговата професионална дейност. Тежък и мъчителен за ищецът е възстановителния период след болницата, през който същият не можел да изпълнява своите трудови задълЖ.я, чувствал се безполезен, ненужен и силно подтиснат.

На 11.02.2022 г. ищецът е бил освидетелстван от ТЕЛК и му е определена 80 % ТНР.

На 18.01.2023 г. с ново експертно решение на TЕJIK му е определена 50 % ТНР. М. е трябвало да излезе болничен и да се отдалечи отново от колеги и познати, което отново се отразява негативно на неговото психическо състояние. През периода през който е вървяло наказателното производство, ищецът е трябвало да се лиши и от своето любимо хоби лова, тъй като са му отнети всички притежавани от него оръжия.

Прокуратура на Република България оспорва иска с твърдения, че предявеният иск за 2 обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 26 000,00 лв., изразяващ се в преживени болки, страдания, неудобства, стрес и причинени телесни повреди, които били пряка и непосредствена последица от воденото срещу наказателно производство е недоказан по основание и размер.

При условията на евентуалност, счита че търсеното обезщетение следва да бъде намалено, тъй като е заявено в размер, който е прекомерен и несъответстващ на критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 от ЗЗД. Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайно установената практика на ВКС, според която размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, обществено и социално полоЖ.е на увредения.

Твърди, че ищецът трябва да докаже наличие на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно водено наказателно производство, неоснователно повдигнато обвинение, настъпил вредоносен резултат и причинно - следствена връзка между тях. Така изброените предпоставки следва да са кумулативно установени, а от представените към исковата молба доказателства не се доказва безспорно наличие на изброените от ищеца вредни последици да са резултат единствено и само от воденото срещу него цитирано наказателно производство или е неоснователен и паричният еквивалент за твърдения вредоносен резултат. На следващо място размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от характера на неимуществените вреди, тяхната степен на засягане на психичното и физическо здраве на увредения, продължителността на търпенето на тези вреди и последиците от въздействието им върху физическото и психическо здраве на увредения.

От привличането му в качеството на обвиняем до влизане в сила на съдебното решение, с което М. е оправдан - 07.10.2021 г., са изминали по-малко от 9 месеца. Искът е недоказан по основание като ищецът не ангажира доказателства увреждането на физическото му здраве, твърдените от него емоционални преживявания и състояния и причинно-следствената им връзка именно с неоснователното обвинение, както и че те надхвърлят обичайните такива при водене на наказателно производство. Ангажираната медицинска документация не доказва причинна връзка между влошеното здравословно състояние на М. и процесното производство. Освен това, същият не е ангажирал доказателства за твърдените негативни преживявания, както и те да са пряк резултат от обвинението за престъпление по чл. 316 от НК. Освен това, в прилоЖ.я към исковата молба предавателно - приемателен протокол на ОБВВПИ от 31.03.2021 г. не се съдържат данни, притежаваното от ищеца оръжие да е иззето по разпореждане на органи на Прокуратурата на Република България във връзка с конкретното обвинение по чл. 316 от НК. Законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, в случай, че приемете същото за основателно, неправилно се претендира от 19.01.2021 г. - от датата на привличане на ищеца в качеството на обвиняем. В процесния случай лихвата е дължима от датата, на която е влязло в сила решението на PC Дряново, с което ищецът е оправдан - 07.10.2021 г. На основание чл. 78 ал. 5 от ГПК възразява за прекомерност на адвокатско възнаграждение, тъй като не е налице правна и фактическа сложност на делото.

Габровският окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

3

От приложеното по делото АНД № 58/2021 г. по описа на РС – Дряново, ВАНД № 169/2021 г. по описа на Окръжен съд – Габрово и ДП № 165/2020 г. по описа на ОД на МВР – Габрово се установява, че на Б. М. е повдигнато обвинение, за това че на 04.10.2017 г. в гр.

Д. съзнателно се ползвал пред администрацията на Община Дряново от неистински частен документ – 1 бр. заявление до кмета на Община Дряново, вх. № ОБА 9-01-29/04.10.2017 г. за издаване на разрешение за отсичане на над 5 /пет/ броя дървета и на лозя над 1 дка, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Ищецът е привлечен за обвиняем с Постановление от 15.01.2021 г. Не е била взета мярка за неотклонение. С решение № 37 от 31.05.2021 г. по АНД № 58/2021 г. по описа на Дряновски районен съд ищецът е бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Против решението на съда е подаден протест от Районна прокуратура – Габрово на 14.06.2021 г., с искане да се изменени решението и да се наложи наказание предвидено за извършеното от него административно нарушение. С решение № 58 от 07.10.2021 г. по ВАНД № 169/2021 г. по описа на ГОС, решенето е изменено в частта относно мотивите и основанието за оправдаването на обвиняемия Б. М., като е приел, че обвинението за престъпление по чл.

316 във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК не е доказано и е налице основанието по чл. 304 от НПК за оправдаване на обвиняемия. Потвърдил е решението в останалата му част. Решението на Габровски окръжен съд е окончателно. Към датата на повдигане на обвинението ищецът е работил на трудов договор към Държавно лесничейство от 2001 г. на длъжност към настоящият момент „старши лесничей“.