Решение № 205 от 03.10.2023, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 147/2023
- Вид
- Решение № 205
- Подписан
- 03.10.2023
- Състав
- Таня Живкова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.432 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.497, ал.1, т.2, пр.2 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 205 гр. М., 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20231600100147 по описа за 2023 година
Предявен е иск от В. Н. С. с ЕГН **********, действащ чрез назначения му настойник Л. В. Н. с ЕГН ********** против ЗД „Е.“ АД с ЕИК ***, с правно основание чл.432 КЗ във вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 120000,00 лв., предявен като частичен иск от 150000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от деня на уведомяване на застрахователя за събитието 08.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 09.08.2022 г. около 22:40 часа на път РП III-102, км 64+000 между разклона за село Г.Г. и разклона за село Ч. е настъпило ПТП, при което л.а.
„ХХХ“ с рег. № ***, управляван от водача П. Д. П. е нарушил правилата за движение по пътищата, като е блъснал пешеходеца В. Н. С.. Сочи се, че в резулат на настъпилото ПТП са причинени телесни увреждания на пострадалия, а именно: Травматичен хемоторакс, без открита рана в гръдната кухина; Контузио капитис; Комоцио церебри; Контузио торацис;
Фрактура косте I-XI дек; Гръден капак; Хемоторакс дек; Фрактура фибуле ет тибиа дек;
Трималеоларна фрактура, както и множество натъртвания, насинявания и охлузвания.
Като причина за настъпилото произшествие ищецът сочи допуснатите от водача на лек автомобил „ХХХ“ П. Д. П. нарушения на правилата за движение по пътищата, който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост. Посочва, че по случая е образувано ДП ЗМ841/2022г. по описа на РУ-М., пр.пр. №2539/2020г. по описа на РП-М., което към момента не е приключило с окончателен акт.
Твърди се, че болките от получените при инцидента травми били особено интензивни и причини сериозни страдания на ищеца, като довели до сериозен дискомфорт, 1 невъзможност и затруднения за нормално посрещане на битовите нужди. Посочва, че възстановяването му от инцидента продължава и към настоящия момент. Ищецът поддържа, че вследствие инцидента са настъпили и редица промени в ежедневието - затруднено и невъзможно самостоятелно обслужване и липса на контакти.
С оглед обстоятелството, че към момента на настъпването на ПТП управлявания от виновния водач автомобил е бил застрахован в ответното дружество, ищецът твърди, че е претендирал от ответника обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като ответното дружество е отказало да плати обезщетение. Предвид изложеното моли съда да осъди ответното дружество да заплати исковата сума, ведно със законната лихва, считано от 08.09.2022 г. и направените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ЗД „Е.“ АД, чрез юрк. С. М., с който се оспорва претенцията по основание и размер. Излагат се доводи за неоснователност на исковата претенция, като се твърди, че водачът П. П. не е извършил никакви нарушения на ЗДвП, а ПТП е настъпило единствено поради поведението на пострадалия. Също така се прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Поддържа се, че размерът на претендираната сума е прекомерно завишен с оглед вида на нараняването и настъпилите неимуществени вреди.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя процесуален представител, поддържа исковата молба, като твърди, че искът следва да уважи като основателен. Ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен, а евентуално при уважаването му да приеме, че налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, както и да присъди сторените в производството разноски.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства и е назначена и изслушана комбинирана съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
О т комбинирана съдебно-медицинска и автотехническа експертиза се установява следния механизъм на ПТП:
На 09.08.2022 година, около 22.40 часа в тъмната част на денонощието, в дясната лента на платното за движение на път III-102 между разклона за с. Г.Г. и разклона за с. Ч. се е движил лекият автомобил „ХХХ” с peг.№ ***, управляван от П. Д. П. със скорост на движение около 80 км/ч и с посока на движение към гр. Б.. По същия път и посока в дясната лента на платното за движение на път III-102 близо до десния банкет, на около 1,2 метра от десния край на платното за движение, се е движил пешеходецът В. Н. С..
В определен момент лекият автомобил „ХХХ”, след като се разминал с насрещно движещ се автомобил с включени къси светлини на фаровете е осветил и възприел като опасност за движението пешеходеца, когато се намирал на около 50 метра от него. Поради движение с несъобразена скорост, въпреки че се опитал да го заобиколи от ляво, при достигане на мястото на удара блъснал с предната дясна ъглова част тялото на пешеходеца В. Н. С.. Експертизата установява, че ударът настъпил в дясната лента на платното за движение по посока на лекия автомобил, а непосредствено преди удара пешеходецът се обърнал надясно и назад към идващия автомобил. След удара, под действието на инерционните сили, пешеходецът преминал през десния преден калник и дясното странично 2 огледало за задно виждане, след което паднал и се установил в тревната част извън платното за движение. След удара водачът на лекия автомобил „ХХХ ” продължил движението си напред, след което се установил на отбивка в ляво на платното за движение по посоката му на движение.
Експертизата установява, че причини за настъпването на ПТП са несъобразената с пътната обстановка скорост от страна на водача на лекия автомобил „ХХХ ”, при което е блъснал движещия се пред него пешеходец В. С., както и неправилното движение по платното за движение от страна пешеходеца, с което и двамата са се поставили в невъзможност да предотвратят ПТП. Дължината на опасната зона за спиране на лекия автомобил при скорост от 80 км/ч в условията на произшествието е била около 69 метра.
Установява се още, че водачът на лекия автомобил е могъл да предприеме своевременно аварийно спиране и да избегне ПТП, ако се е движел със съобразена с условията скорост, а именно: 64 км/ч.
Установява се, че вследствие процесното ПТП В. С. е получил множествена травма изразяваща се в:
Травма в областта на главата със сътресение на мозъка;
Травма в областта на гръдният кош със счупване на дясната лопатка, многофрагментно счупване на от 1-во до ХI-то ребра в дясна гръдна половина (с оформяне на гръден капак), с излив па кръв в дясна гръдна кухина (хемоторакс декс.) и с ателектаза (контузия) на десният бял дроб и с развитие на остра дихателна недостатъчност (ОДН);
Травма в областта на таза със счупване в областта на крилото на хълбочната (илиачнага) кост в дясно;
Травма в областта на десният долен крайник с многофрагментно счупване на костите на подбедрицата в долния й край - трималеоларна фрактура.
Съгласно експертизата, гореизброените наранявания като характер и локализация отговарят да са получени в условията на станалото ПТП – след блъскането на ищеца като пешеходец от движещ се автомобил, като ударът от автомобила е станал в дясната странично-задна част на тялото на пострадалия – задния долен крайник, таза в дясно и гръдния кош в дясно.
Оздравителният период на посочените травми е протекъл без настъпили усложнения и е както следва:
За травмата в областта на главата - около 20 - 25 дни;
За травмата в областта на гръдният кош - не по-малко от половин година;
За травмата в областта на таза и на долният крайник - не по-малко от три - четири месеца.
Вещото лице посочва, че към момента на изготвяне на експертизата пострадалият не с е е явил за извършване на допълнителен личен преглед, поради което не може да се отговори на въпроса имало ли е настъпили усложнения и какви са остатъчните явления от получените травми. Освен това вещото лице в съдебно заседание пояснява, че пълно възстановяване от травмите трудно би могло да се осъществи. Според вещото лице физическите сили на пострадалия са силно редуцирани и няма как да се възстановят.
От показанията на св. К.Л. се установява, че след като разбрал за инцидента от неговата сестра, отишъл в болницата, където лично възприел състоянието на пострадалия С..
Свидетелят твърди, че С. бил като мъртъв, имал 11 счупени ребра, счупен десен крак и счупена дясна лопатка. Състоянието му било много лошо, оплаквал се постоянно от болки в гърдите и кръста. Престоя на С. в болницата продължил 10 дни, след което е изписан за лечение в домашни условия. Свидетелят Л., заедно с неговите братя и сестри живеели заедно с пострадалия С. и му помагали, тъй като не могъл да се обслужва сам в продължение на 3 месеца. Не могъл да става от леглото, да се храни сам, да се преоблична, 3 нито да се къпе. Изпитвал болки в гърдите и имал затруднения при дишане. След третия месец започнал да се движи с помощта на патерици, но винаги се налагало да има придружител с него. Преди инцидента бил здрав и работел физическа работа, а към настоящия инцидент С. не можел да прави нищо, като освен физически, станал и психически по-зле.
От показанията на св. П. П. се установява, че същият, прибирайки се от гр.С. с автомобила си, се движел с около 70-80 км/ч и карал на дълги светлини. Към 10.30 часа се разминал с кола и бил принуден да превключи на къси светлини. След разминаването с колата видял човек в дясно на пътя. Опитал да свие наляво, но го ударил странично с калника. Свидетелят Д. овладял колата и отбил, след което се обадил на тел. 112, за да повика линейка.
От показанията на св. П. Леко се установява, че пострадалият С. още преди настъпването на ПТП е имал психични проблеми, поради което е освидетелстван.
От приложеното уведомително писмо с изх.№ 7859/7/08.12.2022 г. се установява, че на 09.08.2022 г. В. С. е поискал от ответното дружество изплащане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди. В отговор на неговото искане ответното дружеството е отказало изплащане на обезщетение, тъй като не са представени поисканите от дружеството документи, установяващи основанието и размера на претенцията.
От приложеното гр.д. № 426/2022 г. по описа на МОС се установява, че с Решение № 37/26.01.2023 г. В. Н. С. е поставен под пълно запрещение. Съгласно Удостоверение с изх.
№ 258/24.03.2023 г. за настойник му е определена Л. В. Н.а.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл.432 във вр. чл.45 ЗЗД.
За да бъде уважен искът по чл.432 от КЗ е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки за наличие на отговорност, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина. Следва да е налице и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
От приетата фактическа обстановка се установява, че процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на водача – св. П. П., който управлявал лек автомобил „ХХХ“ с рег. № *** и се движел с 80 км/ч - несъобразената с пътната обстановка скорост.
Съгласно експертизата несъобразената скорост на лекия автомобил и неправилното движение по платното за движение от страна пешеходеца са причините довели до настъпването на ПТП. От това следва, че св. П. е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Безспорен е фактът, че лекият автомобил се е движел през тъмната част на денонощието, като това 4 неминуемо е следвало да бъде съобразено от св. П. при избиране на подходящата скорост на движение. Именно в тази връзка експертизата установява, че П. е могъл да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движел с 64 км/ч – съобразена с условията скорост. Така установеното води до извода, че деянието на водача на лекия автомобил е противоправно.