Решение № 260021 от 21.09.2020, Районен съд - Сливница

Р

Е Ш Е

Н И Е гр. Сливница, 21.09.2020 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА при секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.127, ал.2 от СК от Г.П.М. срещу Е.И.Л. за определяне на режим на лични контакти на ищеца с малолетното му дете А. Г.М..

В исковата молба е изложено, че страните са се намирали във фактическо съжителство, по време на което се е родил синът им – А. Г.М., ЕГН **********. Отразено е, че първоначално страните са живеели заедно, но след това между тях са се получили разногласия и са се разделили. Ищецът посочва, че през последните четири години ответницата живее в гр. Д., заедно с детето. Твърди, че са постигнали консенсус относно упражняването на родителските права върху детето и местоживеенето му и то е останало при ответницата. Ищецът заявява, че постоянно контактува с детето, интересува се от него и му превежда сума за гледане и издръжка. Счита, че контактите с детето му са ограничени от ответницата, която винаги присъства при срещите им, не разрешава детето да остава при ищеца с преспиване за повече дни, както и да остава при него през летния период. Ищецът изтъква, че ответницата ограничава контактите на детето с неговите баба и дядо по бащина линия и те от своя страна също са лишени от възможността лично да контактуват с внука си. По този начин според ищеца той е лишен от пълноценната връзка със сина си и не може активно да участва в неговия живот при това отношение на ответницата. Ето защо ищецът моли съда да определи режим на лични контакти с детето. Претендира и направените по делото разноски.

Ответницата също е предявила срещу ищеца искове с правно основание чл.127, ал.2 СК, чл.143, ал.2 СК и чл.149 СК, с които иска на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето А. М., местоживеенето на детето да бъде определено на нейния адрес, а на ответника да бъде определен режим на лични контакти и последният да бъде осъден за заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 300 лева, считано от предявяването на иска и издръжка за минал период една година назад от предявяването на иска по 300 лева месечно.

Ответницата твърди, че след раждането на детето бащата започнал да пие, не е бил адекватен да полага грижите за детето си, лъгал я е и не се е прибирал. Заявява че от както се е преместила да живее в гр. Д., отношенията помежду им не са се подобрили. Изтъква, че бащата не дава издръжка на детето.

Посочвна, че същият е наркозависим. Тя твърди, че той не се е интересувал от сина си след окончателната им раздяла през 2016г. в продължение на 3 месеца.

Ищцата разчита изцяло на емоционалната и финансова подкрепа на родителите си, при които живее в гр. А.. С течение на времето бащата започнал да проявява желание да се вижда със сина си, но продължавал да не заплаща никакви средства, за да помогне по някакъв начин с отглеждането му.

Ответницата заявява, че през 2017 г. с ищеца отново опитали да оправят отношенията си като отишли заедно с детето на море, но според нея – неуспешно, защото през цялото време бащата бил пиян, агресивен, карал е в нетрезво състояние, които действия стресирали детето. Поради това, че детето живее изцяло с нея и е отгледано предимно от нея, то е силно привързано към нея и отказва срещите с бащата без присъствието й. Ответницата твърди, че бащата взимал детето винаги след отправяне на обиди и заплахи по неин адрес и само в тези случаи то е тръгвало с него без нейно присъствие. Отразено е в исковата молба, че детето изпадало в истерия, когато разбере че ще прекара време без майка си, а само с баща си, като то се вижда с него само поради страха от заплахите му, че ще нарани нея.

Твърди, че родителите на ответника не са проявили желание да се виждат с внука си след фактическата раздяла на страните. Тя твърди, че насърчава срещите на детето с баща му, но то не проявява желание, тъй като най - вероятно не е готово да такава степен да комуникира с него. Ответницата излага, че е търсила начин да постигнат съгласие с ищеца относно контактите с детето, но последния не желаел да разговаря с нея, тъй като си имал приятелка. Ответницата твърди, че ищецът не се грижи за нуждите на детето, при срещите им го оставя безнадзорно и не му обръща достатъчно внимание. Посочва, че от началото на 2019 г. ищецът е заплатил четири пъти издръжка – три пъти в размер на 100 лв., и веднъж в размер на 200 лв. При тези съображения моли исковете да бъдат уважени.

Всяка от страните е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 СК на съответно предявената срещу нея искова молба, в които са възпроизведени същите обстоятелства, както в насрещните искови молби.

В съдебно заседание ищецът Г.М. не оспорва упражняването на родителските права върху сина му А. М. да бъде предоставено на майката Е.Л..

Оспорва размерът на претендираната издръжка като претендира същият да е в минилния предвиден в закона, както и иска за издръжка за минало време. По отношение на определяне на режима на лични контакти на детето с него, бащата претендира да бъде определено да вижда и взима детето при себе си с преспиване.

Счита, че това ще му позволи да общува пълноценно със сина си и да заздрави емоционалната връзка помежду им, тъй като на определените до момента срещи винаги присъства някой от домакинството на неговата майка.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

От удостоверение за раждане № ********** , издадено въз основа на акт за раждане № 340 / 22.03.2013 г. от Столична община, район „Красна поляна” се установява, че малолетният А.

Г.М. е роден на *** г. от родители Е.И.Л. и Г.П.М..

Видно от удостоверение изх. № 24 от 30.07.2019 г., издадено от „….” ЕООД е, че за периода от м.април 2019 г. до м. юни 2019 г. Г. П.М. е получил общ доход от 3 600 лева.

От удостоверение за раждане на Е.Л. и договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ се установява, че бащата на ответницата е придобил правото на собственост върху апартамент, намиращ се в гр. Д., ул.“А. С.“ № ….., със застроена площ от 75,92 кв.м. и състоящ се от три стаи, кухня и други сервизни помещения.

Представена е служебна бележка № 40/26.08.2019 г. от ДГ „Р.“ – гр. Д.., в която е отразено, че детето А. Г.М. посещава детското заведение и е записан в книгата за подлежащи на задължително обучение, като таксата за присъствен ден при целодневно обучение е в размер на 1,50 за ден.

Съгласно удостоверение № 82/07.08.2019 г., издадено от „С. С..“ ООД, средномесечният доход получаван от ответницата Е.И.Л. за периода м. август 2018 г. – м. юли 2019 г. е в размер на около 943 лева.

Представени са операционни бележки от които се установява, че бащата Г.М. е заплатил на детето А. М. чрез неговата майка Е.Л. издръжка в размер на 100 лева - на 30.01.2019 г., в размер на 100 лева

– на 08.04.2019 г., в размер на 200 лева – на 28.06.2019 г. и съобразно признанието на ответницата, съдържащо се в депозирания от нея писмен отговор - и в размер на 100 лева – на 14.05.2019 г.

Представен е лист за извършен на 07.12.2018 г. преглед на детето А. М., при който е изписана терапия – оптична корекция.

От представената справка – данни за осигуряване се установява, че за периода 01.01.2020 г. – 31.05.2020 г. месечният осигурителен доход на ищеца е в размер на 1944, 60 лева.

Видно от удостоверение № 50 / 17.06.2020 г., издадено от „Доверие за здраве ….“ ООД е, че Г.П.М. е лекуван в програмата за лечение с метадон на дружеството в периода от 24.10.2012 г. до 20.02.2014 г.

Представено е и удостоверение № И – 5225 / 16.06.2020 г. от ВМА и епикризи, от които се установява, че в Г. П.М. е провел лечение в Клиниката по токсикология през 2014 и 2016 г. В епикризите като диагнози саопоставени неуточнена алергия, токсично въздействие на метадон, ангионевротичен оток, като минали заболявания фигурира зависимост към хероин в периода 2003 – 2010 година, като от 5 години (преди 2016 г.) е в метадонова програма.

От показанията на св. Е. Г. М. (майка на ищеца) се установява, че страните по делото са разделени от 2016 г. и от тогава детето А. живее и се отглежда от ответницата в гр. А. в жилище, където живеят и родителите й. Св.

Митева посочва, че контактите на детето с бащата се осъществяват два пъти месечно, без преспиване, като ищецът ходи до дома на ответницата в гр. Д.. При един от случаите на среща помежду им ищецът е завел детето в гр. И., за да може св. М. и съпруга й да прекарат известно време с него. При друг случай семейството на свидетелката е прекарало време с А. и другото й внуче в търговски център в гр. София. Свидетелката заявява, че в случаите, при които е посещавала А. в дома му, винаги са присъствали родителите на ответницата или тя. Св. М. заявява, че в дома на ищеца има пригоден детски кът с легло, където има възможност сина му да остава за по-дълго време. Споделя, че когато А. е със семейството на баща си е спокоен и весел, но когато се чуват по телефона е сдържан. Св. М. твърди, че ответницата не позволява А. да прекарва по-дълги периоди от време с ищеца и с роднините му по бащина линия. Именно несъгласието на майката да позволи детето да е по-дълго с бащата, е било и причината през 2017 г. (след като вече са били разделени) ищецът да я вземе заедно с детето на море. Свидетелката посочва, че се е случволо ищецът да остава без работа, но за кратък период от време. Не знае той да е страдал от наркотична зависимост и да е бил член на метадонова програма.

По делото е разпитана и св. К.К. З. (майка на ответницата), която заявява, че след раздялата между страните ответницата и детето А. са продължили да живеят в нейния и на съпруга й апартамент, като детето се отглежда и издържа от дъщеря й. Св. З. посочва, че хигиенно-битовите условия в жилището са много добри за нормалното отглеждане на А.. Споделя, че след раздялата между страните ищецът е осъществявал контакти с детето всяка седмица, като го е посещавал в дома му в гр. Д. и в някои случаи е водел и своите родители и сестра си.

Свидетелката посочва, че тя винаги е присъствала на тези срещи между бащата и детето. Свидетелката заявява, че детето не е оставало при баща си с преспиване.

Посочва, че последният им контакт е бил на 30.12.2019 г., след което А. е бил много разстроен и отказва да се вижда с баща си, тъй като последния го е заплашил, че няма да го върне при майка му. Св. З. твърди, че ответницата не е възпрепятствала контактите между А. и баща му, дори насърчава детето за това, но агресивното поведение на последния, непрекъснато отправяните заплахи и обиди към майката, конфликтите, на които е присъствало в дома на баща си с настоящата му партньорка, са причината за нежеланието на детето да общува с него.

Свидетелката посочва, че поради изпитвания от А. страх от баща му, дъщеря й не разрешава детето да преспива при него. Св. Захариева обяснява, че по време на съвместното съжителство на страните ищецът често е злоупотребявал с алкохол, а също така от намираща се в документите му епикриза е прочела, че страда от наркотична зависимост. Споделя, че ищецът не заплаща редовно издръжка на детето.

Съдът намира за достоверни показанията на св. М. и З. в частите относно обстоятелствата, че от фактическата раздяла между страните през 2016 г. майката полага непосредствените грижи за възпитанието и издръжката на А., в което е подпомагана от своите родители; че детето се отглежда в много добри условия; че бащата контактува с А., но без детето да остава при него с преспиване; че майката не позволява детето да прекарва по-дълго време с баща си, включително и да отиде с него на почивка; че в дома на бащата има условия за пребиваване на детето; че ответникът не заплаща редовно издръжка на детето; че ответникът е страдал от наркотична зависимост и е провеждал лечение за преодоляването й. Досежно тези обстоятелства, съдът приема за достоверни свидетелските показания на св. Митева и Захариева, тъй като те се съдържат в показанията и на двете, базират се на непосредствените им впечатления от отношенията между страните и се подкрепят и от събраните писмени доказателства (в частност представените социални доклади, епикризи и операционни бележки). В останалите им части с оглед констатирани противоречия помежду им съдът възприема показанията на разпитаните свидетелки като повлияни от родствената им връзка в качеството им на майки на страните.