Определение № 11932 от 19.03.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11932 гр. София, 19.03.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА СТ. ШОМОВА

СТАВРУ като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Частно гражданско дело № 20231110140757 по описа за 2023 година

ОПРЕДЕЛИ: като разгледа ч.гр.д. № 40757 по описа за 2023 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на длъжника В. М. П. за присъждане на направените разноски за адвокатска защита в размер на 100 лв.

Препис от молбата е връчен на заявителя, който в указания срок не е изразил становище.

По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя С.В. АД, срещу която в срок е постъпило възражение от длъжника.

В депозираното възражение от длъжника, чрез пълномощника му адвокат В., е направено искане за присъждане на платеното адвокатско възнаграждение за производството в размер на 100 лв. Представен е с възражението договор за правна защита и съдействие, обективиращ разписка за платени 100 лв. адвокатско възнаграждение.

С влязло в законна сила определение заповедта за изпълнение е обезсилена, тъй като заявителят не е предявил иск в срока по чл. 415 ГПК.

При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Молбата е допустима, а по същество е основателна.

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението, с което делото се прекратява е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да го допълни или измени в частта за разноските.

При постановяването на окончателния си съдебен акт /решение по същество или определение за прекратяване/, при направено искане за разноски, съдът е длъжен да ги присъди. Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Съгласно т.7 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, 1 разпоредбите на чл.247, 248, 250 и 251 от ГПК, намират приложение и в заповедното производство.

В случая длъжникът има право на разноските за адвокат. Същите са поискани своевременно, още при подаване на възражението по чл.414, ал.1 от ГПК, като възлизат на платените 100 лв. на адвоката.

С оглед изложеното, определението от 20.12.2023 г. следва да бъде допълнено, като заявителят С.В. АД, ЕИК ***, с адрес ***, бъде осъден да заплати на В. М. П., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 100 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

При тези мотиви, съдът на осн. чл.248 вр. с чл.81 и чл.78, ал.4 от ГПК, О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА определение от 20.12.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 40757/2023 г. по описа на СРС, 72-ри състав, като

ОСЪЖДА С.В. АД, ЕИК ***, с адрес ***, да заплати на В. М. П., ЕГН **********, адрес ***, сумата от 100 лева разноски по делото.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването на препис от същото.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2