Решение № 86 от 23.04.2025, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ловеч, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ЗОРНИЦА А.А при участието на секретаря ВЯРА ТИНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20244300500722 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.

Постановено е решение № 123/ 26.06.2024 година на Троянския районен съд, по гражданско дело № 381/ 2023 година, с което е отхвърлен предявеният от С. С. С., ЕГН **********, от гр. ****, против Д. Ц. А., ЕГН **********, В. С. А., ЕГН ********** и двете с адрес: гр. **** а и М. С. А. – Р., ЕГН **********, адрес: гр. **** иск с правно основание чл. 109 от ЗС, да бъдат осъдени ответниците да преустановят ползването на западния вход с антрето към него на ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № *** по КККР на гр. Троян, одобрени със заповед № РД- 1811/20.04.2007г. на изпълнителния директор на АГККСофия, което ползване осъществяват чрез преминаване през западния вход - изключителна собственост на ищеца и чрез държане на шкафче в антрето към този вход, която жилищна сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с адрес на имота: гр. Троян, ***,целият с площ от 452 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10м./,номер по предходен план: 894,при съседи: поземлени имоти с идентификатори: № ***, 1

№ ***, № ***, № ***, № ***, ведно с всички законни последици, като неоснователен и недоказан. Присъдени са и съответните разноски.

Недоволен от така постановеното решение и решението по чл. 250, вр. чл. 248 от ГПК останал С. С. С., който го обжалва в срок, като моли да бъде отменено, като бъдат уважени исковите претенции и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Излага подробни съображения.

В срока по чл. 263 от ГПК са постъпили отговори от В. С. А., Д. Ц. А. и М. С. А., които оспорват въззивните жалби, и молят да бъдат оставени без уважение, като бъдат потвърдени решенията на първоинстанционния съд, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание за въззивника се явява адв. Ст. С. и адв. Т. Д., които от името на доверителя си поддържат въззивната жалба и молят да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендират разноски и правят възражение за прекомерност на адв. възнаграждения на ответната страна.

Въззиваемите се представляват от адв. В, А. и адв. Цв. А., поддържат отговорите. Молят да бъдат потвърдени атакуваните съдебни актове, като им се присъдят разноските.

Третите лица А.И.Ч. и М. Ц.Й. не се представляват.

От представените по гр.д. № 381/ 2023 година по описа на ТРС доказателства, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните по делото са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор ***, по КККР, одобрени със Заповед РД-1811/20.04.2007, находящ се в гр. Троян, Област Ловеч, с административен адрес: гр. Троян, ***, с площ 452 кв. м.

Между страните не се спори, че ответниците са наследници на В.С.А.. С договор за покупко-продажба от 07.04.1960 година, обективиран в нотариален акт № 71, том І, нотариално дело № 112/ 1960 година на РС - Троян, В.А. е придобил собствеността върху ½ ид. част от поземления имот, целия първи етаж от построената в него сграда с идентификатор ***., две стаи в мазето с южно изложение до входа, коридорът остава за общо ползване от 2 съсобствениците на цялото жилище, като собствениците на втория етаж могат да си направят в същия коридор на мазето, малко зимниче на свои разноски, както и ½ ид.ч. от всички постройки в двора: кочина, клозет, сая и работилница, плодни дръвчета, които ще се ползват общо от съсобствениците.

Уговорено е още общите части на двора и жилището да се ползват общо от собствениците на двата етажа, с изключение на тавана, който остава за собствениците на втория етаж от жилището, входът с източно изложение ще се ползва само от собствениците на първия етаж, а западният вход ще се ползва от собствениците на двата етажа.

С протоколно определение от 07.06.1973 година по гр.д. № 307/ 1973 г. на ТРС е одобрена спогодба между праводателите на страните С.Х.С. и В.С.А., по силата на която Стаю Стаев е получил за ползване 120.79 кв. м. от дворното място (северната половина), при условие, че антрето в западната част на жилищната сграда на първия етаж ще се ползва от С.Х.С., а В.С.А. ще има само право на преминаване през същото и да си държи шкафче-етажерка с размери 60 на 40 см, с височина 40 см и да бъде поставено на 40 см от входната врата за първия етаж. В.С.А. ще ползва 121.61 кв.м. от незастроената част на дворното място (южната половина) с право да преминава през антрето на първия етаж откъм западната част на жилищната сграда и да държи в него шкафче с размери 60 на 40 см, височина 40 см и да бъде постановено на стената, на която е входната врата на първия етаж на 40 см от нея. Ангелски ще ползва вход към двора от южната част. Разпределено е ползването на летните кухни и гаражите, както и мазанските помещения. Предвидено е входа към мазето и коридора за преминаване към мазанските помещения да се ползва общо.

Ищецът С. С. се легитимира като собственик с приложения по делото нотариален акт № 150, т. 3, нотариално дело № 984/ 1997 г. на ТРС, на 1/2 идеална част от процесния поземлен имот и целия втори етаж от построената в него сграда с идентификатор ***, мазе около 15 кв.м. и мазе от около 25 кв.м., цялото таванско помещение от около 86 кв.м., както и ½ ид.ч. от навес, от около 50 кв.м. Приложена е и скица за разпределение на ползването на дворното място входовете и второстепенните постройки.

На основание чл. 204 от ГПК е извършен оглед на процесния имот, от който оглед се установява, че от западната част на двуетажната жилищна 3 сграда е входът за първи и втори жилищен етаж, посредством дървена входна врата. Достъпът до жилището на първия етаж е от площадката на този етаж посредством входна врата. От площадката на първия етаж, вляво се намират стълбите за втори жилищен етаж, а до тях дървена врата, затваряща пространството под тези стълби. На пода се намира отвор за мазанското помещение, който е затворен с дъски и не функционира. На първи жилищен етаж, от помещение, обособено като всекидневна се влиза в помещение, в момента обособено и пригодено като килер или складово помещение. В това помещение има гардероб, облицовано е с дървена ламперия, огледало, закачалка за връхни дрехи и има врата за източната част на сградата.

Подходът към втория жилищен етаж е чрез бетонни стълбища с дървен парапет. Констатирано е, че до втория жилищен етаж достъпът е само и единствено от този вход. От площадката на втория етаж вдясно има врата, която осигурява достъп до балкон, който е над западния вход. Отляво се намира входът към жилището на С. С.. От площадката продължават дървени стълби за таванското помещение, затворено с дървена врата. Достъпът до мазите е единствено от вход от западната част на сградата, намиращ се под площадката за входа на жилищната сграда. От стълбищната клетка на мазанския етаж се вижда отвор към първия етаж, който е затворен с дъски.

Този отвор не функционира, тъй като към него няма изградени стълби.

По делото се депозирани и гласни доказателства, от които се установява, че и двете страни ползват за жилищата си само западния вход, имали спорове по отношение на това, че често входната врата към сградата, вратите на входа към мазето и на оградата, разделяща дворното място, съобразно разпределението на ползването, са отворени дори когато С. С. е отсъствал от дома си. Съпругата на С. посочва, че се страхувала детето да не падне по стълбите в мазата, често ги безпокояли, като им звънели да търсят Д., веднъж се прибирали с много багаж и им пречела оставена в коридора на първия етаж газова бутилка.

По реда на чл. 176 от ГПК С. посочва, че е влизал в конфликт с всички ответници, тъй като счита, че имат собствен вход, който никога не ползват.

Посочва, че жилището на втория етаж има самостоятелна врата, която се заключва от него и ответниците нямат ключ от нея. Сочи още, че звънецът за първия етаж е на източния вход, а техният е на западния и постоянно хората, 4 които посещават ответниците им звънят или да се отваря входа и да се обяснява къде са или да се качват на втория етаж и да им се обяснява.

По делото е допусната и изслушана и СТЕ, съгласно чието заключение процесната сграда представлява масивна жилищна сграда с два надземни и един полуподземен жилищен етаж, с подпокривно пространство с дървена покривна конструкция. Тя е с два входа - от изток и запад, достъпни от двора по външни стъпала с площадки на ниво първи етаж, на височина около 1,05 м средно от прилежащия терен, покрити от тераси на втория етаж. Стъпалата и входната площадка от изток са подзидани, а площадката е оформена с плътен парапет и две колони, които носят терасата над него. Според експерта този вход е оформен като главен, а стъпалата на западния вход не са подзидани, като площадката е оградена с метален ажурен парапет, а под нея е разположен входът за полуподземния (мазански, избен) етаж. До жилището на първия етаж има два самостоятелни достъпа – от изток и от запад. Първият етаж може да се ползва и без западния вход, но достъпът до жилището на втория етаж е само от западния вход. Според експертът процесната жилищна сграда е многофамилна съгласно чл. 97, ал.2, т.2 от Наредба № 7/2003г., защото е с повече от едно жилище. В предверието е разположена вита стълба, която започва вляво от входната врата на западния вход и продължава до тавана, като пространството под стъпалата вдясно е отделено и затворено от останалото част на стълбището с плътна дървена врата, на пода му има отвор, който е затворен с дъски. Този отвор е служел за вертикална връзка с мазанския (избения) етаж, която според вещото лице най-вероятно се е осъществявала посредством подвижна дървена стълба, а към настоящият момент, в полуподземния /мазански/ етаж, отворът попада в допълнително обособено малко помещение, поради което отворът към първия етаж е затворен. Западният вход с предверието - част от стълбището към западния вход по смисъла на чл. 100, ал.1 от Наредба 7/2003 г., и вътрешната стълба е комуникация за общо ползване съгласно чл. 98 , ал.1 от Наредба № 7/2003г.

Таванът представлява подпокривно пространство, затворено откъм стълбищната площадка с врата, в което е разположена дървената покривна конструкция на сградата. Нотариалният акт от 1960 година е издаден при действието на регулационния план на град Троян от 1955 година, като в разписния лист имот пл. № 676 първоначално е записан на С.Х.С.ски съгласно нотариален акт № 72/ 1935 г., впоследствие последователно са вписвани 5

В.С.А. – нотариален акт № 71/ 1960 година и Т.Б. – ¼ ид.ч. В регистрите към плановете за посочения период 1960 – 1970 година няма други данни за процесния имот. Предвиденото преминаване през западния вход за собствениците на първия етаж служи за пряк и по удобен достъп до полуподземния етаж и до постройките във вътрешността на двора.

Експертът е посочил още, че външните стъпала с площадките пред двата входа не са нанесени в КК и не са включени в застроената площ на сградата съгласно §5, т.15 от ДР на ЗУТ, тъй като са разположени на височина по-малка от 1.20 м от средното ниво на прилежащия терен. Западният вход може да обслужва само втория етаж, ако бъде прекъсната връзката между него и жилището на първия етаж, т.е. вратата към жилището на първия етаж бъде трайно затворена, чрез зазиждане или по друг начин при спазване на строителните правила. Собствениците на първия етаж нямат друг достъп до подпокривното пространство, респ. до покрива на сградата за поддържане при необходимост на самия покрив, комините и водосточните тръби освен стълбището на сградата.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с негаторен иск по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС) да бъдат осъдени ответниците да преустановят ползването на западния вход с антрето към него на жилищна сграда с идентификатор № ***, находяща се в имот с идентификатор № *** по КККР на град Троян, което ползване осъществяват чрез преминаване през западния вход – изключителна собственост на ищеца и чрез държане на шкафче в антрето към този вход.