Решение № 1469 от 17.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1469 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20241110218226 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. И. М., ЕГН **********, чрез адв.Н. П., срещу Наказателно постановление № 24-4332-028016/18.11.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100,00 (сто) лева за извършено административно нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП.

В жалбата се релевират пространни доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, в подкрепа на което се поддържа на първо място, че СУМПС на жалбоподателя отговаря на изискванията на Приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на съвета относно свидетелствата за управление на превозни средства, както и на Приложение № 6 към Конвенцията за движението по пътищата от 1968 г., а отделно от това, че на 30.08.2024 г. Д. М. е напуснала територията на Република България през ГКПП Маказа и е влязла на територията на друга държава – членка, а именно Гърция, с което е прекъснала изтичането на 3 – месечния срок по чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Акцентира се, че Д. М. е влязла обратно на територията на Република България на 04.09.2024 г., като считано от този момент до датата на извършване на 1 проверката и издаване на процесния АУАН, а именно – 24.10.2024 г., са изтекли по-малко от 2 (два) месеца, поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение на чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Отделно от изложеното се сочи, че при постановяване на обжалваното наказателно постановление са извършени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържащи се в императивните разпоредби на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, които водят до нарушаване правото на защита на въззивника, изразяващи се в липса на описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, както и липса на данни относно точния момент – датата, на която се приема, че за Д. М. е изтекъл тримесечният срок по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, след който СУМПС е невалидно и кога същото е следвало да бъде подменено.

По изложените съображения се иска от съда да отмени изцяло процесното наказателно постановление.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. К. – с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление по съображенията, релевирани в жалбата. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Софийският районен съд намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата 2 отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 24.10.2024 г. около 09:46 часа в гр. София по ул.„Суходолска“, с посока на движение от ул.“Околовръстен път“ към ул.“765-та“, жалбоподателят Д. И. М. управлявала лек автомобил марка "Хонда Джаз" с рег. № РВ1910ХХ.

По същото време на ул.„Суходолска“ до № 171, Д. М. бил спряна с управлявания от нея автомобил за проверка от полицейски служители при ОПП – СДВР. Последните установили, че М. управлява автомобила с чуждестранно СУМПС на Кралство Великобритания с номер MANGA959029DI9TB 59.

За последното свидетелят Ц. – младши автоконтрольор при ОПП – СДВР, съставил срещу Д. И. М. АУАН № 1353777/24.10.2024 г. за извършено административно нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му го подписал без конкретни възражения, но с отбелязване, че има такива.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу констатациите в акта.

Въз основа на така съставения АУАН № 1353777/24.10.2024 г. било издадено атакуваното наказателно постановление

№

24-4332028016/18.11.2024 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100,00 (сто) лева за извършено административно нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител Ц..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

3

От показанията на св. Ц. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН.

Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля ЦР. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият като актосъставител е възприел възпроизведените от него в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали съставените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото са приложени документи, удостоверяващи компетентността им – заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 513з-9782/13.09.2024 г. на директора на СДВР.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и са връчени надлежно на санкционираното лице.

Независимо от гореизложеното обаче, настоящият съдебен състав 4 намира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП следва да съдържат пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при което то е извършено.

Посочената като нарушена разпоредба на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП ("Българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната") предполага актосъставителят и АНО да посочат по ясен и недвусмислен начин няколко релевантни обстоятелства: датата, срокът на валидност и държавата на издаване на СУМПС; датата на влизане на съответния водач на територията на Р.България.

Първото е необходимо, за да се прецени дали СУМПС е издадено от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, в които случаи не важи изискването за тримесечния срок по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП. Второто – за да се установи дали при проверката от 24.10.2024 г. на посоченото в АУАН и НП място водачът Д.

И. М. е управлявала с чуждестранно СУМПС повече от три месеца след влизането й в Р.България.

Съпоставяйки горните изисквания с текстовите части на АУАН и НП се установява, че водачът М. е управлявала единствено с чуждестранно национално свидетелство (на Кралство Великобритания), без да е посочено кога е издадено, каква му е валидността и най-вече кога М. е влязла в страната, за да се прецени дали към 24.10.2024 г. същата е управлявала със съответното чуждестранно национално свидетелство повече от три месеца след влизането й на територията на страната. Касае се за пропуск по описване на релевантни и съставомерни обстоятелства в АУАН и НП, което е в нарушение на чл. 42, т.

4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, и което възпрепятства възможността нарушителят да разбере въз основа на какви точно факти се приема, че е осъществил състава на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, за да реализира пълноценно защитата си.

5

На следващо място, в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, АНО е приложил спрямо въззивника санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ("Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.:... 2. който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.

171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено"), която не кореспондира с вменената като нарушена материалноправна норма. В случая нито една от санкционните хипотези (неуточнена от АНО) не покрива състава на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП, доколкото не се касае за неправоспособен водач (същият притежава валидно СУМПС, съответстващо за категорията), или такъв, загубил правоспособността си, СУМПС не е временно отнето или обявено за невалидно, тъй като е било изгубено, откраднато или повредено.

Посоченото несъответствие между нарушената разпоредба с приложената санкционна такава, също самостоятелно опорочава правото на защита и възможността нарушителят да разбере по недвусмислен начин правното основание за налагането на административно наказание.

Горепосочените съществени процесуални нарушения, допуснати при издаване на АУАН и НП, самостоятелно и в своята съвкупност, са достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, поради наличието на неотстранимо нарушаване на правото на защита. Последното от своя страна обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон, но като допълнение е необходимо да бъде посочено, че по делото се събраха и доказателства, съобразно които българският гражданин Д. М. е влязла в страната на 04.09.2024 г. (след съответно напускане на границата на Р.България на 03.08.2024 г.), респективно и към датата на проверката от 24.10.2024 г. не са били изминали повече от три месеца след влизането й в страната, респективно и нарушението не е извършено, а административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана неправилно.