Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 133 от 19.05.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 119/2025
Вид
Решение № 133
Подписан
19.05.2025
В сила
30.06.2025
Състав
ТОШКА ИВАНОВА ТОТЕВА, АННА ВЛАДИМИРОВНА ПЕТКОВА, ЙОНКО ГЕОРГИЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 189 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.36, ал.1, т.2 · Закон за общинската собственост
  • чл.58 · Закон за общинската собственост
  • §4б ал. 1 изр.първо · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §4к, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • § 31 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. ХАСКОВО, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Д. Й. Х. като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500119 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 926/09.12.2024 година, постановено по гр.д. № 549/2024 година по описа на РС-Хасково са уважени предявените от М. В. М. от град ** против Община Хасково обективно съединени искове с правно основание чл. 189 ал. 1, вр. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД и чл. 82 ал. 1, чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

На основание чл. 189 ал. 1 изр. 1-во, вр. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД е развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 20.10.2014 г. между М. В.

М. и Община Хасково, вписан в СВ на 18.11.2014 г. под № ** том **, рег. № **, дв. вх. рег. № **, касаещ 206/706 идеални части от Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в **, по кадастралната карта и кадастралните регистри на **, одобрени със Заповед № РД-**/05.10.2006 г. на изпълнителния директор на АК гр.София, с административен адрес: ***, целият с площ 706 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: имот № **, при граници и съседи: № **; № **; № ** и № **. На основание чл.189 ал.1 изр. 2-ро ЗЗД, Община Хасково е осъдена да заплати на М. В. М. следните суми: сумата в размер на 6180 лева без ДДС, представляваща 1 продажната цена на имота; сумата в размер на 1236 лева, представляваща 20 % ДДС върху цената на имота, съгласно чл.26 ЗДДС и чл. 14 ППЗДДС; сумата в размер на 160,68 лева, представляваща 2,6 % данък придобиване, съгласно чл. 6 ал.2 от Наредбата за определяне на местните данъци в Община Хасково; сумата в размер на 255,85 лева, представляваща режийни разноски върху цената на имота, съгласно чл.46 ал.2 от НУРОС на Общински съвет Хасково и 20 % ДДС върху режийните разноски, данък придобиване и нотариална такса вписване, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда - 01.03.2024 г., до окончателното им изплащане. На основание чл.189 ал.1 изр.3-то, вр. чл.82 и чл.86, ал.1 ЗЗД, Община Хасково е осъдена да заплати на М. В. М. сумата в размер на 846,88 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху заплатените продажна цена и разноски по процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 20.10.2014 г., за периода от 05.05.2023 г. до 29.02.2024 г. включително. В останалата част, за разликата до пълния предявен размер от 3476,44 лева и за периода от 30.01.2020 г. до 04.05.2023 г. включително, този иск е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение, в тази част имащо характер на определение, производството по делото е прекратено в частта на предявения от М. В. М. против Община Хасково иск с правно основание чл.189 ал.1 изр.3-то, вр. чл.82 и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 4167,45 лева, представляваща разлика между 7643,89 лева и 3476,44 лева и за периода 20.10.2014 г. до 29.01.2020 г. включително.

С оглед изхода на делото са разпределени деловодните разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът Община – Хасково. Решението се обжалва в частта, в която исковете са уважени. Въвеждат се оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Въззивникът счита, че ищците не са доказали наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл. 189 ал. 1 вр. чл. 87 ал. 3 от ЗЗД. Акцентува върху обстоятелството, че ищцата е закупила имота от наследниците на лицето, на което същият бе възстановен по реда на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Следователно ищцата не била в риск от отстраняване от имота, тъй като единствено тя била негов собственик. Освен това, вместо да закупи имота от Общината, ищцата 2 разполагала със средства за защита така, че да установи своите собственически права върху имота. Въззивникът настоява, че към момента на атакуваната сделка Община – Хасково била собственик на процесния имот, а права на трети лица върху него не съществували. Те възникнали едва с възстановяването на правото на собственост по реда на §4к ал. 7 и при условията на §4б ал. 1 изр. първо от ПРЗ на ЗСПЗЗ на наследниците на М. Т.

На следващо място въззивникът счита, че първоинстанционният съд неоснователно не е уважил въведеното от тях възражение за изтичане на давностния срок за разваляне на договора. С тези и останалите оплаквания, въззивникът прави искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и за отхвърляне изцяло на предявените срещу Общината искове, както и в частта за възложените в негова тежест разноски. Претендира деловодни разноски за двете инстанции, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемата М. В. М. подава писмен отговор в законоустановения срок. Изразява становище за правилност – законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение. Прави искане за потвърждаване на решението и за присъждане на деловодни разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и правилността на обжалваното решение, като съобрази доводите на страните, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Преценена по същество същата е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено.

Съгласно правилата по чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението е валидно и допустимо. При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни фактически, а след това и правни изводи. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото. Анализът им е съвкупен, правилен и пълен. Въззивният съд изцяло споделя възприетата 3 от РС фактическа обстановка, без да се налага същата да се преповтаря.

Районният съд е дал задълбочени отговори на всички поставени от страните въпроси и доводи. Представените във въззивното производствописмени доказателства не дават основание да бъде направен извод, различен от направения от първоинстанционния съд. Ето защо и на основание чл. 272 от ГПК ХОС препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Между страните не е спорен фактът на сключване на д оговор за покупко-продажба на процесните 206/706 идеални части от ПИ с идентификатор *** от 20.10.2014 година, както и че сключването на договора е било на основание чл.36, ал.1, т.2 от ЗОС, след провеждане на предшестваща процедура по реда на чл.54, ал.1, т.2 от НУРОС от ответника Община – Хасково. По делото безспорно е установено заплащането от ищцата на Общината на продажната стойност в размер на 6180 лева плюс ДДС в размер на 1236,00 лв., както и процесните разноски във връзка с придобиването на имота. Към момента на сделката Общината се е легитимирала като собственик на имота със съставения на 26.11.2013 година АЧОС № 5575, в който като правно основание за актуването е посочен § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и чл.58 от ЗОС.

Няма спор и се установява от доказателствения материал, по силата на транслативни сделки, сключени на 06.12.1999 г., на 11.07.2014 г. и на 16.07.2014г. ищцата е станала собственик на останалите 500/706 ид. части от ПИ с идентификатор ***, като това фактическо положение е било отразено още в скица на поземления имот с идентификатор *** № 15-128684 от 30.04.2014 година и имотът е бил отписан по установения ред като общинска собственост.

При все това, със Заповед № 237/30.01.2020 г. на Кмета на Община Хасково, издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ във връзка с §4б, ал.1, изр. първо от ПЗРЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за **, одобрен със Заповед № ДС-281/11.06.2019 г. на областния управител на Област Хасково и др. административни актове е възстановено правото на собственост на наследниците на М. Ж. Т., включително и върху новообразуван имот в строителни граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000г. на Общински съвет Хасково с идентификатор **, **“. Няма 4 спор за идентичност на този имот с процесния, както и за пълния кръг на наследниците на М. Т. - М.А.Г., К. А. Т., П.Ж.Т. и Д. Ж. Т., които са въведени във владение на новообразувания имот *** на 14.03.2022 г. На 29.11.2023 г. ищцата закупува от наследниците процесния ПИ ** за сумата от 5000 лева.

Преди всичко е необходимо да се отговори на доводите на въззивника за погасяване на правото на ищцата на съдебна претенция за разваляне на договора (и за връщане на платеното във връзка с договора) поради изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 110 от ЗЗД. Доколкото се търси отговорността за евикция, течението на давностния срок за предявяване на иска започва от момента на узнаване от ищцата за заявените собственически права от трето спрямо договора лице. В случая за началото на срока следва да се приеме датата на издаването на Заповед № 237/30.01.2020 г. на Кмета на Община Хасково, тъй като най-рано от този момент ищцата е могла да узнае за това, че върху продадения от общината имот се възстановяват права на наследниците на М. Т. По отношение на исковите претенции по чл. 82 ЗЗД, същите се погасяват с изтичането на петгодишен давностен срок, който започва да тече от датата на разваляне на договора.

Следователно, за всички предявени искове не е изтекъл петгодишният срок, който е прекъснат с подаване на исковата молба на 01.03.2024 г. ХОС не споделя въведеното от въззивника възражение за това, че доколкото и двете страни по договора са изпълнили задълженията си още в момента на сключването му, то и срокът за погасителната давност за развалянето на договора е започнал да тече от същия момент. Погасителната давност е санкция за продължителното бездействие на кредитора. Към момента на сделката ищцата не е знаела за правата на третите лица. А продавачътОбщината дори изрично ги е отричала (чрез съставянето на АЧОС и предприетата административна процедура, предшестваща разпоредителните действия). Добросъвестността на купувача изключва стартирането на погасителна давност за предявяване на последиците от евикцията предстояща или осъществена. Едва със заявяването на правата от третото лице, за купувача възникват правата да се ползва от правните последици на предстоящата евикция или алтернативно - да се противопостави на заявените права, като избегне съдебното отстранение.

ХОС намира за неоснователни доводите на въззивника за това, че доколкото ищцата не е застрашена от отстраняването от имота, то това 5 лишава от основание предявените от нея искови претенции. Действително, в резултат на предприетите от ищцата действия, последващи възстановяването на правото на собственост на наследниците със заповед № 237/30.01.2020 година, вече не се установява основание за фактическото отстраняване от имота. Това, обаче, е състояние към настоящия момент, докато с осъществяване на въвода във владение на лицата, на които е било възстановено правото на собственост на имота по реда на земеделската реституция, отстраняването на ищцата следва да се счита реализирано (реална евикция). Т.е. промяна на фактическото положение, връщането на владението на ищцата след извършените от нея придобивни сделки, се явява ирелевантно за решаване на спора за развалянето на договора и отговорността за евикция.

Но дори и да се приеме, че се касае само за евентуална евикция, то също така е налице пълно неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли на купувача правото на собственост, което дава право на купувача да развали договора и да получи обратно платената цена и всички разноски. Това означава, че за упражняването на правото на иск по чл. 189, ал. 1 ЗЗД е без значение дали има реализирана евикция или тя е предстояща, тъй като има пълно неизпълнение на задължението на продавача да прехвърли собствеността.