Решение № 410 от 09.12.2019, Районен съд - Нови пазар

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 410 гр. Нови пазар,09.12.2019г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд

Нови пазар в публичното съдебно заседание,проведено на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател:СВЕТЛА РАДЕВА

Секретар:НЕЛА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Радева гражданско дело №806 по описа за 2019 година,за да се произнесе,взе предвид:

Подадена е искова молба, съдържаща обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.318 от ТЗ във вр.с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, от “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Г.К. и П.С.С., чрез пълномощника юрисконсулт М.Й.М. срещу С.М.А. с ЕГН:********** и М.Р.Р. с ЕГН:**********,двамата с адрес:г***,при условията на разделна отговорност.

В исковата молба се твърди,че

С.М.А. с ЕГН:********** и М.Р.Р. с ЕГН:**********,двамата с адрес:г*** били законни наследници на Р.Р.А. с ЕГН:**********.Същият бил клиент на ищцовото дружество, с клиентски номер *** във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление,заведен с Аб.№*** в гр.К.,ул.***.

Срещу Р.Р.А. било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред НПРС,като в хода на производството по ч.гр.д.№390/2018г.било констатирано,че А. е починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,поР.което издадената заповед за изпълнение била обезсилена.

За консумирана в процесния жилищен имот с посочения абонатен и клиентски номер,били издадени следните фактури:ФП №**********/13.08.2018г., ФП №**********/13.09.2018г.,ФП №**********/15.10.2018г., ТП №**********/19.11.2018г-.,ФП №**********/13.11.2018г., ФП №**********/13.12.2018г.,ТП №**********/18.03.2019г. и ФП №**********/13.03.2019г.на обща стойност 1 230.48лв./главница/.

Тъй като наследниците на А. не подали пред дружеството-ищец заявление по чл.17 т.3 от ОУДПЕЕ за промяна на обстоятелствата,ищецът моли да бъдат призовани на съд с С.М.А. с ЕГН:********** и М.Р.Р. с ЕГН:**********,двамата с адрес:г*** и след доказване на обстоятелствата,изложени в исковата молба,съдът постанови решение,с което осъди всеки от ответниците да му заплати по начислените в издадените фактури суми,както следва:главница в размер на 246.10лв./представляваща 1/5 от главницата,цялата в размер на 1230.48лв./, мораторна лихва за забава за периода от 13.08..2018г.до 13.03.2019г./в размер на 6.72лв.- /представляваща 1/5 от мораторната лихва за посочения период,цялата в размер на 33.59лв./.

Ответницата С.М.А. не е депозирала писмен отговор на предявения иск.Не се явява по делото,не изпраща представител.

Ответникът М.Р.Р. не е депозирал писмен отговор на предявения иск.Явява се лично в съдебно заседание,оспорва иска.Представя писмени доказателства,от които е видно,че се е отказал от наследството на кредитополучателя Р.Р.А.,който отказ е вписан в особена за целта книга при НПРС под №***.,т.е., след завеждане на делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

Общият на ответниците наследодател Р.Р.А. с ЕГН:********** е починал на ***.и е оставил за свои законни наследници освен посочените по-горе ответници С.М.А. /съпруга/,М.Р.Р.

/син/,така също и С. С.С. /дъщеря/,А. Р.Р./син/ и И. Р.Р./син/,което е видно от удостоверение за наследници с изх.№***г.,издадено от кметство с.К.,общ.К.,обл.Ш..

Ответникът М.Р. е направил от наследството на своя баща Р.А.,който отказ е вписан в съответната книга при НПРС под №***.-удостоверение по ЧГД №1576/2019г.по описа на НПРС.

Ищецът е представил писмени доказателства /фактури,извлечение от сметка /,от които е видно,че наследодателят на ответниците е бил клиент на ищцовото дружество във връзка с доставка /продажба/ на електроенергия до обект на потребление,находящ се в с.К.,обл.Ш.,ул.***, с клиентски №*** и абонатен №***.

Не се отрича от ответниците,че след смъртта на А., до този обект на потребление е достигала предоставяната от ищеца електрическа енергия за процесния период ,за което са съставени фактури с №**********/13.08.2018г.,с №**********/13.09.2018г.,с

№**********/15.10.2018г.,с №**********/19.11.2018г.,с

№**********/13.11.2018г.,с №**********/13.12.2018г,с №**********/18.03.2019г.и фактура с №**********/13.03.2019г.

За доказване на исковата си претенция ищецът е представил изготвени от него писмени доказателства и удостоверяващи изгодни нему факти,а именно освен горепосочените фактури,така също и 30.05.2019г.,,,извлечение за фактури и плащания от 4.6.2019г.,,както и Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“АД.

Назначената по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза заключава,че фактурите посочени в исковата молба и подробно описани по-горе,издадени в периода от 13.08.2018г.до 13.03.2019г.за консумирана ел.енергия в посочения обект на потребление ,са отразени в счетоводните регистри на ищцовата страна в разчетна счетоводна сметка „Клиенти“,с титуляр Р.Р.А..

Размерът на общото задължение по същите възлиза на 1 230.48лв.По тях няма извършено плащане и размерът на мораторната лихва,считано от падежа на всяка от отделните фактури до завеждане на делото възлиза на 34.99лв.

При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:

Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК ,всяка страна е длъжна да установи фактите,на които основава своите искания или възражения.Общите условия касаят договорите за продажба на електрическа енергия на Е.ОН България Продажби АД ,а електрическата енергия е движима вещ.В тежест изцяло на ищцовото дружество е да установи,че за процесните периоди

,предмет на исковата претенция е извършило продажба на електрическа енергия в посоченото количество в посочения обект на потребление,за което ответниците дължат начислените суми,с посочените в счетоводните фактури падежи.За периода ,посочен в цитираните по-горе данъчни фактури за потребена ел.енергия и възстановяване на ел.захранване,на ответника е начислена консумирана ел.енергия в общ размер на 1230.48лв., което ищецът е обективирал в издадени от него първични счетоводни документи с посочените по-горе номера.

Фактурата ,като частен диспозитивен документ,съгласно чл.180 от ГПК установява,че издателят й е направил определено изявление,но не доказва,че това изявление е истинно или,че фактите са се осъществили така,както се сочи изявлението .От друга страна,ответниците не оспорват нито съдържанието ,нито истиността на изявлението,поР. което съдът счита,че представените по делото и налични в счетоводната документация при ищеца документи се ползват със съответната материална доказателствена сила и удостоверяват подлежащо на изпълнение притезание в полза на ищеца.

Съгласно чл.16 т.2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго –Про Продажби“АД,които са публично огласени чрез публикуването им в средства за масова информация и са приложими към момента на издаване на фактурите

Титуляр на партидата е наследодателя на ответниците ,които са негови наследници по закон и след смъртта му са приели съответните права и задължения от наследството,съобразно квотите си. Ответниците С.М. и М.Р. притежават по 1/5 идеална част от оставеното им наследство и следва отговорността им за задълженията,включени в него да бъдат ограничени до съответната квота.

М.Р. е направил отказ от наследството,който е вписан в съответната книга при НПРС и мака този отказ да е направен след предявяване на иска,по арг.на чл.235 ал.3 от ГПК

,съдът следва да вземе предвид фактите,настъпили след предявяване на иска,които са от значение за спорното право.

Ответниците - С.М. и М.Р.,в качеството им на законни наследници на абоната,титуляр на партидата на имота,в който е консумирана електрическата енергия за съответния период,дължат погасяване на задължението до размера на съответната им наследствена част.

Доколкото ответникът М.Р. е направил отказ от наследството на общия наследодател,той се освобождава от всички тежести,с които е обременено наследството и не е длъжен да плаща задълженията,които тежат върху наследството.По аргумент на чл.53 от

Закона за наследството,неговата част е уголемила дяловете на останалите наследници.В случая,към момента на приключване на съдебното дирене,ответницата С.М. е с право на ¼ идеална част от наследството на Р. Р.А.,а не на 1/5 ид.ч.,така,както е предявен иска.Доколкото ищецът не направи изменение на иска спрямо нея,то съдът намира,че същата дължи на кредитора сумата в размер на 246.10лв./главница/ и мораторна лихва за забава за периода от 13.08..2018г.до 13.03.2019г./в размер на 6.72лв.

Ответницата С.М. не представя писмени доказателства,удостоверяващи,че е извършила плащане –пълно или частично по начислената сума за ползване на електрическа енергия в процесния обект за съответния период.

Ето защо ,съдът намира,че предявеният спрямо нея иск се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Искът,предявен срещу М.Р. следва да се отхвърли изцяло,както досежно претендираната главница,така и касателно претендираната законна лихва и мораторна лихва за забава.

С оглед изхода на делото и доколкото по отношение на ответника М.Р. не е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК,то с оглед изхода на делото,на основание чл.78 ал.1 от ГПК двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца съразмерно направените по делото разноски в размер на по 265.00лв.

Водим от гореизложеното,съдът

Р Е Ш

И :

ОСЪЖДА ответницата С.М.А. с ЕГН:**********,с адрес: *** да заплати на ищеца “ЕНЕРГО

– ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Г.К. и П.С.С., чрез пълномощника юрисконсулт М.Й.М.сумата в размер на 246.10лв./двеста четиридесет и шест лева и десет стотинки -главница/, мораторна лихва за забава за периода от 13.08..2018г.до 13.03.2019г./в размер на 6.72лв./шест лева седемдесет и две стотинки /,,ведно със законната лихва за забава,начиная от предявяване на иска -12.06.2019г.до окончателното изплащане,,както и направените по делото разноски в размер на 265.00лв./двеста шестдесет и пет лева/.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения осъдителен иск с правно основание чл.318 от ТЗ във вр.с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, от “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Г.К. и П.С.С., чрез пълномощника юрисконсулт М.Й.М.срещу М.Р.Р. с ЕГН:**********,двамата с адрес:г*** за сумата в размер на 246.10лв./двеста четиридесет и шест лева и десет стотинки

-главница/, мораторна лихва за забава за периода от 13.08..2018г.до 13.03.2019г./в размер на 6.72лв./шест лева седемдесет и две стотинки /,,ведно със законната лихва за забава,начиная от предявяване на иска -12.06.2019г.до окончателното изплащане,

ОСЪЖДА ответника М.Р.Р. с ЕГН:**********,двамата с адрес:г*** да заплати на ищеца “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление

– гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул. “Владислав Варненчик”, Варна Таурс Г №258, представлявано от Управителите Я.М.Д., Г.К. и П.С.С. направените по делото разноски в размер на 265.00лв./двеста шестдесет и пет лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред

Окръжен съд –Ш. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: