Решение № 40 от 19.07.2024, Районен съд - Карнобат
- Съд
- Районен съд - Карнобат
- Дело
- Административно наказателно дело 114/2024
- Вид
- Решение № 40
- Подписан
- 19.07.2024
- В сила
- 27.09.2024
- Състав
- Георги Тодоров Добрев
Цитирани разпоредби
- чл. 43, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 3, пр. първо · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 40 гр. Карнобат, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Административно наказателно дело № 20242130200114 по описа за 2024 година за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод подадената жалба от А. Н. М., ЕГН: ********** с постоянен адрес в с ****, и адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. Цар Симеон Първи
№102, ет.1, ап. 2, чрез адвокат Т. Д., против Наказателно постановление № 24-0454-000012 / 26. 02. 2024 г. издадено от Началник група в ОДМВР Бургас, РУ- Сунгурларе, с което за нарушение на разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Жалбоподателят е останал недоволен от така наложеното му административно наказание, твърди, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно. Желае постановяване на решение, с което да се отмени обжалвания акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В жалбата не се излагат доводи, поради какви причини жалбоподателя счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и следва 1 да бъде отменено.
Към жалбата не са приложени писмени доказателства.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично и с процесуален представител.
В съдебно заседание административнонаказващия орган редовно призован, не се явява лично не се явява и негов процесуален представител.
Свидетелите Е. Г. П.- актосъставител и И.С.С. свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта, разпитани в съдебно заседание потвърждават изцяло обстоятелствата посочени в АУАН.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение сер. GА № 994872 от 13. 01. 2024 г. от мл. автоконтрольор Е. Г. П. при ОДМВР Бургас, РУ Сунгурларе срещу жалбоподателя, в присъствието на един свидетелочевидец на установяване на нарушението- свидетеля И.С.С. за това, че на 13.
01. 2024 г. в 21,55 часа в село Манолич по улица Пеньо Пенев до училището управлява лек автомобил марка **** с английска регистрация, с рег. № **** с неустановена собственост, като отказва да му бъде извършена проверка за установяване на употребата на алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер. На водачът е издаден талон за медицинско изследване с номер 138871, като същият отказва да изпълни предписанието за медицинско изследване и заявява, че няма да даде кръвна проба за анализ и отказва да подпише и получи талона за медицинско изследване, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. първо от ЗДвП- отказва проверка с техническо средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му.
Жалбоподателят М. е отказал да подпише акта и да получи препис от същия , като този негов отказ е удостоверен с подписа на един свидетел 2 очевидец на извършеното нарушение и съставянето на акта.
На нарушителят, той и жалбоподател е бил издаден талон за медицинско изследване № 138871, който същия е отказал да получи, отказал е да бъде изследван с доказателствен анализатор, както и е отказал медицинско и химическо изследване. Уведомен е бил, че трябва да се яви в ФСМП гр.
Сунгурларе до 120 минути от връчването на талона, като отново жалбоподателят е отказал да получи талона, като отказа му е бил удостоверен с подписа на един свидетел присъствал при отказа. Както при съставянето на акта, така и за отказа да получи екземпляр от същия и отказа за извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол, да бъде изследван с доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване и да получи талона за изследване са удостоверени от св. И.С.С..
Видно от така съставеният АУАН, в същия са отразени всички обстоятелства имащи значение за установяване и реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя- посочено е времето- час, дата, месец и година на извършване на нарушението, мястото на извършване на същото, обстоятелствата при които е извършено нарушението /управление на конкретно посочено МПС, липсата на документи и отказа да извършване на проверка с техническо средство или медицинско изследване за установяване на употреба на алкохол и евентуално за неговата концентрация/, коректно и точно са посочени нарушените правни норми. Съдът приема за обективно отразена в АУАН фактическата обстановка, която се потвърждава от показанията на актосъставителят, като и на разпитания свидетел.
Въз основа на така съставеният АУАН сер. GА № 994872 от 13. 01. 2024 г.
, АНО е издал и обжалваното пред настоящия съд НП № 24-0454-000012 / 26.
02. 2024 г., като в същото е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че извършеното от жалбоподателя деяние нарушава разпоредбата на чл. 174, ал. 3 пр. първо от ЗДвП и с издаденото НП е наложил изрично изброени и конкретизирано по размер административни наказания, а именно глоба от от 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Следва да бъде изрично отбелязано, че така наложените наказания се фиксирани изрично в ЗДвП като размер.
НП е връчено на жалбоподателя на 13. 03. 2024 г. лично.
3
Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкрИ.е на обективната истина по делото.
Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на свидетелите Е. Г. П. и И.С.С. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства. В същите свидетелски показания изрично е описано, че свидетелите са забелязали жалбоподателят да управлява посочения в АУАН автомобил. Жалбоподателят не е представил и съответните документи. Същия е отказал да подпише и приеме съставеният на място АУАН, като е отказал да получи и да изпълни предписанието в издадения талон за изследване, чийто номер е бил записан в АУАН, а отказите му са били потвърдени с подписа на един свидетел.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата против НП е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана да го обжалва страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради и което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
От приложената по делото Заповед рег. № 8121з-1632 / 02. 12. 2021 г. се установява компетентността на актосъставителят и наказващия орган. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 13 . 01. 2024 г., а НП е издадено на 26. 02. 2024 г., много преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушената правна норма. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение- време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на автомобил и отказ за извършване на проверка с техническо средство за установяване на 4 употребата на алкохол, както и неизпълнение на предписание за извършване на изследване с доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване за установяване на употребата на алкохол и концентрацията на алкохол в кръвта от жалбоподателя.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал преписваното му нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и в съответствие с административно наказателните разпоредби на ЗДвП му е наложил предвидените в същите административни наказания.
Съдът не споделя твърдението на жалбоподателят, че в случая е налице нарушение на процесуалните правила при обстоятелството, че свидетелят С. с подписа си е установил, не само изложеното в АУАН, като свидетел на извършеното нарушение, така и отказа на жалбоподателя да подпише същия и да подпише разписката за получаването му, така и отказа да получи и да подпише разписка за получаване на талон за изследване. Твърдението, че след като св. С. е обединил в себе си процесуалните фигури на свидетел на нарушението, свидетел на съставянето на акта и свидетел на отказа за получаване на талон за медицинско изследване и отказа да му бъде извършена проверка за алкохол с техническо средство, доказателствен анализатор или медицинско и химическо изследване. Съдът намира това твърдение за изцяло неоснователно- Никъде в ЗАНН, ЗДвП или Наредба № 1 от 19. 07. 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози не се съдържа разпоредба, която да поставя забрана един и същ свидетел да удостоверява факти и обстоятелства по различни удостоверителни документи, на които е станал свидетел или присъствал при съставянето им. След като такава забрана не съществува, няма пречка един и същ свидетел да удостоверява обстоятелства на които е присъствал и които са включени в два различни документа. Освен това не отговаря на истината, че нормата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН повелява при отказ на нарушителя да подпише акта, неговият отказ да бъде удостоверен чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Никъде няма забрана, този свидетел да е свидетеля очевидец присъствал при установяване на нарушението или съставянето на акта.
Още по авангардно е искането да се приложи по аналогия забраната един 5 и същ свидетел да удостовери различни обстоятелства и към удостоверяването на отказа да бъде получен талон за изследване. Както бе посочено по горе в съответната Наредба № 1 не съществува специална разпоредба, която да въвежда правила кой може да бъде свидетел на отказа за получаване на талон за изследване. Не съществува и забрана, която да изключва от кръга на свидетелите лицата очевидци на нарушението, във връзка с което се извършва изследването. След като не съществува законова забрана, не се налага норми от закона да се тълкуват по аналогия, особено когато такава забрана не се съдържа и в цитирания нормативен акт, чиято норма се желае да се приложи по аналогия.
В тази връзка настоящия съд счита, не обжалваното наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
С жалбата се желае съдът да присъди направените от жалбоподателя разноски, но предвид, че наказателното постановление е потвърдено такива не се дължат и не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0454-000012 / 26.
02. 2024 г. на Началник Група в ОДМВР Бургас, РУ Сунгурларе, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение сер. GА № 994872 от 13. 01. 2024 г., против А. Н. М. ЕГН **********, от с ****, с което за нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОТХВЪРЛЯ искането на жалбоподателят А. Н. М.