Определение № 972 от 26.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 972 гр. Стара Загора, 25.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20235500500469 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба на „Й.Б.“ЕАД чрез адв. З. Ц., против разпореждане № 3489/02.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 2026/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд /СтРС/, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за сумата от 320,28 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване от заявителя, по вина на длъжника, на договор за мобилни услуги № 623931029/17.11.2020 г., изменен с допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 050513941/30.03.2021 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, т.к. е постановено в противоречие с материалния закон.

Уточнява, че жалбата е само досежно сумата от 104,97 лв., представляваща задължение за неустойка в размер на три месечни абонаментни такси за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 623931029/17.11.2020 г., изменен с допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 050513941/30.03.2021 г. Не е предмет на настоящата жалба сумата от 215.31 лв., представляваща горницата от 104.97 лв. до пълния размер на претендираната и отхвърлена неустойка- 320.28 лв. Моли да бъде отменено и постановен съдебен акт, с който се разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане и да се присъдят разноски.

Препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.

След преценка на становищата на страните и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

1

Производството по ч.гр.д.№ 2026/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд е било образувано по заявление на „Й.Б.“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. И. С..

Първоинстанционният съд след като се запознал с поправеното заявление, е намерил, че не са налице законовите предпоставки за уважаване на искането в останалата му част, с която се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника, и за 320.28 лева неустойка за предсрочно прекратяване от заявителя, по вина на длъжника, на договор за мобилни услуги № 623931029/17.11.2020 г., изменен с допълнително споразумение към договор за мобилни услуги № 050513941/30.03.2021 г., защото тази неустоечна клауза противоречи на добрите нрави, за спазването на които съдът следи служебно и в настоящото производство (чл. 411, ал. 2, т.

2 ГПК).

Първоинстанционният съд е приел, че посочената договорна неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като още към момента на сключване на процесния договор и допълнително споразумение към него създава възможност за несправедливо обогатяване на кредитора, накърняващо добрите нрави и обуславящо нищожността й на това основание по чл. 26, ал. 1, пр. 3 и ал. 4 ЗЗД. Поради това искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и за тази неустойка, не може да бъде уважено, а заявлението му в тази му част, по отношение на същата, следва да бъде отхвърлено на това основание (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК).

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 т.2 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави.

Както е прието в съдебната практика неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно 2 значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД ).

Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.

Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.

Единият от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част.

Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В случая уговорената с ОУ към договора за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане е компенсаторна по своя характер и за нейното възникване вида на неизпълнение на задължението от страна на потребителя е без значение.

Предвид, че договорът за мобилни услуги е договор за периодично изпълнение, то развалянето му има действие само занапред, а по силата на чл.88, ал.1, изр.ІІ – ро от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е. неустойката може да обезщетява само такива вреди.

В процесния случай обаче клаузата за неустойка е уговорена не като обезщетение за вредите от неизпълнението на договора, а като обезщетение за вредите от развалянето му.

Уговорена по този начин тя противоречи на принципа на справедливостта, т.к. съгласно посочените в заявлението обстоятелства според чл.54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора, при неплащане на дължими суми след изтичане на срока за плащане договорът с абоната се счита за еднократно прекратен по вина на абоната, а по своята същност това едностранно прекратяване от страна на мобилния оператор съставлява разваляне на договора по смисъла на чл.87 от ЗЗД.

Правото на разваляне на договора поради неизпълнение от страна на абоната представлява потестативно право на мобилния оператор, който по своя преценка може да се освободи от своите задължения по договора за електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане и въпреки това 3 да претендира заплащане на стандартните месечни абонаменти от датата на прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен.

По този начин необосновано би се достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, т.к. от една страна по свое усмотрение той ще се освободи от облигационната си обвързаност за останалия срок на договора да предоставя електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, а от друга – ще има право да получи освен обезщетение за вредите от неизпълнението наред с него и обезщетение под формата на неустойка, за това, че е развалил договора.

Това обуславя извода, че единствената цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън присъщите й функции, поради което тя се явява нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Обстоятелството, че размерът на претендираната неустойка е ограничен до трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси не променя този извод, т.к. необосновано би се стигнало до неоснователно обогатяване на мобилния оператор и се нарушава принципа на справедливостта.

С оглед на изложените съображения въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за постановяване на първоинстанционното разпореждане в противоречие с материалния закон за неоснователни.

Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271, ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3489/02.06.2023 г. по ч.гр.д.№ 2026/2023 г. по описа на Старозагорски районен съд в обжалваната му част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4