Решение № 1366 от 14.04.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4715/2019
- Вид
- Решение № 1366
- Подписан
- 14.04.2020
- В сила
- 29.05.2020
- Състав
- ПАВЕЛ ТОДОРОВ ПАВЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.228, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.77 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
Номер 1366 Година 2020 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд VІІІ граждански състав
На 14.04
Година 2020
В публично заседание на 26.02.2020 г. в следния състав:
Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
Секретар: МАРИНА КЪНЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело номер 4715 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно – пасивно съединени искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът В.М.П. *** моли съдът да постанови решение, с което да обяви за недействителни спрямо него сключените между ответниците Н.Г.М. и З.Г.А. Договори за покупко–продажба на идеални части от недвижим имот, обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № ***г., том ***, рег. № ***, дело № ***г. и Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № ***г., том *, рег. № ***, дело № ***г., и двата на *****, с рег. № *** и Район на действие Районен съд – гр. ***; сключеният между ответницата З.Г. А. и ****й Г.Д.А., от една страна, и ответницата К.Б.В., от друга страна, Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № Г.Д.А.г., том *, рег. № *, нот. дело № ***. по описа на ***., с рег. № ***и Район на действие територията на Пловдивския районен съд, както и сключеният между ответницата З.Г. А. и ****й Г.Д.А., от една страна, и ответницата К.Б.В., от друга страна, Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г., том *, рег. № ***, нот. дело № ***г. по описа на ***, с рег. № ***и Район на действие територията на *** районен съд, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответниците Н.Г.М. ***, З.Г.А. *** и К.Б.В. ***, оспорват исковете като недопустими, неоснователни и недоказани и молят съда да прекрати производството по делото, а – ако приеме исковете за допустими – да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговори на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендират разноски. Правят възражения за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Както се установява от представените в тази насока писмени доказателства, с Решение № 3008/30.07.2018 г., постановено по гр. дело № 18890/2018 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав, е бил осъден ответникът и по настоящето дело Н.Г.М. да заплати на ищеца и по настоящето дело В.М.П. сумата от 10 000 британски лири (паунда), преведена по банкова сметка *** Н.М. на 26.05.2016 г. с оглед на неосъществено основание, ведно със законната лихва върху нея от подаването на исковата молба на 28.11.2017 г. до окончателното й погасяване, както и сумата от 2 635, 64 лева разноски по делото – което Решение е било потвърдено с Решение № 255/27.02.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2376/2018 г. по описа на ПОС – VІІІ гр. състав, като с последното ответникът М. е бил осъден да заплати на ищеца и сумата от 1 600 лева, представляваща разноски за въззивното производство. Независимо, че до приключване на устните състезания по делото не са ангажирани доказателства, че към момента двете Решения са влезли в сила, съдът намира, че с оглед съдебната практика (ТР № 2/09.07.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС), е налице действително вземане на ищеца В.П. за сумите, присъдени му с Решенията, против ответника Н.М., а оттук – че е налице право на ищеца да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащи го актове на този ответник.
Не се спори също така, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, след постановяване на Решение № 3008/30.07.2018 г. на ПРС, с Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № ***г., том ***, рег.
№ ***, дело № ***г. по описа на *****, ответникът Н.М. е продал на съсобственика си - ответницата З.А. (която е негова ***), собствената си 1/2 ид. част, придобита по наследство, от съсобствения им недвижим имот, находящ се в с. ***, Община «***», *** обл., а именно – УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***-*** от квартал *** по ПУП на село ***, Община «***», Област ***, одобрен със Заповед № ***/1976 г., с площ от 770 кв. м., при граници: улица, УПИ ***, УПИ **-***, улица, ВЕДНО с построените в имота МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 50 кв. м., СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ от 15 кв. м., и ГАРАЖ, а с Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № ***г., том ***, рег.
№ ***, дело № ***г. по описа на *****, Н.М. е продал на съсобственика си - сестра си З.А. собствената си 1/4 ид. част от следния недвижим имот, находящ се в землището на с. ***, Община «***», *** обл., а именно – УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *** от квартал *** по Регулационния план на село ***, Община «***», Област ***, одобрен със Заповед № ***/1976 г., с площ от 685 кв. м., при граници: улица, УПИ ***-***, УПИ *** и УПИ ***-***. Впоследствие, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № Г.Д.А.г., том *, рег. № ***, нот. дело №*** по описа на *** ответницата З.Г.А. и ****й Г.Д.А. са продали на ответницата К.Б.В. следния свой недвижим имот, находящ се в с. ***, Община «***», *** обл., придобит и притежаван като СИО, а именно: 1/2 ид. част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ ***-*** от квартал *** по ПУП на селото, одобрен със Заповед № ***/1976 г., с площ от 770 кв. м., с граници: улица, УПИ ***, УПИ ***, улица, ВЕДНО с построените в имота: по скица - МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 50 кв. м. в южната част на имота и НАВЕС със застроена площ 9 кв. м. в южния ъгъл на имота на уличната регулационна линия, А по документ за собственост - МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 50 кв. м., СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА със застроена площ 15 кв. м., и ГАРАЖ с декларирана площ 8 кв.м., като продавачът З.Г.А. е собственица по наследство на останалата част от имота и е съгласна с направената продажба, а с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г., том *, рег. № ***, нот. дело № ***г. по описа на ***., ответницата З.А. и ****й Г.Д.А., са дарили БЕЗ УСЛОВИЯ на ответницата К.В. следния свой недвижим имот, находящ се в с. ***, Община «***», *** обл., придобит и притежаван като СИО, а именно: 1/4 идеална част от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *** от квартал ** по ПУП на селото, одобрен със Заповед № */1976 г., с площ 685 кв. м., с граници: улица, УПИ ***-**, УПИ ** и УПИ ***-**, като К.Б.В. е заявила, че приема направеното й дарение на посочения имот без условия.
Макар и още преди подаването на исковата молба ответницата З.А. и **** й Г.А.да са прехвърлили процесните имоти, продадени на ответницата З.А. от *** й – ответникът Н.М., на ответницата К.В., с оглед разпоредбата на чл.228, ал.3 от ГПК и с оглед на трайната съдебната практика (например Решение № 129/20.07.2017 г., постановено по т. д. № 2481/2016 г. по описа на ВКС– І ТО и ТР № 2/09.07.2019 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС и други), съдът намира за неоснователни наведените от ответниците доводи за недопустимост на исковете (както към момента на подаване на първоначалната искова молба, така и след изменението й и привличането като ответник на К.В.) поради прехвърляне на горепосочените недвижими имоти с процесните сделки от първоначалните ответници на конституирана впоследствие като ответник К.В., тъй като тя е конституирана като ответник именно чрез изменение на първоначалните искове и наред с първоначално привлечените ответници в съдебното заседание по делото на 19.09.2019 г.
Както вече бе посочено, ответниците Н.М. и З.А. са ** и ** – поради което, с оглед разпоредбата на чл.135, ал.2 от ЗЗД, съдът намира, че от събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установява, че действително Договорите, обективирани в посочените Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № ***г., том ***, рег.
№ ***, дело № ***г. и Нотариален акт за покупко-продажба на идеална част от недвижим имот № ***г., том **, рег. № ***, дело № ***г., и двата на *****, с рег. № *** и Район на действие Районен съд – гр. Пловдив, са били сключени между двамата ответници с цел да бъде увреден ищеца, като бъде затруднено реализирането на правата му по Решение № 3008/30.07.2018 г., постановено по гр. дело № 18890/2018 г. по описа на ПРС – ХІV гр. състав и потвърждаващото го въззивно Решение № 255/27.02.2019 г., постановено по въззивно гражданско дело № 2376/2018 г. по описа на ПОС – VІІІ гр. състав, както и, че ответницата З.А. е знаела за увреждането, а оттук – че предявените против тези двама ответници обективно и субективно - пасивно искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД се явяват доказани по основание и следва да бъдат уважени.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, ответникът Н.Г.М. е бил женен за лицето В.Б.М., като гражданският им брак, сключен в гр. *** на ****г., е бил прекратен с влязло в сила на ****г. Решение № 3875/****г., постановено по гр. дело № 15138/2018 г. по описа на ПРС – V брачен състав, а ответницата К.Б.В. е *** на бившата съпруга на ответника Н.М. – В.Б.М.. Поради това, доколкото към момента на възникване на вземането на ищеца срещу ответника Н.М. последният се е намирал в граждански брак с лицето В.М., а нейната сестра К.В. е била купувач по сделката, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № Г.Д.А.г., том *, рег. № **, нот. дело № *** по описа на *** с рег. № ***и Район на действие територията на *** районен съд, с която ответницата З.А. (сестра на ответника М.) и съпруга й са продали на В. имота, който преди това ответницата А. е закупила от * си– ответникът Н.М., съдът намира, че К.В. също е знаела за увреждането на ищеца чрез сключването на тази сделка, поради което и не може да се приеме и, че при сключването на тази сделка В. е била трето добросъвестно лице по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД. Предвид безвъзмездния характер на сделката, обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г., том *, рег. № ***, нот. дело № ***г. по описа на ***., и с оглед разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД, съдът намира, че и за тази сделка ответницата К.В., като сестра на бившата съпруга на ответника Н.М.
– В.М., е знаела, че сделката се сключва с цел да бъде увреден ищецът В.П. - доколкото дарителката по сделката З.А. е * на бившия съпруг на * на ответницата В. и е закупила от него преди това недвижимият имот, който със съпруга й Г.А.са дарили на ответницата В. (като – доколкото прехвърлителката З.А. е сестра на праводателя си Н.М., а прехвърлителят Г.А.– неин *, а купувачката, респективно – надарената, К.В. – * на бившата съпруга на Н.М., съдът намира за неоснователни доводите на ответниците, че след като ответникът Н.М. не е участвал като страна в сделките от 14.02.2019 г., З.А. (съответно – и ****й Г.А.) и К.В. не са наели, че М. дължи пари на ищецът В.М.).
Поради това съдът намира, че предявените против ответниците З.А. и К.В. обективно и субективно-пасивно съединени искове с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД за отмяна на сделките, обективирани в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***г. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***г., и двата на ***, също се явяват доказани по основание и следва да бъдат уважени.
С оглед ТР №
3/29.06.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС съдът намира за неоснователни наведените от ответниците доводи за неоснователност на исковете поради неконституирането като ответници по делото на съпруга на ответницата З.А. – Г.Д.А. и на ****на ответницата К.В. (още повече, че от страна на ответниците не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се установява, че към момента на покупко-продажбата на недвижимия имот и дарението на другия недвижим имот – 14.02.2019 г., К.В. е била в граждански брак, а от представеното от ищеца Удостоверение за родствени връзки се установява, че и към 24.01.2020 г.. тя е неомъжена) С оглед на изхода от спора всеки един от тримата ответници следва да заплати на ищеца разноски за производството по делото в размер по на 1 373, 34 лева – платени ДТ (включително и за издаване на съдебни удостоверения) и адвокатско възнаграждение, като с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на исковете съдът намира, че направените от ответниците възражения за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско възнаграждение се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.
Разпечатката съдържа 26 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e99f419-d1b6-40a1-903b-b23c34e59b95