Решение № 207 от 07.05.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага И.а

Членове:

Калин Калпакчиев

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора С. Г. М. като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200167 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 НПК по касационна жалба на адвокат Е. Й., защитник на подсъдимия И. К. против присъда № 8 от 3.04.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 1469/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, в частта, с която е потвърдена осъдителната присъда на Софийския градски съд (Специализиран наказателен съд, закрит) по н.о.х.д. № 108/2022 г. по отношение на подсъдимия К..

С касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК. Защитникът твърди, че съдебният състав е проявил пристрастност, демонстрирана в мотивите на обжалваната присъда; че субективната страна на престъплението е изведена на основата на предположение, доколкото въззивният съд е приел, че „колкото и пъти да се зададе на този подсъдим въпроса „дали е фармацевт и разбира ли от химия“ и колкото и пъти той да отговори отрицателно, изводът за субективната съставомерност на поведението му не може да се промени“; че на основата на предположение е изведена от САС и целта за разпространение на инкриминираното наркотично вещество, доколкото съдът се е позовал на количеството на наркотика, а е пренебрегнал другите доказателства, установяващи, че К. не употребява наркотици и не контактува с наркозависими, няма умения и знания за наркотичните вещества; че съдът недопустимо е използвал в мотивите си за потвърждаване на осъждането на К. факти, за които е налице влязла в сила оправдателна присъда за извършено от 1 него престъпление по чл. 321 НК и за съучастие с други лица – „факта, че този подсъдим няма да отговаря за участието си в такава дейност не изключва извода за завишената му степен на лична обществена опасност. Количеството от 108 кг амфетамин е огромно и изключва соловия характер на престъпното поведение на К.“; че съдът незаконосъобразно е кредитирал показания на полицейски служители, които са участвали в полицейска операция, в нарушение на изготвения план и са извършвали дейност, която по същество представлява прилагане на специални разузнавателни средства; че субективната страна на престъплението е обоснована не само с предположения, но също и с непотвърдените показания на свидетеля Ж., които по същество възпроизвеждат проведена с подсъдимия „беседа“; че в резултат на нарушенията при обсъждане на доказателствата вътрешното убеждение на съдебния състав е формирано в нарушение на процесуалния закон. С жалбата се отправя искане за отмяна на обжалваната присъда в осъдителната й част и за оправдаване на подсъдимия К..

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия пледира за уважаване на подадената срещу въззивната присъда жалба и допълнението към нея, като поддържа изложените в тях съображения. Защитникът излага съображения за това, че делото е разгледано от незаконен състав, което се установяло при обстоен прочит на мотивите на съдебния акт; че съдът е използвал предположения при обосноваване на субективната страна на престъплението; че съдът е използвал изрази по отношение на обществената опасност на подсъдимия в разрез с разпоредбата на чл. 305, ал. 7 НПК, която забранява оправдателната присъда да съдържа изрази, които поставят под съмнение невинността на оправдания; че действията на полицейските служители били в нарушение на приетия план на полицейската операция, който не включвал територията на Пазарджик и Пловдив, където е задържан подсъдимия; че полицейските служители по същество са извършали наблюдение, за което са нямали разрешение по реда на ЗСРС, както и че те са свидетелствали в нарушение на чл. 118, ал. 2 НПК; че извършените претърсвания и изземвания са в нарушения на закона, доколкото не е присъствала ефективно поемното лице Д. Т.; че предвид изминалото време наказанието е явно несправедливо, поради което следва да се приложи чл. 55 НК.

В съдебно заседание на касационната инстанция представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Според прокурора въззивният съд правилно е приел, че доказателствата по делото позволяват да се направи категоричен извод, че подсъдимият К. е осъществил на два пъти състава на престъплението по чл.

354а, ал. 2, изр. 2 , вр. с ал. 1 НК; че не е налице нито едно от посочените в процесуалния закон основания за отвеждане на съдебния състав; че обосновано въззивният съд се е съгласил с изводите на първата инстанция, че приложените по делото протоколи за претърсване и изземване отговарят на изискванията на НПК; че възраженията на защитника за липса на доказателства за субективната страна на престъплението са неоснователни, предвид количеството на наркотичното вещество и показанията на свидетеля Ж.; че наложеното наказание е справедливо. Прокурорът отправя искане за 2 оставяне в сила на въззивната присъда.

Подсъдимият И. К. в лична защита и в предоставената му последна дума заявява, че е съгласен с казаното от защитника и моли да бъде уважена жалбата му.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 2 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 1 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

1. С присъда от 12.09.2023 г. по н.о.х.д. № 108/2022 г. Софийският градски съд, 37. първоинстанционен наказателен състав (Специализиран наказателен съд – закрит, 22. наказателен състав), е признал подсъдимия И. Д. К. за невиновен да е извършил престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК; за виновен да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като на основание чл. 54 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от пет години и глоба в размер на 20 000 лева, като го е признал за невиновен в частта на повдигнатото обвинение деянието да е извършено в съучастие с А. К., Е. Я., И. И., М. И., както и да извършил престъплението като лице, действащо в изпълнение на решение на организирана престъпна група, като го е оправдал по квалификацията по чл.

354а, ал. 2, т. 1, вр с ал. 1 НК; на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС съдът е определил първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, а на основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал при изпълнение на наказанието лишаване от свобода задържането на К. с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест.

Със същата присъда са признати:

- подсъдимият Г. Х. за невиновен по инкриминираното му престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. с ал. 1 НК;

- подсъдимият А. К. за невинен по обвинението по чл. чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 НК и вр. с чл. 20, ал. 3 НК;

- подсъдимият Е. Я. за невиновен по обвинението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр.с ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 НК и вр. с чл. 20, ал. 4 НК;

- подсъдимият И. И. за невиновен по обвинението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1, вр. с ал. 1 НК и вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 и вр. с чл. 26, ал. 1 НК; за виновен по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК, за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е определено наказание една година лишаване от свобода; за виновен по обвинението по чл. 354, ал. 1 НК, 3 за което на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК му е определено наказание две години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лева; на основание чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо наказание от две години лишаване от свобода и е присъединена глобата в размер на 10 000 лева, а на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на общото наказание от две години лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години; на основание чл. 59, ал.

1 НК е приспаднал при изпълнение на наказанието лишаване от свобода задържането на И. с мярка за неотклонение задържане под стража и домашен арест;

- подсъдимият М. И. за невиновен по обвинението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК и по обвинението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1, вр. с ал. 1 НК и вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 и вр. с чл. 26, ал. 1 НК;

- подсъдимият Н. А. М. А. за невиновен по обвинението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2 НК и по обвинението по чл. 354а, ал. 1 НК и вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК;

- подсъдимият М. С. М. С. Е. за невиновен по обвинението по чл. 321, ал.

3, т. 2, вр. с ал. 2 НК; за виновен по обвинението по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 1 НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева, като е признат за невиновен да е държал наркотичното вещество с цел разпространение, както и да е извършил престъплението в съучастие с Н. А.

М. А..

С присъдата подсъдимите И. К. и М. С. М. С. Е. са осъдени да заплатят в полза на ГД „БОП“ към МВР разноски от досъдебното производство 19 356.76 лв за съдебни експертизи и 648 лв разноски за извършван превод; по сметка на СГС сумата от 1890 лв разноски за превод и пътни разходи на свидетели, както и сумата от по пет лева държавна такса при всяко служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 354а, ал. 5 НК с присъдата е отнет в полза на държавата предметът на престъпленията, като на основание чл. 91 – чл. 92, чл. 95 и чл. 98 от ЗКНВП е постановено унищожаване на наркотичните вещества и прекурсорите след влизане на присъдата в сила. На основание чл. 53 НК е отнет в полза на държавата лекият автомобил, собственост на И. К..

2. Срещу присъдата е подаден протест в оправдателната част за подсъдимите К., Я., И. И., М. И. по обвинението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 НК, вр. чл. 20, ал. 3 НК за К., вр. с чл. 20, ал. 4 за Я., вр.с чл. 20, ал. 2 за подсъдимите И. И., М. И. и К. и в оправдателната част срещу подсъдимия Н.

А. М. А. по обвинението по чл. 354а, ал. 1 НК и вр. с чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК.

Срещу присъдата са подадени жалби от защитника на подсъдимия К. в осъдителната част по обвинението по чл. 354, ал. 2 НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК; от защитника на подсъдимия И. И. в осъдителната част по обвинението по чл.

339 НК и по чл. 354а, ал. 1 НК; от защитника на подсъдимия М. Е. в осъдителната част по обвинението по чл. 354, ал. 5, вр. с ал. 1 НК.

4

По подадения протест и въззивни жалби било образувано в.н.о.х.д. № 1469/2023 г. на САС, НО, 5. наказателен състав, който постановил присъда № 8 от 3.04.2024 г., с която на основание чл. 334, т. 2 и т. 4 НПК, вр. с чл. 336, ал.

1, т. 3 НПК отменил присъдата на Софийския градски съд (Специализирания наказателен съд – закрит) в частта, в която подсъдимият И. И. е признат за виновен по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 1 НК и са му наложени наказания и е осъден да заплати разноски, като е признат за невинен и е оправдан да е извършил престъпленията по чл. 339, ал. 1 НК и по чл. 354а, ал. 1 НК; присъдата е отменена в частта, в която подсъдимия Е. е признат за виновен по обвинението по чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 1 НК и наказателното производство спрямо него е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, вр. с чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 4 НК. На основание чл. 338 НПК присъдата е потвърдена в останалата й част.

Спрямо подсъдимия Г. Х., който е изцяло оправдан от първата инстанция и срещу това не е постъпил протест, присъдата е влязла в сила след изтичане на срока за обжалване на решението на въззивната инстанция – т. 4, изр. 2 от ТР № 5/21.05.2018 г. по т.д. № 5/2017 г. на ОСНК на ВКС.