Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 61 от 27.02.2020, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 932/2019
Вид
Решение № 61
Подписан
27.02.2020
В сила
13.03.2020
Състав
ПЕТЪР СЛАВОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е №61

Град Несебър, 27.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПЕТЪР ПЕТРОВ с участието на секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 932/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване на искове, с които ищецът П.Г.Г. с ЕГН **********,***, е поискал ответникът “Д.С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от Д.Г.К., да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 487 лева за неизползван платен годишен отпуск за 20 дни, да бъде осъден да й заплати сумата в размер на 560 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, да бъде отменена издадената от ответника Заповед № 3/09.08.2019г. в частта, с която е определено ищцата да заплати на ответника обезщетение за неспазено предизвестие, както и ответникът да бъде осъден да предаде на ищцата трудовата й книжка с надлежно отбелязване на факта на прекратяване на трудовото правоотношение. П.Г. твърди, че е работила по силата на трудов договор № 4/16.04.2018г. за ответното дружество и неин работодател, като е изпълнявала длъжността “Продавач” на 8-часов работен ден, при уговорено трудово възнаграждение в размер на 510 лева на месец, но в началото на месец август 2019г. тя е решила да прекрати трудовото правоотношение, като за целта на 05.08.2019г. е връчила на управителя на ответното дружество молба за прекратяване на основание основание чл.325, т.1 от Кодекса на труда, като оттогава не била допускана до работа. В молбата ищцата е изразила воля ако трудовото правоотношение не бъде прекратено по взаимно съгласие, тя да се счита за едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение. Вместо това представител на ответника е заявил на ищцата, че дружеството я освобождава от работа и й е било предложено да подпише предизвестие със задна дата, на което тя отказала. Ищцата е подала втора молба със същото съдържание този път по куриер на 15.08.2019г. Тъй като до 21.08.2019г. тя отново не получила отговор на молбата си, е отправила молба до работодателя си за ползване на платен годишен отпуск от 30 дни, считано от 05.08.2019г., както и да бъде попълнена трудовата книжка. На 26.08.2019г. ищцата получила по куриер Заповед № 4/15.08.2019г. за прекратяване на трудовия договор, в която било посочено, че не е удовлетворена молбата й за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1,т.1 от КТ, и че то е прекратено на основание чл.326, т.1 от КТ, считано от 15.08.2019г. На 28.08.2019г. ищцата е възразила писмено срещу заповедта на работодателя си, но отговр не получила. Ищцата счита заповедта за незаконосъобразна и неправилна, но оспорва същата в частта, с която й е определено за получаване обезщетението за неизползван платен годишен отпуск по отношение на неговия размер и с която й е определено да заплати обезщетение за неспазено предизвестие на основание чл.220 от КТ в размер на 560 лева. Така вместо обезщетение за 20 дни платен годишен отпуск в размер на 487 лева, ответникът му е определил обезщетение в размер на 170,45 лева за 7 дни. Ищцата счита, че не дължи обезщетение за неспазено предизвестие, тъй като именно ответникът не е спазил срока на предизвестието като е посочил, че трудовият договор се прекратява на основание чл.326, ал.1 от КТ преждевременно на 15.08.2019г., преди изтичане 30-дневния срок на предизвестието, а освен това за срока на предизвестието тя не е била допускана до работа. Посочва, че от страна на работодателя са й отправяни обвинения за липса на пари в касата, като счита същите за неоснователни.

В отговора на исковата молба ответникът заявява, че счита исковите претенции за неоснователни, а твърденията в исковата молба за необективни. Признава, че прекратяването на трудовото правоотношение е станало въз основа на подадена от ищцата молба от 05.08.2019г., а Заповед № 4/15.08.2019г. е отговор на тази молба, както и че страните по трудовото правоотношение не са постигнали взаимно съгласие за неговото прекратяване. След подаването на молбата обаче, ищцата не е идвала на работа, не е отговаряла и на телефонни повиквания. Отрича твърденията на ищцата, които е изложила и в последващата й молба, постъпила в дружеството в средата на месец август 2019г., че представител на ответника, и конкретно счетоводител, й е предлагал да подписва предизвестие. След като от 05.08.2019г., когато ищцата е подала предизвестието, тя не е полагала труд за дружеството, означавало, че тя не е спазила задължението си да отработи срока на предизвестието, а е изразила изрична воля трудовото правоотношение да бъде прекратено именно на 05.08.2019г. и именно поради едностранното прекратяване на правоотношението от страна на ищцата на 05.08.2019г., тя дължи обезщетение за неспазено предизвестие. Трудовият договор не е прекратен от работодателя, включително и с издадената Заповед № 4/15.08.2019г., поради което ответникът не дължи обезщетение за неспазено предизвестие.

Ответникът твърди, че по време на действие на трудовия договор ищцата е ползвала общо 6 дни платен годишен отпуск – от 04.03.2019г. до 06.03.2019г. включително, и от 01.08.2019г. до 03.08.2019г. включително. За 2019г. ищцата е работила 7 месеца, полагащият й се платен годишен отпуск за този срок, пропорционално на отработеното време, е за 12 работни дни, а след като ищцата е ползвала 6 дни платен отпуск, при прекратяване на трудовото правоотношение й се полага обезщетение за неизползваните 6 дни. Освен това обезщетението не й е било платено поради неоказано съдействие от страна на ищцата. Ответникът признава, че трудовата книжка, издадена от работодателя, се съхранява в личното трудово досие на ищцата, а същата не й е върната именно защото тя не се явява да я получи откакто е прекратила трудовото правоотношение на 05.08.2019г. и самоволно се е отлъчила от работното си място. Ищцата не е поискала изрично и трудовата й книжка да й бъде изпратена по пощата. При условията на евентуалност ответникът прави възражение за прихващане на следните свои вземания към работника – ищцата: за обезщетението за неспазено предизвестие в размер на 389,57 лева, което работникът дължи за периода от 05.08.2019г. до 26.08.2019г., към обезщетението в размер на 219,15 лева, което работникът дължи за неспазено предизвестие за периода от 26.08.2019г. до 05.09.2019г., както и за вредите в размер на 483,55 лева, настъпили за работодателя поради неспазено предизвестие от ищцата, представляващи допълнително парично начисление на служител с имена З.Д.М.като парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 19 дни.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с упълномощен адвокат. Съдът е допуснал поисканото изменение на два от предявените искове, а именно за заплащане на обезщетение за неизползан платен годишен отпуск за 2019г. като от 487 лева за 20 работни дни, се намалява размерът на претенцията на 170,45 лева за 7 работни дни, и за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие, като размерът на претенцията се намалява от 560 лева на 488 лева. Изразява становище, че трудовото правоотношение е прекратено на 05.09.2019г., т.е. след изтичане срока на отправеното от работника предизвестие. Иска се претенциите да бъдат уважени. Претендират се разноски. В представените писмени бележки заявява, че поддържа претенциите си и счита същите за доказани, като оспорва твърденията на ответната страна за претърпени вреди в резултат на незпазено предизвестие от страна на ищцата-работник.

Ответното дружество се представлява в съдебно заседание от законния си представител, както и от процесуален представител, който поддържа становището за неоснователност на исковите претенции. В представените от процесуалния представител на ответника писмени бележки се твърди, че трудовото правоотношение е било прекратено на 05.08.2019г., защото такава била изричната воля на работника и което се установявало и от факта, че ищцата не е искала и не е останала да работи след този ден, а след като не е престирала труд, тя дължала обезщетение. Счита за недоказани, както и опровергани твърденията на ищцата, че е искала да работи през срока на предизвестието, но не е била допускана до работа. Ответникът не получил съдействие от работника, поради което са налице уважителни причини, както за неплащането на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, така и за връщане на трудовата книжка.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 16.04.2018г. е сключен трудов договор по силата и в изпълнението на който “Д.С.” ЕООД, от една страна в качеството му на работодател, е възложил на П.Г.Г., от друга страна в качеството й на работник, а последната е приела да изпълнява длъжността “продавач” с място на работа – офис в к.к. Слънчев бряг, на пълно (8-часа) работно време, при уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510 лева. Трудовият договор е сключен със шестмесечен срок на изпитване в полза на работодателя, а работникът се е задължил да постъпи на работа на 17.04.2018г. В договора е предвидено, че същият може да бъде прекратен чрез предизвестие, чийто срок е определен на 30 дни.

На

16.10.2018г. трудовият договор е окончателно сключен за неопределено време на основание чл.71, ал.2, във връзка с чл.69, ал.1 от КТ.

За периода от 01-и до 03-и август

2019г. П.Г. е ползвала платен годишен отпуск, а в началото на първия работен ден след този отпуск – на 05.08.2019г., тя заедно с колегата си – свид. Деница Василева Гуганова, са подали молби до работодателя си за прекратяване на трудовото правоотношение. Молбите са били подадени на мястото им на работа – в офиса в к.к. Слънчев бряг. Те са били подадени лично на управителя на “Д.С.” ЕООД - Д.Г.К., при което са присъствали и съпругът на управителя на дружеството, както и свид. Златина Димитрва М., която е работила на същото работно място. Като причина за напускането на ищцата Г. и на Г.било отношението на Д.М.към тях, което те определяли като неуважително и незаслужено и което считали, че не следва да продължават да търпят. В молбата, подадена от П.Г., същата е предложила трудовото й правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие, като е заявила, че в случай, че молбата не бъде приета, същата да се счита за едномесечно предизвестие по чл.326, ал.1 от КТ. Д.М.не е била съгласна с напускането на двамата работници, но решила да се съобрази с искането им. Ищцата Г. и свид. Г.останали с убеждението, че трудовите им правоотношения ще се прекратят по взаимно съгласие, както са поискали с молбите си, поради което на следващия ден – 06.08.2019г., двете отишли отново до офиса за да си предадат трудовите книжки за да им бъдат попълнени с данните, свързани с прекратяването на трудовото правоотношение. В офиса в к.к. Слънчев бряг те заварили свид. З.М.и лицето Х.В.Д., която била преместена там от друг обект – офис на дружеството. Свид. М. им е заявила, че управителят на дружеството се намира в офиса в град Несебър, поради което двете отпътували да я търсят там. След като открили Д.М.в другия офис и са й съобщили причината, поради която я търсят, тя им е заявила, че в момента е ангажирана с извършване на ревизия, и че ще им се обади когато се освободи за да уредят отношенията си по прекратяване на трудовите договори. Тъй като П.Г. не била повикана в продължение на няколко дни, на 15.08.2019г. решила да подаде втора молба със същото съдържание, т.е. със същите изявления, при условията на евентуалност, за прекратяване на трудовото й правоотношение. Молбата е била изпратена по куриер и е получена от “Д.С.” ЕООД на 16.08.2020г.

След като е сметнала, че е изминало достатъчно време и на втората молба не е получила отговор, и поради това, че не е била наясно с трудово правния си статут, ищцата П.Г. е подала друга молба до Д.С.” ЕООД от 21.08.2019г., озаглавена “Покана”, с която е поискала да ползва платен годишен отпуск от 30 дни, считано от 05.08.2019г., като след изтичане на срока на отпуска, да й бъде оформена трудовата книжка.