Акт от 09.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41433 гр. София, 09.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20261110126717 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.

Производството по делото е по исковата молба на ДОЦ. Д-Р И. Н. В., ЕГН: **********, с адрес: ****, вх. Б спрямо МЕДИЦИНСКИ ИНСТИТУТ - МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, ЕИК по БУЛСТАТ

*********, с адрес: гр. София 1606, бул. “Скобелев” №79, представляван от проф. ****, д.м. – Директор.

Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника на основание Трудов договор № 3387/15.12.2020 г., съгласно който ищецът е заемал длъжността „доцент“ в Клиника по обща, коремна и съдова хирургия - Хирургичен профил към сектор „Болнична помощ“ на Многопрофилна болница за активно лечение - Централна клинична база в София към Лечебни заведения за болнична помощ при Медицински институт - Министерство на вътрешните работи, впоследствие след изменение на тр. правоотношение със споразумение от 29.01.2021 г. ищецът е бил назначен на длъжността „заместник-директор, Институт, той и доцент, той и заместник- директор на Многопрофилна болница за активно лечение - Централна клинична база в София“ при Медицинския институт на МВР, което изменение е в сила от 01.02.2021 г.

Излага се, че от 28.07.2022 г. страните са обвързани и с др. споразумение, съгласно което ищецът е преминал на половин щатна длъжност „заместник-директор, Институт, той и доцент, той и заместник-директор на Многопрофилна болница за активно лечение - Централна клинична база в София “ при Медицинския институт на МВР с продължителност половината от установеното работно време за звеното и характера на длъжността, а с допълнително такова и със Заповед № 1095/11.03.2021 г., Заповед № 5999/23.12.2024 г., Заповед № 3440/01.12.2025 г. - всички на директора на Медицинския институт - МВР му е възложено да изпълнява конкретни задължения, свързани с дейността на института.

Твърди се, че тр. правоотношение помежду им е прекратено със Заповед № 942К/23.07.2026 г. на Директора на Медицински институт - Министерство на вътрешните работи на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ - поради съкращаване на щата, което уволнение се обжалва със следните съображения: излага се, че не е налице реално съкращаване на щата за тази длъжност като се сочи, че от една страна не е извършено съкращаване на 1 всички щатни бройки за длъжността „заместник-директор, Институт, той доцент, той и заместник-директор на Многопрофилна болница за активно лечение - Централна клинична база в София“, което си е самостоятелно основание за отмяна. На отделно основание се излага, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е заемал както длъжността заместник-директор на Медицинския институт на МВР („заместник-директор, Институт“), така и длъжността „заместник-директор на Многопрофилна болница за активно лечение — Централна клинична база в София. Излага се, че и в двете структури е задължително наличието на длъжността „заместник- директор“ като по-конкретно се твърди, че съобразно Правилникът за устройството, дейността и структурата на Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи (накратко „Правилника“) в Медицинският институт се включва ръководство, което се състои от директор и заместник-директори - чл. 4, ал. 1, т. 1 като при изпълнението на своите функции директорът се подпомага от заместник-директори - чл. 6, ал. 2 от Правилника. Отделно допълнително се навежда, че съгласно чл. 4, ал. 1, т.

2, б. „а“ от Правилника Медицинският институт включва лечебни заведения за болнична помощ, сред които и Многопрофилна болница за активно лечение - Централна клинична база в София, която се състои от консултативно-диагностичен блок, стационарен блок, болнична аптека, административни, стопански и други обслужващи звена и в тази насока, чл. 4, ал. 2 предвижда, че организацията на дейността и вътрешният ред на структурите по ал. 1, т. 2 (сред които и МБАЛ - Централна клинична база в София, заместник- директор на която е бил ищецът) се определят с правилници, издадени от директора на медицинския институт, което се отнася и за структурата и ръководството на многопрофилната болница – в която задължително следва да се включи и заместник-директор. Или с тези съображения се навежда, че наличието на длъжността „заместник-директор“ на Медицинския институт към МВР и на МБАЛ - Централна клинична база в София е задължително. Ето защо ищецът излага, че в конкретния случай като са били съкратени всички щатни бройки за тази длъжност, то на практика с оспорената Заповед е заличен задължителен структурен елемент от "ръководството" на двете структури, без самият Правилник да е изменен по съответния ред (чрез постановление на МС), от което следва, че съкращаването е незаконосъобразно.

Отделно от това се излага и това, че ако се приеме, че е запазена длъжността „заместник-директор“, но са намалени бройките за заеманата длъжност (частично съкращаване), то е било задължително извършването на подбор по чл. 329 от КТ при прекратяване на правоотношението, което е отделно основание за отмяна на уволнението. Допълнително се навежда, че е налице повече от едно лице, което заема същата длъжност и това се установява от издадените от директора на МИ - МВР заповеди, които са приложени към исковата молба. С тези изложения ищецът и позовавайки се на практиката на ВКС се излага, че при уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т.

2, предл. второ от КТ или съкращаване в щата, извършването на подбор по чл.

329 от КТ е задължителен елемент от правото на уволнение, който се навежда, че не е извършен. И в случай, че се приеме, че такъв подбор е осъществен се излага, че работодателят не е приложил критериите по чл. 329 от КТ (или други обективни критерии) при осъществяване на подбора, което отново води до незаконосъобразно извършване на подбора и се оспорват дадените от работодателя оценки и се излага, че ищецът И. е с изключително висока квалификация в тази област, с множество научни трудове, с дългогодишен стаж и опит, който се е справял своевременно с възложените задачи и е изпълнявал същите добросъвестно и в срок, което води до извършен подбор без да са съобразени тези обстоятелства.

2

На самостоятелно основание се навежда и прекратяване на тр. правоотношение при наличие на злоупотреба с право и при нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от КТ като се излага, че не е налице реално съкращаване на щата, което е злоупотреба с права от страна на работодателя тъй като единственото му желание е било чрез законово допустими средства да постигне прекратяване на трудовия договор с конкретен служител.

И най-сетне се навежда незаконосъобразност и поради неспазване изискванията на чл. 333 от КТ, както и приложимите разпоредби и ред за прекратяване на правоотношението на посоченото в Заповедта основание съгласно приложимия КТД, доколкото ищецът е член на синдиката.

С тези твърдения се желае отмяна на атакуваното уволнение и се сезира съда с следните искове; да се отмени като незаконосъобразно извършеното със Заповед № 942К/23.07.2026 г. на директора на Медицински институт - Министерство на вътрешните работи на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ от КТ уволнение като незаконосъобразно и да се възстанови ищеца на работа на предходната заемана от него длъжност, както и да се осъди работодателя да заплати на ищеца обезщетение за периода, през който е останал без работа поради прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 24.07.2026 г. до 24.01.2027 г., което е в размер на шесткратния размер на последно полученото от него възнаграждение или от по 1 149,75 лева (587,86 евро) като обшият размер на претенцията е от 3 527.16 евро ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на иска – 23.09.2026г. до окончателното й заплащане, както и се търси присъждане на сумата в размер на 534,40 евро на основание чл. 224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба до окончателното заплащане на дължимата сума и като се ангажират доказателства и се претендират разноски се желае решение е този смисъл.

В срока за отговор е депозиран такъв като с него не се оспорва съществувалото помежду им трудовото правоотношение по Договора от 15.12.2020 г. с последна заемана длъжност „Заместник-директор, Институт, той доцент, той и заместник-директор на Многопрофилна болница за активно лечение -Централна клинична база в София“ и не се оспорва прекратяването със Заповедта с № 942К/23.07.2026 г. на посоченото в заповедта основание чл.

328, ал. 1, т. 2 от КТ. Но се излага следното: наличието на думата „доцент“ в съставното щатно наименование и притежаваната академична квалификация не установяват самостоятелен трудов договор за работа в хирургията, нито запазена клинична длъжност, към която прекратяването да не се отнася и се признават удостоверените образование, специалности и научна квалификация на ищеца. Но се оспорва извода, че те създават право на неизменно запазване на конкретната управленска позиция, независимо от реалната структура и възложените функции като за това решаващи са длъжността и работата към прекратяването, а не всички професионални дейности, извършвани през предходни периоди. Излага се, че е налице реално съкращаване на щата, което се основава на заповед на министъра на вътрешните работи № 8121к- 10137/21.07.2026 г., с която за премахва изрично заеманата от ищеца съставна длъжност наред с други щатни позиции.

Твърди се и че е премахнат целия обем на тази щатна позиция, не е бил нужен подбор като се излага, че последната относима Заповед № 1968/03.07.2026 г., с която изрично се отменя Заповед № 3440/01.12.2025 г. и се запазва научно-учебния ресор на доц. В.. Излага се, че съгласно последните две заповеди на директора на МИ-МВР предметът на управленската работа на ищеца е научно-учебната дейност на Института като по същността си ищецът 3 е следвало да контролира изпълнението на относимите към нея заповеди, да отговаря за ефективното използване на научните кадри и да информира директора за потребностите от квалификация в този ресор, както и за препятствията пред изпълнението на възложените функции или се излага, че адресат на контрола е специализираната научно-учебна организация, а не текущото управление на терапевтичните клиники, болничната аптека, регистратурата или общия документооборот. Сочи се още, че дейността на сектор „Научно-учебна дейност“, конкретизира самостоятелния предмет на този ресор, чийто сектор организира, координира и отчита обучението на кадри, процедурите за научни степени и академични длъжности, научните изследвания и акредитациите и се сочи, че изрично отнася контрола върху цялостната дейност на сектора към заместник-директора по научно-учебната дейност. Навежда се, че резултат от управлението е правилно организиран и документиран научно-образователен процес, което е различна непосредствена трудова задача от осигуряването на ежедневната лечебна дейност на определени болнични звена. Излага се, че по смисъла на неговата обща длъжностна характеристика не се заличават съществените различия съгласно действителните трудови функции като характеристиките се тълкуват заедно с поименните заповеди, които конкретизират ресорите и отговорностите в рамките на управленската работа като при ищеца управленският предмет е научното и учебното развитие, докато при д-р Т*** длъжността му е заета с определени лечебни и обслужващи структури и общият документооборот и така различни са непосредственият трудов резултат, кръгът на контролираните процеси и документите, чрез които се осъществява отговорността. Като краен извод се навежда, че общата крайна цел, свързана с функционирането на МИ- МВР не прави тези съществени задължения еднакви.

Оспорва се твърдението за задължителен подбор като се излага, че в конкретния случай липсва фактическия състав, който да поражда такова задължение за работодателя. Навежда се, че задължителен подбор възниква при съкращаване само на част от длъжностите, чиито съществени трудови функции са еднакви или се различават несъществено, докато при премахване на функционално обособена длъжност работодателят не е длъжен да включи в подбор служители, изпълняващи друга по същество работа, само защото длъжностите им имат общо наименование, управленско равнище или отделни сходни задължения т,.е преценката следва да изхожда от естеството на работата и свойствените за длъжността задължения, а не от еднаквото тяхно наименование и сходни формулировки в длъжностните характеристики , които могат да обхващат съществено различни трудови функции в зависимост от организацията и предмета на дейността. И в този смисъл се излага, че представените заповеди установяват развитие на управленската организация във времето, като те не могат да се разглеждат като едновременно действащ сбор от всички функции, възлагани на ищеца през годините и се сочи, че към прекратяването на трудовото правоотношение основният управленски предмет на работата на доц. В. е научно-учебната дейност на Института. В този обхват са контрола върху дейността, изпълнението на относимите заповеди, използването и квалификацията на научните кадри и докладването на обстоятелства, препятстващи работата в ресора. Излага се, че същественото съдържание на тази управленска работа е осигуряването на правилно организиран научно-образователен процес с непосредствен резултат, свързан с обучението, квалификацията, академичното развитие и научната организация докато съобразно приложимото към уволнението разпределение д-р Т*** контролира звената на терапевтичния профил към сектор „Болнична помощ“, сектор „Медицински служби“, регистратурата, болничната аптека, сектор „Координация и административно обслужване“ и посочените в 4 заповедта други структури и филиали с отговорност, отнесена към функционирането на конкретни лечебни и обслужващи звена. И се излага, че неговата работа не обхваща като основен управленски предмет организацията на докторантури, научни степени, академични конкурси и дейността на научно-учебния сектор, а се изразява в контрол върху общия документооборот, резолиране и насочване на входяща кореспонденция, координиране на вътрешни документи и контрол върху подготовката и сроковете на изходящите документи, които са правомощия със собствен предмет.