Определение № 1221 от 20.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ *21 гр. Благоевград, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500939 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх. № 6790/11.05.2026 г., подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. С., район „М.“, бул. „Ц.“ № , ет., чрез юрк.

М. Т. и частна жалба с вх. № 7524/26.05.2026 г., подадена от В. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ул. „П.“, чрез адв. Б. Б., със съдебен адрес гр. С., ул.

„Х. А.“ №, ет., офис № и двете срещу Определение № 800/22.04.2026 г., постановено по гр.д. № 689/2023 г. по описа на Районен съд – Разлог.

С частната жалба с вх. № 6790/11.05.2026 г., подадена от „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869 се обжалва Определение № 800/22.04.2026 г., постановено по гр.д. № 689/2023 г. по описа на Районен съд – Разлог в частта, с която е оставена без уважение молба с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК на "Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, съдържаща искане за намаляване размера на присъденото в полза на В. К. адвокатско възнаграждение и в частта, с която е уважена с правно основание по чл. 248, ал. 1 ГПК на В. Д. К.

Решение № 134 от 08.03.2026 г. по гр. д. № 689 по описа на РС - Разлог за 2023 г. в частта за разноските, като е отменен диспозитива, с който на основание чл.

78, ал. 1 ГПК В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „П.“ №, е осъдена да заплати в полза на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ №, ет., съдебно деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 135.01 евро, а по ч.гр.д. № 426/2023г. по описа на РС Разлог 21.71 евро.

Поддържат се твърдения в частната жалба за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че с оглед изхода на спора и частично 1 уважаване на исковите претенции, се дължат разноски в полза на ищеца, съразмерно с уважената част на иска за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, като са представени и доказателства за сторените разноски.

В тази насока се позовава на съдебна практика. Относно присъденото адвокатско възнаграждение на ответната страна, което е отказано да се намали, се излагат твърдения, че разноски в подобен размер абсолютно не съответстват на фактическата и правна сложност по заповедното и исковото производство, и още повече - не съответства на смисъла на закона досежно действията на длъжника срещу заповедта за изпълнение. Посочено е, че при определяне на разноските съдът правилно е отбелязал, че липсва процесуално представителство в съдебно заседание от страна на ответника и неговия процесуален представител, което обуславя редуциране на възнаграждението.

Счита, че присъденото адвокатско възнаграждение е в нарушение на принципа на добросъвестност, залегнал в чл. 3 от ГПК, същото е очевидно диспропорционално на принципното положение, залегнало в чл.36, ал.2 Закона за адвокатурата, според който размерът на възнаграждението на адвоката следва да е бъде справедлив и обоснован, както и би довело до неоснователно разместване на блага /неоснователно обогатяване/, което по същество представлява злоупотреба с процесуално право - арг.чл.3 от ГПК.

В жалбата се излагат съображения, че при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се вземат предвид и постановените по тези въпроси решения на Съда на Европейските общности, които по арг. на чл.633 ГПК са задължителни за съдилищата в страната, като се позовава на тях.

Поддържа се, че разноските по делото и в частност адвокатското възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните.

С частната жалба, подадена от „Сити Кеш“ ООД се иска да бъде отменено определение № 800/22.04.2026г., постановено по гд 689/2023г. по описа на РС Разлог, като неправилно и незаконосъобразно, а по същество - да се присъдят сторените в исковото и заповедното производство разноски и се намалят присъдените такива в полза на ответника.

Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл.276 ГПК

В срок е подаден отговор от В. К. чрез пълномощник, с който се оспорва подадената частна жалба. Излагат се съображения за неоснователност на подадената жалба, като се поддържа, че определението е правилно и законосъобразно.

Излагат се съображения, че районният съд правилно е приложил задължителното тълкуване на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-224/19 и С-259/19. Съгласно цитираното решение, член 6, §1 и член 7, §1 от Директива 93/13/ЕИО, както и принципът на ефективност, трябва да се 2 тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, позволяваща процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от недължимо платените суми, върнати вследствие установяване на нищожност на неравноправна клауза. Подобна уредба би създала съществена пречка, възпираща потребителя да упражни правото си на ефективен съдебен контрол.

Твърди се, че в настоящия случай съдът е провъзгласил недействителността на договора за кредит от 31.01.2022 г. на основание ЗПК. При тази хипотеза изцяло недействителен договор - потребителят не следва да понася каквато и да е тежест от разноски, независимо от формалния изход по отделните обективно съединени искове. Твърди се, че именно неравноправните клаузи в договора, респективно неговата нищожност са наложили на потребителя да се защитава по съдебен ред. Дружеството е образувало производството, черпейки права от недействителен договор. В такава хипотеза, съгласно практиката на СЕС, е недопустимо разноските да бъдат поставени в тежест на потребителя. Изразява сатновище, че общото правило на чл. 78 ГПК не може да се прилага механично в потребителски спорове, когато производството е образувано по инициатива на търговеца, основаващ права на недействителен договор.

Относно оспорването от жалбоподателя размера на определеното адвокатско възнаграждение от 280.09 евро се поддържа, че районният съд правилно е съобразил фактическата и правна сложност на делото и че не може да бъде квалифициран като прекомерен претендирания адвокатски хонорар.

Изразява становище, че определеното от съда възнаграждение представлява разумен и пропорционален разход за защита на правата на потребителя.

Иска се да се остави без уважение подадената жалба.

С частна жалба с вх. № 7524/26.05.2026 г., подадена от В. Д. К., ЕГН **********, с адрес гр. Б, ул. „П.“ , чрез адв. Б. Б., със съдебен адрес гр. С., ул.

„Х. А.“ № , ет., офис № се обжалва Определение № 800/22.04.2026 г., постановено по гр.д. № 689/2023 г. по описа на Районен съд – Разлог в частта, с която е оставена без уважение молбата й с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК, с която е поискано увеличаване на размера на присъдените разноски до пълния претендирай от него размер - 434.60 €.

Твърди се, че обжалваното определение в тази му част е неправилно и необосновано, като се иска са бъде отменено и вместо него се постанови определение, с което да се присъдят направените от жалбоподателката разноски пред първоинстанционния в пълния им размер от 434.60 €.

Сочи се, че в обжалваното определение първоинстанционния съд правилно е възприел приетото становище в практиката на СЕС относно обстоятелството, че на ищеца - търговец не се дължат разноски при установяване нищожност на договора за потребителски кредит, но неправилно е възприел, че на доверителя му не му се дължат направените от него разноски в пълен размер.

Позовава се на т. 5 от Решение на СЕС от 16 юли 2020 по съединени 3 дела С-224/19 и С259/19, член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, според което принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Сочи, че по аргумент за по-силното основание - щом на търговеца не се дължат направените от него разноски при установяване недействителност на договор за потребителски кредит, въз основа на който претендира своето вземане, с още по-голямо основание на потребителя се дължат извършените от него разноски в пълен размер.

Поддържа, че производството е образувано по инициатива на кредитора, а не на потребителя - ответницата е принудена да се защитава поради неправомерното поведение на Сити Кеш.

Изразява становище, че прилагането на принципа на съразмерност по чл.

78, ал. 3 от ГПК в потребителски спорове, при които се установява недействителност на договора, би обезсмислило защитата на потребителя.

Ако потребителя бъде принуден да поеме част от разходите за своята защита, това би представлявало имуществена санкция за него, произтичаща от неправомерното поведение на насрещната страна („Сити кеш“ ООД), която основава своите вземания на нищожен договор за потребителски кредит.

Сочи, че с оглед на предявения иск ответницата по него е направила разноски, включително е ангажирала професионална правна помощ от адвокат.

Единствената причина за тези разходи е претенцията на кредитора, основана на изцяло нищожен договор за потребителски кредит. Поддържа, че не може да се пренебрегне и обстоятелството, че подобна търговска практика предявяване на искове по договори, за които кредиторът е съзнавал тяхната недействителност - разкрива системен модел на поведение: ако потребителят не оспори вземането, то ще бъде събрано принудително; ако оспори, ще бъде натоварен с разноски, които обезкуражават защитата. Изразява се становище, че такъв подход представлява злоупотреба с право и е несъвместим с принципа на добросъвестност, с изискването за лоялна търговска практика по Директива 2005/29/ЕО, както и с целта на Директива 93/13 за ефективна защита на потребителите. Допускането разноските на потребителя да бъдат редуцирани при подобни обстоятелства би означавало да се толерира точно такъв недобросъвестен модел - кредиторът да разчита, че дори при установена нищожност на договора потребителят ще понесе имуществена тежест. Ето защо присъждането на разноски в пълен размер в случаи като настоящия не е само въпрос на процесуална справедливост, но и инструмент за възпиране на системна злоупотреба с нищожни договори за потребителски кредит.

4

С жалбата се иска отмяна на определението в атакуваната му част като се присъдят направените от жалбоподателката разноски пред първоинстанционния съд в пълен размер, а именно 434.60 €.

Осъществена е и процедурата по връчване препис от частната жалба по чл.276 ГПК

В срок е подаден отговор от „Сити Кеш“ ООД, с който се оспорва подадената жалба. Счита определението на съда в тази част за законосъобразно, правилно и справедливо, а частната жалба - за неоснователна, поради което се иска да бъде оставена без уважение. В отговора са приповторени твърденията в подадената частна жалба от тази страна, като се сочи, че разноските по делото и в частност адвокатското възнаграждение, не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване, а следва да възстановят сторен в разумни граници разход за защита на правата на страните.

Частните жалби са подадени в установения от закона срок, от надлежни страни и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същите отговаря на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което същите са процесуално допустими.

Ето защо, на основание чл.278, ал.1 ГПК, жалбите следва да се разгледат по същество в закрито съдебно заседание.

Производството по гр. д. № 689/2023 г. по описа на РС- Разлог е образувано по подадена искова молба от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.“ №, ет. , представлявано от Н.П., против В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „П.“ № *, като е поискано да се признае за установено съществуването на вземане за главница в размер на 511.29 евро/1000 лева, дължима на основание договор за паричен заем № 628732 от 31.01.2022 г., възнаградителна лихва в размер на 104,62 евро/204.61 лева, дължима за периода от 31.01.2022 г. до 30.11.2022 г., както и законна лихва за забава в размер на 60.92 евро/119.14 лева, дължима за периода от 01.05.2022 г. до 01.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 426/2023г. по описа на РС – Разлог.