Определение № 49 от 08.05.2025, Районен съд - Асеновград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. А.овград, 08.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – А.ОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Шейтанов като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Частно наказателно дело № 20255310200244 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243, ал.5 от НПК.

Съдът след като се запознати с приложените по делото материали установи следното:

Досъдебното производство под формата на сл.дело № 201/2023 г. по описа на ОСлО при ОП Пловдив е образувано с постановление от 30.06.2023 г., за извършено през 2022г. в гр.

А.овград престъпление по чл. 286, ал.1 от НК.

След извършване на съответните процесуално следствени действия свързани с разпит на свидетели и събиране на писмени доказателства, разследващия орган е изпратил материалите по ДП № 201/2023 г. описа на ОСлО при ОП Пловдив на РП А.овград, с мнение за прекратяване на наказателното производство.

С постановление от 20.03.2025г. на прокурор при РП Пловдив, ТО А.овград, на основание чл.199, вр.243, ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1 от НПК наказателното производство по делото е било прекратено.

В изготвеното постановление, прокурора е приел следната фактическа обстановка:

Свидетелите А. Т. М. и М. Я. К. живели на съпружески начала около 10 години. По време на тяхното съвместно съжителство на 05.01.2016 г. се родило едно дете - М. А.ова М.а Поради възникване на скандали, отношенията на свидетелите М. и К. често се влошавали, като те се разделяли за седмица-две, но после отново се събирали и продължавали връзката си. През 2021 г. двамата родители взели окончателното решение да се разделят.

На 04.03.2022 г. била издадена Заповед за незабавна защита № 28 на Районен съд Пловдив, по силата на която, св. М. бил задължен да се въздържа от всякакъв акт на Ф., психическо, емоционално, вербално, икономическо и друга форма на насилие по отношение 1 на М. Я. К. и малолетното дете М. А.ова М.а, както и било забранено на същия да приближава същите, а също и жилището им, детската градина, която детето посещава, местата за социални контакти и отдих на същите.

На 13.07.2022 г. било постановено Решение № 2638 по гр. д. № 3123/2022 г., по описа на РС Пловдив, с което св. М. се задължавал да се въздържа от всякакъв акт на Ф., психическо, емоционално, икономическо и друга форма на насилие спрямо св. К.. Въз основа на решението от PC - Пловдив била издадена и Заповед за защита № 59 от 14.07.2022г.

На 08.12.2022 г. в гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“ до № 8 за времето от 15:38 ч. до 15:45 ч. св. М. не изпълнил издадената Заповед за защита № 59 от 14.07.2022г. Във връзка с това било образувано ДП № 54-Сл/2022 г. по описа на ВОП -Пловдив. След неговото внасяне в във Военен съд – Пловдив, било образувано АНД № 146/2023 г. Същото приключило с Решение № 5 от 23.08.2023 г. по силата на което, А. Т. М. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1, алт. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК, той бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено адм. наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. Решението влязло в сила, след като било потвърдено от Военно - апелативен съд - София.

Скандалите между двамата продължавали и след раздялата им, св. М. се държал агресивно. Това според прокурора,било причина по различни поводи св. К. да защитава правата си, а също и тези на детето й, като сезирала различни органи - подавала сигнали както до Началника на РУ - А.овград при ОДМВР - Пловдив, така и до Началника на ІІ-ро РУ при ОДМВР-Пловдив.

На 20.05.2022 г. св. М. К. подала жалба до Началника на ІІ-ро РУ Пловдив, в която същата изложила твърдения, че на 18.05.2022 г. около 16:50 ч. А. Т. М. нарушил издадената Заповед за незабавна защита, като отишъл до детска градина „Елица“ в кв. „Христо Смирненски“, гр. Пловдив, която посещавало детето им и позвънил на звънеца, за да вземе дъщеря си. Наред с това, тя посочила, че същият коментирал снимки на К. във „Фейсбук“, с които я обиждал. По подадената жалба била образувана преписка, изпратена по компетентност на PC „ВП“ - Пловдив. Във връзка с това,била образувана пр. № 247/2022 г. по описа на ВОП- Пловдив, същата приключила с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на ВОП- Пловдив от 06.10.2022 г. В изготвеното постановление прокурора приел, че са наЛ. основанията на чл. 24, ал. 1 , т. 1 от НПК, тъй като не били събрани достатъчно материали, водещи до изводи относно наличие на осъществен състав на чл.296, ал.1 от НК. Постановлението влязло в сила, след като било потвърдено от Военноапелативна прокуратура.

На 17.10.2022 г. св. К. подала сигнал на ЕЕН 112, във връзка с това, че на същата дата, около 16:40 ч. в гр. А.овград, на ул. „Цар Иван А. ІІ“ срещу №6 А. М. отправял закани и заплахи за физическа саморазправа, с което нарушил Заповед за защита № 59 от 14.07.2022 2 г . Във връзка с получения сигнал, на место били изпратен поЛ.йски екип в състава на АП524 от РУ-А.овград. Материалите във връзка с извършената поЛ.йска проверка, били изпратени по компетентност на PC „ВП“ - Пловдив, като въз основа на тях била образувана пр. №755/2022 по описа на ВОП-Пловдив, пр. № 6798/2022 г. по описа на PC „ВП“ Пловдив. Същата приключила с Постановление от 06.02.2023 г. за отказ да се образува досъдебно производство на ВОП - Пловдив на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК, като според прокурора липсвали достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.

По подадено заявление от св. М. К. до Началника на РУ- А.овград при ОДМВРПловдив била образувана пр.пр. № 7562/2022 г. по описа на РП - Пловдив, ТО - Първомай за евентуално извършено от военнослужещ престъпления по чл. 216, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 от НК. В заявлението си, последната посочила като „възможен“ извършител отново св. М.. С Постановление на РП - Пловдив, ТО - Първомай от 28.10.2022 г. по преписката било образувано досъдебно производство № 738/2022 г по описа на РУ -- А.овград за престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Със същото постановление, за друга част от с оглед на това, че Л.то, сочено като извършител на престъплението, извършено през друг период - месец септември 2022 г., имало качеството военнослужещ, преписката била разделена / пр. пр. № 12132/2022 г. по описа на РП - Пловдив/, като материалите, касаещи евентуално извършено престъпление по чл. 216, ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, били изпратени на ВОП - Пловдив / пр. № 488/2022 г. по описа на ВОП - Пловдив/ . Впоследствие преписката отново била изпратена по компетентност на РП-Пловдив.

Според изложеното, след приключване стадия на разследване по ДП № 738/2022 по описа на РУ - А.овград / пр. пр. № 7562/2022 г. по описа на РП - Пловдив, ТО - Първомай/ с Постановление на РП - Пловдив, ТО - А.овград от 15.12.2023 г. производството било спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК. Междувременно, към воденото производство била обединена преписка № 5867/2024 г. по описа на РП-Пловдив, образувана на 10.05.2024 г. по материали, съдържащи се в изпратеното с определение от 07.05.2024 г. НЧХД № 621/2022 г. РС А.овград. Посоченото дело било образувано по подадена тъжба от А. Т. М. против М.

Я. К. с правно основание чл. 147 от НК.

От извършения според прокурора анализ, на така установената от него фактическа обстановка и извършените в хода на разследването действия, с оглед събраните материали и анализ на същите, по отделно и в тяхната съвкупност, се налага правнообоснования извод, че не са наЛ. достатъчно данни, които да обуславят осъществяване на състав на престъпление от общ характер, и по- конкретно, този по чл. 286, ал. 1 от НК. Изложените в подкрепа на този извод допълнителни съображения са следните:

За съставомерността на посоченото престъпление е необходимо пред „надлежен орган“ на власт, деецът да набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или да представи неистински доказателства срещу него. Т.е. изпълнителното деяние на набедяването има две форми - набедяване на някого в престъпление или представяне не 3 неистински доказателства, които да го уличават в престъпление. Престъплението е формално и довършено с осъществяване на която и да е форма на изпълнителното деяние.

Според цитираната и възприетата от прокурора съдебна практика, за да е отговорен за набедяване деецът не само трябва да е изнесъл пред надлежния орган на властта (каквито безспорно са Началникът на РУ- А.овград, като и този на ІІ-ро РУ при ОДМВР-Пловдив ) неверни данни за извършено от другиго престъпление, или да представи неистински доказателства срещу него, но и да съзнава тази неистина. Тази констатация трябва да почива на изричния смисъл на доказателствата по делото. При първата форма на изпълнителното деяние на набедяването деецът прави изявление в категорична форма пред надлежния орган на властта, че конкретно Л. е извършило престъпление, знаейки, че същото Л. е невинно. С извършване на набедяването деецът създава реални предпоставки за наказателно преследване на това Л.. От субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че излаганите от него факти са неверни и да цели с излагането на тези факти възбуждане на наказателно преследване срещу определено Л. за извършено конкретно престъпление. За осъществяване на престъплението „набедяване” не е достатъчно деецът, като знае, че другото Л. е невинно, да съобщи на надлежните органи на властта неверни обстоятелства, а е необходимо да припише на това Л. извършване на престъпление.

За да е осъществен състава на престъплението по чл. 286, ал.1 от НК, е достатъчно според прокурора, надлежният орган да е получил лъжливата информация, като не е нужно той да бъде заблуден, нито е необходимо набеденият да е привлечен към наказателна отговорност, какъвто обективен съставомерен елемент е деянието по ал. 2 на коментирания текст. От значение единствено е, че лъжливата информация, е била доведена до знанието на надлежния орган. На следващо място, от обективна страна, законът не изисква форма на набедяването, т.е. възможно е да стане както с устни, така и с писмени изявления. Следва да се установи безспорно, че изложените в сигнала до този орган данни, са неверни, както и че към момента на извършване на деянието, деецът е знаел, че фактите, които излага са неверни и този, за който се отнасят е невинен.

От субективна страна деянието следва да е извършено при форма на вината пряк умисъл, като деецът следва да е съзнавал, че Л.то спрямо което е подал жалбата/тъжбата или сигнала е невинно, но въпреки, това с цел да му навреди, е сигнализирал компетентните органи за престъпление, което не е извършил.

На следващо място, въпреки че след извършените проверки по жалбите на св. М. К. бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство, от съществено значение е с какви мотиви е сторено това. В случая като основание се сочи липса на „достатъчност“ на данните, а не установена липса на каквито и да било данни за деяние, което е въздигнато в престъпление по смисъла на НК. Щом един факт не може да се докаже, това не означава, че фактът не се състоял в обективната действителност. Отделно от това, според изложеното, по една от жалбите, подадени от К., с твърдения, сочещи към извършено престъпление по чл.

4

296, ал. 1 от НК, е наЛ. и съдебно решение / потвърдено от въззивна инстанция/, с което М. бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 296, ал. 1, алт. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

Липсва и изискуемият от субективна страна на състава, признак - „като знае, че е невинен”. С подаването на сигнал/жалба, К. е целяла единствено да защити своите, а също и на детето си, правно регламентирани интереси, като е смятала, че в действителност конкретното поведение, по повод на което са били сигналите/жалбите, е следвало да бъде проверено от компетентните органи, като едва след това, при наличие на законови основания, да бъде потърсена и отговорност от същия.

Видно от приложените заверени копия на заявленията и жалбите, е че същата излага това, което обективно е възприела.Чрез съобщението до поЛ.йските органи е било упражнено правото й на жалба с описание на обективно възприети действия от страна на М., със субективната увереност, че те са неправомерни и действително извършени /по отношение на жалбата до ІІ-ро РУ Пловдив и сигнала, подаден на ЕЕН112, с твърдения, сочещи престъпление по чл. 296 от НК/. По отношение на жалбата, подадена до РУА.овград, по която има образувано досъдебно производство № 738/2022 г по описа на РУ А.овград, за престъпление по чл. 216, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, макар по същото да няма постановен краен акт, който да съдържа мотиви осъществено ли е въобще престъпление, К. посочила като „възможен“ извършител отново св. М., като в жалбата си е използвала изразите: „ възможно е А. М. да е надраскал“, „имам предположения, че щетите са причинени от Л.то А. М.“, „Предполагам, че той е извършил всичко това“, т.е. по - скоро излага едно свое съмнение, предположение и насока към водещия разследването орган, на база предходните й отношения със св. М. , а не съзнавано набеждаване в престъпление.