Решение № 8 от 29.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Велико Търново, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20244001000201 по описа за 2024 година

С Решение № 87/26.07.2024 г. по т. д. № 138/2023 г. Плевенският окръжен съд осъдил на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД - гр. София, да заплати на Т. М. Д. сумата от 75 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на съпругата му С. Л. Д., настъпила на 12.10.2023 г. при ПТП, причинено виновно от М. Н. П., като водач на товарен автомобил „ДАФ ХФ 480 ФТ“, с рег. № СВ 54****, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ в „ЗАД ОЗК - Застраховане“ АД, ведно със законната лихва върху сумата от 16.11.2023 г. до окончателното изплащане, като за разликата до претендираната сума от 150 000 лв. отхвърлил иска като неоснователен.

Осъдил на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати на А. Т. Д. сумата от 60 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на майка й С. Л. Д., настъпила в описаното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от 16.11.2023 г. до окончателното изплащане, като за разликата до претендираната сума от 150 000 лв. отхвърлил иска като неоснователен.

Осъдил „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД да заплати в полза на ПлОС 5 400 лв. ДТ върху цената на уважените искове, а на адв. Н. Д., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА - 12 100 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС.

1

Осъдил Т. М. Д. и А. Т. Д. да заплатят на „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД сумата от 11 990 лв. деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Въззивна жалба против решението е подадена от ответника „ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД чрез пълномощника адв. Д. Х.. Счита решението за неправилно поради протИ.речие с материалния и процесуалния закон и със събраните по делото доказателства. Ищците не са доказали механизма за настъпване на ПТП и вината на застрахования водач. Доказателствата по делото, включително и АТЕ, установяват, че ПТП е настъпило по причини, стоящи извън техническите и професионалните възможности на водача на автомобила. Той не е нарушил виновно правилата за движение, а по отношение на него е налице хипотезата на чл. 15 от НК - случайно събитие. Произшествието е настъпило изцяло по вина на пешеходката, която не е съобразила поведението си с пътната обстановка и е станала основна и единствена причина за настъпване на вредите. Тя е станала опасност за движението в момента, в който е стъпила на платното за движение. От този момент до мястото на удара, тя не е била видима за водача на автомобила и той не е имал възможност да предотврати събитието, защото е попадала в мъртвата зона за водача. Съдът правилно е приел, че е налице съпричиняване, но неправилно е определил неговия обем, тъй като действията на пешеходката преимуществено са допринесли за настъпване на вредите. Счита, че действителният принос е не по-малко от 75%. Оспорва и размерите на обезщетенията за неимуществени вреди, възприети от първоинстанционния съд, като несъобразени с принципа по чл. 52 от ЗЗД. Моли съда да отмени изцяло решението, алтернативно – да намали присъденото на двамата ищци обезщетение.

В писмения си отговор ищците Т. М. Д. и А. Т. Д. чрез адв. Н. Д. оспорват въззивната жалба и я считат за неоснователна. Молят съда да я остави без уважение, като потвърди обжалваното решение. Излагат подробни съображения по оплакванията в жалбата. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на пълномощника им за защита срещу въззивната жалба съобразно материалния интерес от 224 000 лв.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

Решението в обжалваните части е валидно, допустимо и правилно.

Ищците Т. М. Д. и А. Т. Д. са предявили против „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД искове с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на суми от по 150 000 лв. за всеки един, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Л. Д. – съпруга на ищеца и майка на ищцата, при ПТП на 12.10.2023 г., настъпило по вина на М. Н. П., като водач на товарен автомобил „ДАФ ХФ 480 ФТ“, с рег. № СВ 54****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на 2 автомобилистите от „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ведно със законната лихва от 16.11.2023 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното изплащане.

В исковата молба твърдят, че ПТП е настъпило на посочената дата, като товарният автомобил, при потегляне на разрешаващ за преминаване сигнал на светофарната уредба, е блъснал с предната лява част на влекача пресичащата от дясно наляво пешеходка С. Л. Д., при което е настъпила смъртта й. Автомобилът е застрахован от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и застрахователните претенции са предявени на 16.11.2023 г. В резултат от смъртта на пострадалата ищецът е изгубил своята съпруга, с която е живял заедно 54 години, любовта на жИ.та си, негова опора. Станал агресивен и буен.

Прекарва жИ.та си сам и затворен, тъй като е инвалид. Ищцата е изгубила своята майка – едно от най-тежките житейски събития, още повече, че е видяла нейния труп непосредствено след инцидента. Двете били изключително близки и загубата е трудно преодолима. Негативни психологически и емоционални последици наложили да бъде извършено специализирано лечение, при което й е поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“. Претендират обезщетения в размер от по 150 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до окончателното изплащане.

Ответникът „ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД е оспорил исковете с твърдения, че ПТП е настъпило единствено по вина на пострадалата, която като пешеходец, без да се съобрази с правилата за движение и със забранителния сигнал на светофарната уредба, е навлязла в пътното платно. Водачът не е имал техническа и професионална възможност да възприеме неправилно пресичащата пешеходка и поради техническите характеристики на автомобила и физиологичните данни и траекторията на движение на пешеходката, е бил в обективна невъзможност да я възприеме и да реагира. За водача на автомобила събитието е случайно. При условията на евентуалност е направил възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като тя е навлязла на платното за движение на забранителен знак на светофара, имала е обективната възможност да възприеме автомобила и обстановката на пътното платно, без да се огледа внезапно е навлязла в платното за движение, като не се е съобразила с разстоянието до МПС и неговите габарити, скоростта на движение, интензивността на трафика и е попаднала в опасната зона за спиране – нарушение на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Оспорил размерите на претендираните вреди като завишени.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

От представените по делото писмени доказателства – Констативен протокол от 25.10.2023 г. за ПТП с пострадали лица, Протокол от 12.10.2023 г. и от 23.10.2023 г. за 3 оглед на ПТП, фотоалбуми към тях и останалите приобщени материали по ДП ЗМ № 240/2023 г. по описа на ОД на МВР - Плевен, както и от заключението на допуснатата пред първоинстанционния съд автотехническа експертиза, че установява следният механизъм на ПТП, настъпило на 12.10.2023 г., в гр. Плевен, на кръстовище между ул.“Дойран“ и ул.“Д-р Людвиг Заменхов“, регулирано от работеща светофарна уредба.

Докато товарен автомобил „ДАФ“ е в покой пред светофарната уредба – трети автомобил след стоп-линията до пешеходната пътека, пешеходката С. Л. Д. е предприела пресичане през ул.“Дойран“, състояща се от три пътни ленти за движение, с начало от десния тротоар, като се е движела между спрелите автомобили - първо перпендикулярно на платното за движение, след това Н.сно по продължение на товарния автомобил и после наляво пред кабината му. Спрямо товарния автомобил движението на пешеходката е откъм дясната му страна, в посока към предната част на кабината и покрай цялата й ширина, с бавен ход (средна скорост на движение 0.36 м/с или 1.28 км/ч.). Достигайки до десния фар, тя се хванала (подпряла се) на решетката на радиатора на товарния автомобил. В този момент автомобилът е потеглил и влязъл в контакт с пешеходката, която е изгубила равновесие и е паднала върху асфалта.

Автомобилът е продължил движението си напред. Пешеходката се и озовала под предната част на кабината, като предното колело е преминало през главата .

Автомобилът е увеличил скоростта си и завихрил тялото на пешеходката, вследствие на което са настъпили множество телесни увреждания по тялото, което е било „скачено“ с ходовата част на седловия влекач-полуремарке и е изпаднало на около метър от началото на пешеходната пътека тип „зебра“.

Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието – между 18:42:27 ч. и 18:42:31 ч. Времето на 12.10.2023 г. е било ясно и почти тихо, с видимост от над 20 км. Слънцето е залязло в 18:44 ч. (писмо от 07.05.2024 г. от НИМХ – филиал Плевен).

Светлинният сигнал на уредбата „зелено“ за автомобилите е за времето от 18:42:00 и 18:42:54 ч.

По дължина и ширина мястото на удара спрямо Ориентир 1 по ос „Х“ е на 17.57 м. или на 20.84 м. преди началото на стоп-линията.

Опасната зона за спиране на товарния автомобил е 0.62 м.

От навлизането на пътното платно пешеходката е навлязла в мъртвата зона на автомобила и се е движела по нея, като ударът е настъпил също в мъртвата зона.

Мъртвата зона е невидима за водача без спомагателните огледала. Тяхната функция е да направи видимо пространството отстрани и пред кабината. Вещото лице е изискало и ползвало данни за спецификацията на товарния автомобил „ДАФ“, според които същият има освен основни и панорамни огледала от страна на водача и на втория водач, огледало за следене на бордюра и огледало за предно виждане. В съдебно 4 заседание вещото лице пояснява, че водачът е имал видимост към пешеходката, която е дясностояща и пред кабината, когато автомобилът е бил в покой. Кабината е висока и погледът на водача не е пряк, а се подпомага от спомагателните огледала, монтирани в кабината. С оглед на това, експертното становище е, че ударът е бил предотвратим от водача на товарния автомобил.

В пряка причинна връзка с ПТП е полученото от пострадалата грубо анатомично, практически несъвместимо с жИ.та механично увреждане на жизнено важни органи в черепната, гръдната и коремната кухина, което е причинило смъртта й.

В този смисъл е приетото от първостепенния съд заключение на допуснатата съдебномедицинска експертиза.

Ищецът Т. М. Д. е съпруг на починалата в ПТП, а ищцата А. Т. Д. – нейна дъщеря.

Като свидетели пред първоинстанционния съд са разпитани Е. И. И. – съседка на пострадалата в гр. Плевени и позната на семейството от 1969 г., и В. С. А. – дългогодишна приятелка на ищцата. От показанията им се установява, че семейството на пострадалата било задружно. С. се грижела за семейството си, за съпруга си, помагала на дъщеря си, гледала внучката си като малка. А. излязла на квартира след 2000 г., но ходела редовно при родителите си, давала им пари, носела им храна, лекарства. След смъртта на С. Т. и А. се променили. Т. имал и преди проблеми, бил нервен и сприхав, но след инцидента се чувствал много зле – не можел да спи, имал проблеми с кръвното, паднал духом, не можело да се общува с него. Преди излизал с количката, но след произшествието спрял да излиза от къщи. Непосредствено след катастрофата А. била сломена. Тя била болна и преди смъртта на майка си, но след това била в много тежко състояние - треперела, била прежълтяла, отслабнала, имала паник-атаки, наложило се да посещава психиатър и психолог. Затворила се и не излизала от дома си. Основно се грижела за баща си.