Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 161 от 16.05.2024, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 29/2022
Вид
Решение № 161
Подписан
16.05.2024
В сила
12.07.2024
Състав
МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ, ИГНАТ АСЕНОВ ТИМОФЕЕВ, ЛОРА РАНГЕЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Перник, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500029 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 261069 от 14. 10. 2021г., постановено по гр. д. № 947 / 2020г. по описа на Пернишкия /на което с последващо решение № 261190 от 02. 12. 2021г. е отстранена очевидна фактическа грешка/ :

Е признато за установено, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че В. И. Н. от***, ЕГН ********** и К. Б. Н. от ***, ЕГН ********** са собственици на реална част от 15 кв.м. при граници: от север-ПИ с идентификатор ***, от запад-ПИ с идентификатор ***, от изток-ПИ с идентификатор *** и от юг-улица, спрямо Д. Н. К. от *** , ЕГН **********, С. С. Ц. от ***, ЕГН ********** и К. Н. К. от ***, ЕГН **********, която реална част е част от УПИ *** в квартал * по плана на ***, означена на комбинирана скица Приложение № 1 към заключението на СТЕ, изготвено от в. л. Е. В. А. с букви „КИЗМЛЖК“, погрешно нанесени в действащата кадастрална карта на *** в западната част на ПИ с идентификатор ***, както и че границата между ПИ с

1 идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** следва да бъде определена по регулационния план на града от *** г.

Са осъдени, на основание чл. 108 ЗС, Д. Н. К., С. С. Ц. и К. Н. К. да предадат на В. И. Н. и К. Б. Н. владението върху реална част от 15 кв.м, находящи се в западната част на ПИ с идентификатор ***, означена на комбинирана скица Приложение № 1 към заключението на СТЕ с букви „КИЗМЛЖК“.

Е признато за установено, на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че В. И. Н. от ***, ЕГН ********** и К. Б. Н. от ***, ЕГН ********** са собственици на реална част от 2 кв.м. при граници: от север- ПИ ***, от изток ПИ *** , от запад - ПИ *** и от юг ПИ *** спрямо Б. Е. П. от *** , ЕГН **********, която реална част е част от УПИ *** в квартал * по плана на ***, означена на комбинирана скица Приложение № 1 към заключението на СТЕ, изготвено от в. л. Е. В. А. с букви „ВГДЕВ“, погрешно нанесени в действащата кадастрална карта на *** в южната част на ПИ с идентификатор ***, както и че границата между ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор *** следва да бъде определена по регулационния план на града от *** г.

Е осъден, на основание чл. 108 ЗС, Б. Е. П. да предаде на В. И. Н. и К. Б.

Н. владението върху реална част от 2 кв.м, находящи се в южната част на ПИ с идентификатор ***, означена на комбинирана скица Приложение № 1 към заключението на СТЕ с букви „ВГДЕВ“.

Е признато за установено, на основание чл. чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че В. И.

Н. от ***, ЕГН ********** и К. Б. Н. от ***, ЕГН********** са собственици на реална част от 7 кв.м. при граници: от север -ПИ *** от запад - ПИ *** , от юг-ПИ *** и от изток- ПИ *** спрямо Н. С. П. от ***, ЕГН **********, С. И.

М. от ***, ЕГН **********, Д. Б. Ц. от ***, ЕГН **********, И. Р. Ц. от ***, ЕГН ********** и С. Р. Ц. от ***, ЕГН **********, която реална част е част от УПИ *** в квартал * по плана на ***, означена на комбинирана скица Приложение № 1 към заключението на СТЕ, изготвено от в. л. Е. В. А. с букви „ГДКИЗЖГ“, погрешно нанесени в действащата кадастрална карта на *** в южната част на ПИ с идентификатор ***, както и че границата между ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор

*** следва да бъде определена по регулационния план на града от 2

*** г.

Са осъдени, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, всеки един от ответниците Д. Н. К., С. С. Ц. и К. Н. К. да заплатят по 105,56 лева, общо на В. И. Н. и К. Б.

Н., представляващи една трета от общо дължимите се разноски в размер на 316,67 лева.

Е осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Е. П. да заплати на В. И. Н. и К. Б. Н. разноски в размер на 316,67 лева.

Постановено е, че неразделна част от решението е комбинираната скица Приложение № 1 към заключението на СТЕ (л. 163), изготвено от в. л.

Е. В. А., приподписана от съда.

Недоволни от решението, в частта, с която е уважен спрямо тях иска по чл. 54, ал.2 от ЗКИР и иска по чл. 108 от ЗС, /за 15 кв. м. и по двата иска/, както и в частта, с която са осъдени да заплатят разноски, са останали Д. Н.

К., С. С. Ц. и К. Н. К., които чрез адвокат А. А., са го обжалвали в тези му части. Основните доводи, които се развиват във въззивната жалба са , че поне 25кв.м., които са придадени към имота на ищците по регулационния план от ***г. не са заплатени /са с неуредени регулационни сметки/, поради което и с оглед разпоредбата на § 8 от ПР към ЗУТ, регулационният план от ***г. не е приложен за тази площ и ищците не са собственици на процесната площ от 15 кв.м., за която е признато, че те са собственици и ответниците са осъдени да им я предадат. Молят решението в обжалваните му части да бъде отменено като незаконосъобразно, като предявените искове срещу тях да бъдат отхвърлени като неоснователни. Молят да им бъдат присъдени разноски пред двете съдебни инстанции. Поддържат жалбата си и в съдебно заседание, чрез адвокат А. А. и молят да бъде уважена. Представена е и писмена защита след изтичане на срока по чл. 149, ал.3 от ГПК.

Насрещните страни В. И. Н. и К. Б. Н., чрез адвокат К. Б., са подали писмен отговор на въззивната жалба. С него я оспорват като неоснователна и молят решението в обжалваните части да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Основните доводи, са че регулационния план от ***г. е приложен. Молят да им бъдат присъдени направените съдебни разноски пред Пернишкия окръжен съд. Поддържат писмения си отговор и оспорват въззивната жалба и в съдебно заседание чрез адвокат К. Б.. Не са представили писмена защита.

3

В останалите части, решението на Пернишкия районен съд не е обжалвано и е влязло в сила.

За да постанови решението си, в обжалваната му част, Пернишкият районен съд, е приел, че К. Б. Н. и В. И. Н. са собственици на парцел *** при граници - изток УПИ *** /собственост на ответниците, сега жалбоподатели/, юг - улица, север - УПИ *** и запад УПИ ***, като парцел *** по плана за регулация и застрояване на ***, утвърден със Заповед № *** г. е с площ от 411 кв.м. , съгласно нотариален акт и придаваеми места по регулация.

Отбелязал е, че този парцел по скица е с идентификатор *** (УПИ ***) от *** г. съгласно която имота е с площ от 381 кв. м.

Посочил е, че УПИ *** е идентификатор ***, граничи на изток с ПИ с идентификатор *** (УПИ ***), който е собственост на ответниците С. С. Ц., К. Н. К. и Д. Н. К.. Отбелязал, е че този недвижим имот по нотариален акт е с площ от 342 кв.м., а по скица той е с идентификатор *** и е с площ 364 кв.м.

Отбелязал е, че съгласно представеното от Община Перник удостоверение от *** г.. в архива й не се намират данни за сключен договор за покупко- продажба по реда на пар. 8, ал. 3, вр. ал. 2, т. 1 ПЗР ЗУТ за УПИ *** по регулационния план на ***.

Съдът е обсъдил събраните свидетелски показания: С. Д. С. е заявил, че оградата между имота на ищците и този на С. С. Ц., К. Н. К. и Д. Н. К. е изградена през *** г., като до нея има и електрически стълб, който е на това място поне от *** г., свидетелства още, че ищците не са се противопоставили на изграждането на оградата, като е посочил, че в същата насока са и показанията на свидетеля И. Е. Д..

Посочил е, че заключението на СТЕ, не е неоспорено е от страните, като съдът го е кредитирал изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. Отбелязал е, че съгласно заключението и поясненията, дадени писмено и в съдебно заседание, е отразено, че имотът на ищците по регулационен план, утвърден със Заповед № *** г. (действащ и към настоящия момент) е с площ от 411 кв.м., а съгласно кадастралния план, одобрен със Заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК е с площ от 381 кв.м. Уточнява, че разликата се дължи на обстоятелството, че кадастралният план от ***г. е изготвен по реално 4 съществуващите на мястото граници - огради и така както са оградени имотите, без да се вземе предвид регулационен план на ***. Направено е уточнение, че частта от УПИ ***, която попада в УПИ *** и е обозначена с букви АБВА е с площ от 7 кв.м, частта от УПИ ***, която попада в УПИ *** е обозначена с букви ВГДЕВ е с площ от 2 кв.м., частта от УПИ ***, която попада в УПИ *** е обозначена с букви ГДКИЗЖГ е с площ от 7 кв.м., а частта от УПИ ***. която попада в УПИ *** е обозначена с букви КИЗМЛЖК е с площ от 15 кв.м,

Вещото лице е констатирало също, че УПИ *** е с площ от 364 кв.м съгласно скица № *** г., а съгласно плана за регулация е с площ от 342 кв.м.

Отбелязал е, че съгласно вещото лице, площите които се владеят от ответниците не могат да бъдат обособени в самостоятелни имоти, тъй като не отговарят на минимални площи, предвидени в ЗУТ.

Посочил е, че спорът пред първия съд се концентрира в правото на собственост относно процесните реално определени площи от съседни имоти, притежавани от страните по делото във връзка с разликите между плана за регулация и застрояване на *** утвърден със Заповед № *** г. и КККР на ***, одобрена със Заповед № *** г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и въведеното от ответниците Д. Б. Ц., С. С. и К. Н. К. възражение за придобивно давностно владение, считано от *** година, когато е трасирано мястото за изграждане на ограда между двата имота, трайно материализирана през *** г.

Посочил е, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тьлк. д. № 8/2014 г.. ОСГК иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, поради което за ищците е налице правен интерес от търсената защита предвид конкретните им твърдения.

5

От приетите по делото писмени доказателства първият съд е приел за установено, че ответниците Д. Б. Ц., С. С. и К. Н. К. са собственици на УПИ ***, който е с площ от 342 кв.м. съгласно приложените по делото актове за собственост. От заключението на СТЕ, е приел за установено, че планът за регулация и застрояване на *** утвърден със Заповед № ***г. е последният такъв и действащ и към настоящия момент, като по него не се предвижда придаване на части от и към парцела на тези ответниците. По този план УПИ *** е с площ от 342 кв.м., а съгласно скица № *** г. е 364 кв.м. При тези обективни данни, съдът е приел, че ответниците не се легитимират като собственици на парцел с по - голяма от 342 кв.м. площ. Позовал се е на мотивите на вече посочената т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на ВКС по тълк, д. № 8/2014 г., ОСГК, с която се приема, че одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие, поради което от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Съдът е отбелязал, че за отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото, като в този смисъл се е позовал на Решение № 161 от 20.06.2016 г. на ВКС по гр. д № 1253/2016 г., 1 г. о., ГК, в което се приема, че кадастралната карта няма вещно действие.

От изготвената към СТЕ комбинирана скица (Приложение № 1) е приел за установено, че имотната граница по действащата кадастрална карта между УПИ *** и УПИ *** не е идентична с регулационната линия като 15 кв.м. от имот УПИ *** по скица № *** г. с идентификатор *** попада в УПИ *** с идентификатор *** и са част от него. Отбелязал е, че границите на поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват въз основа на данните от регулационните планове при приложена дворищна регулация (арг. чл. 43, ал. 1, т. 5, буква "г" от ЗКИР), поради което е приел, че в настоящия случай западната граница на УПИ *** е погрешно нанесена в кадастъра и попада в УПИ ***.