Решение № 300 от 24.04.2025, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 300 гр. гр. Хасково, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640102621 по описа за 2024 година

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от К. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: с.Криво поле, общ. Хасково, обл.Хасково, ул.

*********, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Велико Търново“ № 12, адв.В.З. от АК-Хасково срещу Община Хасково, ЕИК 000903946, адрес: гр.Хасково, пл. „Общински“ № 1, представлявана от Кмета - Станислав Дечев, за признаване за установено спрямо ответника правото на собственост на ищцата на основание покупко-продажба, на следния недвижим имот: дворно място с планоснимачен № 144 по кадастралния план на с.Криво поле, общ.Хасково одобрен със Заповед № 114/1972 г., с площ от 5300 кв.м., попадащ частично в ПИ с идентификатор ***, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята-4та, с местонахождение м. „Градината", при граници на имота: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***.

Ищцата твърди, че закупила със съпруга си - К.Т.Я. през време на брака им, по силата на НА № 141, том II, н.д. № 697/1997 г., вх.рег.№ 629, на парт.книга том 177, стр.334, на нотариус при районен съд Хасково Ваня Марчева, следния недвижим имот: дворно място извън регулационния план на с.Криво поле, обл.Хасково, с площ 5300 кв.м. с планоснимачен № 144 по кадастралния план на района, одобрен със заповед № 114/1972 г., ведно с построените в имота двуетажна жилищна сграда, плевня, обор и салма, при граници на имота: стопански двор и от три страни мера. След смъртта на съпруга й през 2013 г. и постигнатата с останалите му наследници съдебна спогодба по гр.д. № 4390/2011 г. по описа на РС - Хасково, ищцата придобила собствеността върху целия недвижим имот / НА № 179, том I, peг. № 3486, дело № 171/2013 г., вписан в СП Хасково под № 184, том XV, peг. № 5098 от 12.06.2013 г. на нотариус Владилена Сиртова с № 079 по регистъра на НКамара на РБ и район на действие - РС Хасково.

Поддържа се в исковата молба, че от покупката на имота през 1997 г. и понастоящем 1 ищцата живеела в този имот и била адресно регистрирана на него. В издадената й от община Хасково скица № 563/13.03.2024 г. имотът бил записан като собственост на нейно име. Въпреки това й станало известно, че собственият й имот е бил актуван като публична общинска собственост на основание чл. 25 ал.1 от ЗСПЗЗ; чл.3, ал.2, т.1 от ЗОС и чл.59 от ЗОС, за което бил съставен Акт № 12475 за публична общинска собственост, вписан в СП на 11.02.2022 г. под № 64, том ХIII, с peг. № 4513.

Според ищцата, Община Хасково не е собственик на ПИ 144 по кадастралния и регулационния план на с.Криво поле, обл.Хасково, одобрени със заповед № 114/1972 г., а имотът бил нейна собственост, придобита чрез покупко-продажба, за което притежава нотариален акт. Излага следните съображения в тази насока: Процесният имот № 144 от 5300 кв.м., по действащата КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1560/04.09.2018 г. на ИД на АГКК, представлявал част от Поземлен имот извън строителните граници на с.Криво поле с площ 9 867 кв.м., с идентификатор ***, местн."Градината", начин на трайно ползване „пасище", категория на земята 4-та. Съставеният Акт № 12475 за публична общинска собственост бил неистински, тъй като за Община Хасково не възникнало правото на собственост върху ПИ 144 с площ 5300 кв.м.- част от ПИ *** с площ 9 867 кв.м.

Не били налице основанията, посочени в ЗОС за актуване на имота като общински. Не били налице и основанията посочени в ЗСПЗЗ за придобиване на имота от Община Хасково, поради това, че не е бил предмет на претенции за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, тъй като бил изключен от обхвата му по аргумент от чл. 2. Процесният имот нямал земеделски характер към момента на образуване на ТКЗС, той не бил внасян в ТКЗС, бил застроен с жилищна сграда, в която живеела ищцата, собствениците му не били членове на ТКЗС.

Освен това се сочи в исковата молба, че съгласно чл. 5 от ЗОС Общината удостоверявала възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост, който бил официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени от закона и той нямал правопораждащо действие. Обстоятелствата, констатирани в акта за общинска собственост, съставен по надлежния ред, имали доказателствена сила до доказване на противното. Посочените законови текстове установявали материална доказателствена сила на АОС /чл.179 ГПК/, която ищцата оборва на основание чл. 154 ГПК и оспорва истинността на отразените в него обстоятелства на основание чл.193 ГПК с твърдение, че АОС е неистински и съставен в нарушение на закона.

Община Хасково не била придобила правото на собственост върху процесния имот, поради което за ищцата, притежаваща право на собственост на деривативно придобивно основание, а именно договор за покупко-продажба, бил налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск за собственост, поради което се иска от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника Община Хасково, че ищцата е собственик на основание на основание покупко-продажба на следния недвижим имот: дворно място с планоснимачен № 144 по кадастралния план на с.Криво поле, общ.Хасково одобрен със Заповед № 114/1972 г., с площ от 5300 кв.м., попадащ частично в ПИ с идентификатор ***, начин на трайно ползване: пасище, категория на земята-4-та, с местонахождение м. „Градината", при граници на имота:

***, ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, ***. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Оспорва изложените твърдения в исковата молба, че Община Хасково не е собственик на 5300 кв. м. от собствения си имот с идентификатор *** с обща площ 9868 кв. м., в който попада имот № 144 и че не са налице основания за актуване на имота. През 1992 г. с Договор № 263417 от 27.10.1992 г. било възложено от Министерство на земеделието и хранително вкусовата промишленост на ЕФ "Виктория" ЗМИ гр. Хасково да изготви план за 2 земеразделяне на землището на с. Криво поле. Работата по плана продължила от ноември 1992 г. до август 1997 г., когато била извършена трасировката на с. Криво поле. Съгласно Окончателен план за земеразделяне, регистър на имотите на с. Криво поле, имот с № 000022, кат. IV, площ 9867 кв. м. бил собственост на Остатъчен общински фонд. На основание на влезлия в сила план за земеразделяне, общинската служба по земеделие постановила решение за възстановяване правото на собственост, в което били описани размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях (чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ). В този смисъл бил съставен Акт за публична общинска собственост № 9936 от 14.09.2017 г., като основание за актуването били посочени чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл. 58 от ЗОС, както и Решение по чл. 27 ППЗСПЗЗ № 19-24 от 19.09.1997 г.

От представената от ответника извадка от окончателния план за земеразделяне, публикуван в ДВ бр. 67 от 06.08.1996 г. на с. Криво поле, било видно, че имот № 000022, представляващ пасище, мера, м. Градината, с. Криво поле е бил включен в плана за земеразделяне, площ 9.867 дка, собственик: Остатъчен общински фонд. Със съставяне на горепосоченият акт се променял и записа в регистрите на ОС-Земеделие, гр. Хасково, което пък било видно от пълната история на имот № 000022 към 13.11.2024 г., обективирана в Регистъра на земеделските земи, гори и земи в ГФ. В т. I била посочената пълна история на собствеността на имота от възстановяването на правото на собственост през 1997 г. до актуването му през 2017 г. При влизане в сила на кадастрална карта за имотите - общинска собственост, се съставяли нови актове за общинска собственост, в които се посочвали номера и датата на предходно съставените актове за общинска собственост, такъв акт бил съставен под № 12475/09.06.2022 г. при влизане в сила на КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 1560/04.09.2018 г. на ИД на АГКК в КК. След като имот № 000022 бил включен в плана за земеразделяне в собственост на Остатъчен общински фонд нямало как част от него да бъде придобит по давност от лицето Р.А.А.. Към 1997 г., когато бил съставен НА за придобиване по давност на имота от праводателя на ищцата действала въведената забрана за придобиване по давност вещ, която е социалистическа собственост съгласно Закона за собствеността (ЗС) от 1951 г. Същата оставала действаща и след 1990 г., когато в ЗС било препотвърдено, че „не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост". През 1996 г. за първи път се въвеждало разграничението между публична и частна собственост на държавата и общините и се приели специалните Закон за държавната собственост и Закон за общинската собственост. Тази промяна в Закона за собствеността влизала в сила на 1 юни 1996 г. Така от този момент имотите - частна държавна и частна общинска собственост, можело да се придобиват по давност. В този смисъл, дори да се приемело, че праводателят на ищцата Р.А. е установил владение върху част от общински имот, то началният момент бил 01.06.1996 г. За периода от 01.06.1996 г. до 21.02.1997 г., когато бил съставен нотариалния акт не била изтекла 10-годишната давност по отношения на имота, за да може същият да бъде придобит от праводателя на ищцата. Предвид гореизложеното, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 94, том II, дело 606/1997 г. бил нищожен, такава била и сделката, с която К. Ч. и съпругът й се сдобили с имота, която също се явявала нищожна на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД като сключена от несобственик.

Възразява се на следващо място и срещу твърдението, че Акт за публична общинска собственост № 12475 е неистински. Искането за откриване на производство по чл. 193 от ГПК било недопустимо. По отношение на Акта за общинска публична собственост, същият бил констативен по своя характер, удостоверявал притежаването на вещното право от страна на общината. Материалната доказателствена сила можела да бъде оборена само в спорно производство за материално право (по исков ред с предявен установителен или ревандикационен иск за собственост) пред общите граждански съдилища, които са компетентни да разглеждат споровете за материални права, какъвто бил настоящият случай.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗОС, общината удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за общинска собственост /АОС/. АОС бил официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в ЗОС. Съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС, АОС нямал конститутивно действие, а само удостоверително такова. Затова обстоятелствата, констатирани в него, се ползвали с доказателствена сила до доказване на противното. Подобно на констативния нотариален акт и спрямо АОС следвало да намерят приложение задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012, ОСГК. След постановяване на положително за ищеца решение на спора по материалното право неправилно актуваният имот следвало да бъде отписан от актовите книги със заповед на кмета на ответната община, в този смисъл не следвало да намира приложение редът за чл.

193 от ГПК.

Ответникът - Община Хасково настоява в обобщение, че е собственик на имот с идентификатор *** (стар номер 000022) съгласно АПОС № 12475/09.06.2022 г.

Същият представлявал публична общинска собственост, която не може да се придобива по давност по смисъла на закона. Предвид изложеното счита иска за неоснователен поради което следвало да бъде отхвърлен като такъв. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на разноските на ответната страна относно адвокатския хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 чл. вр. 12 и ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: