Определение № 219 от 18.11.2022, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 243/2022
- Вид
- Определение № 219
- Подписан
- 18.11.2022
- В сила
- 18.11.2022
- Състав
- Галина Тодорова Канакиева, Гергана Желязкова Кондова, Калина Стоянова Пенева
Цитирани разпоредби
- чл.155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.156 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 70, ал. 1, т.2 · Наказателен кодекс
- чл.345 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 219 гр. Бургас, 18.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Галина Т. Канакиева
Членове:
Калина Ст. Пенева
Гергана Ж. Кондова като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно наказателно дело № 20222000600243 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв. Св.Б., защитник на лишената от свобода А. А. Х. - И., против Определение № 409/27.10.2022 год. постановено по ЧНД №486/2022 год. по описа на ОС - Сливен, с което е оставена без уважение молбата на осъдената И. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието лишаване от свобода в размер на 5 месеца и 24 дни по присъда №138811/02.07.2020г. по НОХД№ 7267/2018г. на РС – София, с която й е било наложено наказание за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК в размер на една година лишаване от свобода. Претендира отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което да се уважи молбата на лишената от свобода за УПО, тъй като осъдената е изтърпяла повече от половината от наложеното й наказание и с поведението си е дала категорични доказателства за своето поправяне. Навежда довод, че при осъдената е налице положителна промяна, същата е с добра степен на образованост и има степен на инвалидност, както и снижаване на стойностите на риска от рецидив.
Постъпило е възражение от началника на затвора – Сливен против частната жалба на осъденото лице, с което се претендира отхвърляне на частната жалба, тъй като в поведението на лишената от свобода И. не се отчита промяна, като стойността на риска от рецидив се запазва непроменена спрямо първоначалната оценка и остава във високи стойности на среден 1 87т.. Намира, че добрата степен на образованост не следва да се отчита като доказателство за поправянето на осъдената, тъй като не е придобита по време на престоя в затвора. Сочи, че здравословното състояние няма отношение и не е условие към института на УПО.
Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено становище, че депозираната жалба е неоснователна. Сочи, че не са налице основанията за постановяване на искания съдебен акт. Твърди, че не са изпълнени целите, свързани с необходимата личностова и поведенческа промяна. Стойностите в оценката на риска от рецидив и вреди се задържат в рамките на стойностите установени при постъпване на осъденото лице в затвора - 87 т.. Сочи, че не е констатирано дори незначително намаление, като високи остават стойностите в разделите „мисловни умения и поведение“ и „нагласи“, което определя като възможна вероятността от подновяване на престъпната дейност в условията на свобода. Твърди, че доказателствата по делото сочат на корекционно въздействие върху осъдената в незначителна степен, неприключил процес на поправяне и необходимост от продължаване на поправителното въздействие върху лишената от свобода И.. В заключение сочи, че е налице фактическият, формалният критерий, свързан със срока на изтърпяване на наказанието, но не е изпълнен другия, кумулативен елемент „доказателства за поправяне“. Навежда довод, че липсата на трайно и необратимо поправяне на осъдения е пречка за постановяване на УПО, а критериите здравословно състояние и образованост не са условия за постановяването му.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата оплаквания, становището на началника на Затвора - Сливен, на представителя на Бургаска апелативна прокуратура и материалите по приложеното ВЧНД, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Сливенския окръжен съд е образувано по молба на лишената от свобода А. А. Х. – И.. Същата е реабилитирана, след което има две осъждания. За първи път търпи наказание в Затвора – Сливен, като е постъпила на 26.01.2022 г. за изтърпяване на наказание една година „лишаване от свобода“, определено за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по НОХД № 7267/2018г. на Районен съд - София. Осъжданията са за управление на лек автомобил след употреба на алкохол в кръвта й над 1.2 на хиляда, след 2 употреба на марихуана и грабеж.
Видно от приобщените доказателства към 27.10.2022 г. осъдената е изтърпяла фактически 6 месеца и 3 дни, арест 1ден, от работа – 2 дни или общо 6 месеца и 6 дни. Остатъкът за изтърпяване е в размер на 5 месеца и 24 дни.
От наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото се установява, че при настоящия си престой в Затвора - Сливен осъдената поради завършено средно образование в условията на изтърпяване на наказанието “лишаване от свобода“ не подлежи на включване в общообразователния процес. По време на фактическото изтърпяване на наказанието не е вземала участие в провежданите квалификационни курсове. Същата е пенсионер по болест.
Въпреки декларираната нагласа за трудова дейност не е подала заявление за устройване на работа. От 23.02.2022г. търпи наказанието си в затворническо общежитие от открит тип. Няма наложени дисциплинарни наказания, няма награди, демонстрира претенциозност, с очакване за съобразяване с искания, които поставя. В справката за помилване находяща се в затворническото досие е посочено, че не може да се направи категоричен извод за съзнателност и мотивирана дисциплинарност. Посочена е първоначална оценка на риска от последващо осъждане 87 точки, което е в горните граници на среден риск от рецидив. Установено е, че лишената от свобода е с устойчиви криминални нагласи за нарушаване на законовия ред в страната. В условията на живот на свобода същата не работи от 1999г., поради пенсиониране по болест. Съгласно данните в затворническото досие понастоящем получава пенсия в размер на 250лв. Въпреки, че е осъдена да заплати разноски по наказателните дела, както и глоби по девет наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, не изразявала нагласи за издължаването им.
В становището на Началника на Затвора се сочи, че в условията на затворническото общежитие лишената от свобода се опитва да поддържа социално желателно поведение, но среща затруднения при постигане на добри взаимоотношения по местоживеене. В основата им е нагласата й за претенциозност, с очаквания да се съобразяват с нейните искания. Според затворническата администрация поведението й не дава основания да се 3 направи извод за нейното морално оздравяване. По време на престоя й в затвора са констатирани редица дисциплинарни нарушения. В заключение в становището е посочено, че е налице необходимост от продължаващо поправително въздействие по отношение снижаване на риска от рецидив и редуциране на профила на нуждите.
Въз основа на така обсъдените фактически обстоятелства, решаващият съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи, че искането на осъденото лице е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Правилна е преценката, че след 23.10.2022г. е налице първата от кумулативно предвидените в чл. 70, ал. 1, т.2 от НК предпоставки за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената А. А. Х. –И., а именно към настоящия момент осъдената да е изтърпяла фактически повече от една втора от наложеното наказание от една година „лишаване от свобода“, определено по НОХД № 7267/2018г. на Районен съд - София.
Обоснован и законосъобразен е и изводът, че към настоящия момент не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка, изискуема от чл.70, ал.1 от НК, а именно - със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне.
С разпоредбата на чл.439а от НПК законодателят е определил като доказателства за поправянето всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Критериите за поправяне на осъденото лице се извеждат от оценката – чл.155 от ЗИНЗС и индивидуалния план – чл.156 от ЗИНЗС изготвени при изпълнение на присъдата, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Законосъобразно съдът е приел, че цитираният законов текст изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в пенитенциарното заведение.
Доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
Правилна е преценката на решаващия съд, че от приобщените 4 доказателства - затворническото досие, становището на началника на затвора, не може да се направи извод, че в рамките на изтеклия до настоящия момент престой в затвора, осъдената е дала убедителни доказателства за своето поправяне, поради което съдът с основание е приел, че не е налице втората предпоставка, изискуема от разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК. Обосновано съдът е посочил, че липсват категорични доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностова промяна. Факт е пасивното отношение към участие в дейности за осмисляне на свободното време в условията на затвора. Следва да се отчете нежеланието на осъдената за трудова дейност. Макар дисциплинарните прояви да не са значими и да се решават чрез педагогически мерки на въздействие без налагане на наказания, факт е, че осъдената не спазва стриктно установените в затвора правила.
Осъдената не е награждавана. Липсата на активност в различните дейности в затвора, особено предвид наличния потенциал – завършено средно образование в живота на свобода, очевидно сочи недостатъчност на поправителния ефект на наказанието към настоящия момент, доколкото не са мобилизирани всички ресурси и поведението не бележи необходимата промяна.
Правилно съдът е заключил, че приобщеният доказателствен материал не дава основание да се приеме, че е налице трайна положителна промяна, от която да се заключи за последователно и законосъобразно поведение в живота на свобода. Текущи са все още заложените цели съгласно индивидуалния план за изпълнение на присъдата свързани с формиране на адекватни умения за идентифициране и преценка на проблемните зони в живота, повишаване уменията за зачитане вижданията на другите, осмисляне на причините, довели до извършване на престъпните деяния и допуснатите грешки, което обсновава извод за непостигнати в пълен обем цели на наказанието. Правилна е преценката, че липсата на убедителни доказателства за трайна личностова промяна, не дава възможност на съда да заключи, че на този етап осъдената се е поправила. Цялостното поведение на осъдената, рискът от рецидив, който е в границите на среден, не сочат за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
Предвид изложеното налице е необходимост от продължаване на поправителното въздействие върху осъденото лице и постигане на 5 заложените в индивидуалната програма цели.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че Сливенският окръжен съд е анализирал обстойно и задълбочено приложените по делото доказателства и е направил обосновани и законосъобразни изводи, че в казуса не са налице всички основания за УПО на И..
Апелативният съд споделя становището на решаващия съд, че за осъдената И. е налице само едната от формалните юридически предпоставки за прилагането на института на УПО - фактическото изтърпяване на повече от половината от наложеното наказание. При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, решаващият съд е направил обоснован и законосъобразен извод, че не са настъпили трайни положителни промени в нейното поведение. Стойностите в оценката на риска от рецидив и вреди се задържат в рамките на стойностите, установени при постъпването на осъденото лице в затвора – 87 т., като не е констатирано дори незначително намаление на същите. Високи остават стойностите в разделите „мисловни умения и поведение“ и „нагласи“. Последното дава основание да се направи извод, че в условията на свобода е възможна вероятността от подновяване на престъпната дейност.