Решение № 262 от 21.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Велико Търново , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина Солакова

Станислав Стефански

Любка Милкова при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20204100500962 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №260286/23.11.2020гг., постановено по Гр. д.№462/2020г. по описа на РС – Велико Търново, е отхвърлен предявения от М. ИЛ. Д., ЕГН ****, иск за осъждането на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, ЕИК 831558413, за сумата от 1 767,92лв., представляваща имуществена вреда в резултат от нареден на 11.12.2019г. паричен превод, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба, и е осъден М. ИЛ. Д. да заплати на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, сумата от 200,00лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Против постановеното първоинстанционно съдебно решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищеца по делото М. ИЛ. Д., чрез пълномощника му адв.Ч. от ВТАК, с която обжалва решението изцяло и моли да бъде отменено изцяло, вместо което постановено друго, с което предявеният от ищеца осъдителен иск да бъде уважен като основателен и доказан. Релевира оплаквания, че неправилно първостепенният съд приема, че ако някой следва да носи отговорност за неправомерно преведената сума от сметката на ищеца, то това не е банката. Позовава се на ТР №2/26.06.2015г. на ВКС по тълк. д.№2/2013г., ОСГТК, според което съдебния изпълнител трябва да зачете несеквестируемостта, когато той бъде уведомен за произхода на постъпленията по сметката от банката, и следователно след получаване на запора банката 1 е била длъжна да провери произхода на средствата. Сочи, че най - малкото банката е следвало да изчака месечния срок, при изтичането на който вече да се приеме, че постъпилите средства са спестявания. Излага, че задължението на банката по чл.508 от ГПК за внасяне на сумата по сметка на съдебния изпълнител в 7 дневен срок не е императивно и е налице само, когато са налице предпоставките, предвидени в чл.508 ал.1 т.1 до т.4 ГПК.

Претендира направените по делото съдебни разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по делото „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощника му ЮК Т. П.а, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно съдебно решение потвърдено изцяло, като валидно, допустимо, постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, и подробно мотивирано, по подробно изложени в отговора правни съображения. Претендира присъждане на съдебни разноски за въззивното производство, в т.ч. и ЮК възнаграждение.

В СЗ въззивникът М. ИЛ. Д. лично и чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК поддържа въззивната жалба на основанията, изложени в същата и доразвити в представена писмена защита и допълнение към същата. Претендира разноски за двете инстанции.

В СЗ въззиваемата страна „Райфайзенбанк /България/ ЕАД гр.София, чрез ЮК Т. П.а, с молба от 07.04.2021г. поддържа изцяло отговора на въззивната жалба. Моли, въззивната жалба да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено като правилно. Претендира разноски за въззивното производство за ЮК възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, доколкото е постановено по процесуално допустим иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД. С обжалваното съдебно решение, противно на доводите на въззивника, първоинстанционният съд не се е произнесъл по непредявен иск, квалифицирал е правилно спорното право, съобразно наведените в ИМ фактически твърдения на ищеца за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, за което се претендира ангажиране отговорността на ответната Банка като възложител на работа по смисъла на чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД, и в този смисъл не е нарушил диспозитивното начало в процеса, уредено в чл.6 ГПК, доколкото 2 се е произнесъл по предявения от ищеца иск и в рамките на търсената с иска защита, поради което и постановеното и обжалвано първоинстанционно решение е допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил предявен от ищеца М. ИЛ. Д. против ответника „Райфайзенбанк /България/ ЕАД със седалище гр.София осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1 767,92лв., представляваща нанесена на ищеца имуществена вреда в резултат от неправомерното й отнемане от банковата му сметка, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 13.02.2020г. до окончателното изплащане. В ИМ са изложени твърдения, че ищецът има открита банкова сметка с IBAN: BG59RZBB9155 1050 5294 77 BGN в клона на ответната банка в гр.В.Търново, до този момент захранвана единствено със средства, дължими му за положен труд и за обезщетения за безработица. Твърди, че на 22.01.2019г. в деловодството на ответника постъпва запорно съобщение от ЧСИ с рег.№781 с район на действие СГС, с което е наложен запор върху сумите, постъпващи по сметката му, в което съобщение ЧСИ изрично е посочил, че ответника следва при изпълнение на запорното съобщение да спазва императивната норма на чл.446 вр. чл.446а ГПК. Сочи, че на 04.12.2019г. по сметката му в банката на ответника бившия му работодател „Савимекс“ ООД гр.Варна превежда сумата от 3 504,16лв., като в основанието за превода е посочено: „главница и лихва гр.д.№450/2019г.“.

Твърди, че на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД лихвата, представляваща обезщетение, и на основание чл.446а ал.1 и ал.2 ГПК, частта от постъпилите на 04.12.2019г. парични средства по сметката му, която е лихва, е несеквестируем доход. Сочи, че на 11.12.2019г. ответната Банка на основание наложения на ищеца запор от ЧСИ върху постъпленията по сметката му, абсолютно недобросъвестно – без да е уточнил какъв е размера на несеквестируемата част от постъпилите парични средства, превежда от сметката на ищеца по сметката на ЧСИ сумата от 1767,92лв., което ответно действие ищецът счита за незаконосъобразно и извършено недобросъвестно и в пряко умишлено нарушение на разпоредбата на чл.446 и чл.446а ГПК. Твърди, че ответникът при липса на точна и ясна информация за характера на постъпилите средства е имал задължението и възможността на основание чл.446а ал.1 ГПК или да поиска информация от вносителя за характера на средствата или да изчака едномесечния срок, за да може безспорно да приеме, че сумата от 3 504,16лв. придобива характер на спестявания на ищеца. Твърди, че с влязло в сила решение по гр.д.№450/2019г. по описа на ВТРС му е присъдена сумата от 3223,97лв. за положен от него извънреден труд за 557 часа за периода м. февруари 2016г. – м.февруари 2018г., ведно със законната лихва, считано от 06.02.2019г., и в изпълнение на това решение „Савимекс“ ООД гр.Варна превежда на 04.12.2019г. по сметката на ищеца сумата от 3 504,16лв. като главница и лихва.

3

Твърди, че с действието си на 11.12.2019г. – превод по сметка на ЧСИ на парични средства на ищеца в размер на 1767,92лв., без да изчака едномесечния срок, в който ищецът би могъл да докаже, че характера на постъпилите по сметката му на 04.12.2019г. парични средства в размер на 3 504,16лв., е за заплащане на положен от него труд, му е нанесъл непозволено увреждане, от което претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1767,92лв., ведно със законната лихва от ИМ до окончателното изплащане.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор ответникът „Райфайзенбанк /България/ ЕАД гр.София, чрез пълномощника си ЮК П.а, релевира възражение за процесуална недопустимост на предявения иск, поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация на ответника, което е неоснователно, доколкото искът е предявен срещу страната, за която се твърди, че в резултат от извършено от неин служител/и при или по повод изпълнение на възложената им работа непозволено увреждане, ищецът е претърпял имуществени вреди. По същество е оспорил иска изцяло като неоснователен и недоказан с довод, че с извършването на превод на парична сума в размера на наложения запор по сметка на ЧСИ с рег.№781 Банката не е нарушила свое договорно или законово установено задължение, дължимата й грижа по отношение установяването на произхода на средствата, които постъпват по запорираната сметка, респ. дали същите представляват възнаграждение за труд или друго плащане, част от което е несеквестируема, съгласно чл.446 и чл.446а от ГПК, не се простира отвъд установяването основанието на превода, поради което действията на ответника не накърняват императивните разпоредби на процесуалния закон, и на ищеца не се следва претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди.

Релевантните за спора факти, изводими от събрания по делото доказателствен материал, са следните:

Между страните не е спорен факта, който и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът има открита банкова сметка с IBAN: BG59RZBB9155 1050 5294 77 BGN в ответната Банка в клона й в гр.В.Търново, по силата на сключен между страните Договор за издаване на дебитна карта и предоставяне на банкови услуги за ФЛ от 01.11.2011г..

На 22.01.2019г. в деловодството на ответната Банка постъпва запорно съобщение за наложен запор върху вземанията на ищеца в откритата в ответната Банка негова банкова сметка по изп. дело №20127810400179 по описа на ЧСИ с рег.№781 с район на действие СГС, до размер на сумата от 1422 неолихвяема сума и такси 345,92лв. /общо 1767,92лв./.

На 04.12.2019г. по процесната банкова сметка на ищеца, открита в ответната Банка, постъпва сумата от 3 504,16лв., с наредител „Савимекс“ ООД и с вписано в платежното нареждане за кредитен превод основание за превода : „главница и лихва по гр.д.

4

№450/2019г.“.

Между страните по делото не е спорен факта, че на 11.12.2019г. ответната Банка като трето задължено лице и съобразно чл.508 ал.3 ГПК изпълнява наложения запор със запорно съобщение изх.№822/18.01.2019г. по изп. дело №20127810400179, като превежда от откритата банкова сметка на ищеца исковата сума от 1767,92лв. по сметката на ЧСИ с рег.

№781 с район на действие СГС.

Със съобщение вх.№001-95916/13.12.2019г. до „Райфайзенбанк /България/ ЕАД ЧСИ Г. Дичев с рег.№781 с район на действие СГС съобщава на Банката, че вдига запора върху всички вземания към Банката на длъжника – ищец по делото, наложен на 22.01.2019г. по изп. дело №20127810400179 по неговия опис.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Разгледан по същество искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Уважаването на предявения осъдителен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 ал.1 ЗЗД за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника като възложител на работа предполага установяване в процеса от ищеца, в чиято тежест е, наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки, а именно, че в резултат на непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД, извършено от негов работник или служител, на който е възложил работа, при или по повод изпълнението на тази работа и в пряка причинно – следствена връзка с него ищецът е претърпял претендираните имуществени вреди. С оглед твърденията на ищеца, същият следваше да установи в процеса, че част от общо постъпилата по сметката му сума в размер на 1 767,92лв. е несеквестируема, но в резултат от незаконосъобразни действия на служител/и на ответната Банка, същата е преведена по сметка на съдебния изпълнител сума.