Решение № 276 от 15.12.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. гр. Добрич, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. МарГ.а Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. МарГ.а Томова Въззивно гражданско дело № 20253200500618 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№13636/17.07.2025г. от „Енерго Про Продажби“ АД, с ЕИК

103533691, със седалище и адрес на управление *** , чрез адв. В. К., срещу решение №560/30.06.2025г. по гр.д.№3021/2023г.на РС-Добрич, с което се ОТХВЪРЛЯ предявеният от дружеството срещу Н. С. Я. с ЕГН ********** иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1027/14.09.2023г. , издадена по ч. гр.д. № 2317 / 2023 г. за следните суми:- 453.10 лева – цена на незаплатена мрежова услуга по фактури , издадени за периода от 14.03.2023г. до 14.08.2023г. за обект с абонатен № 32Z420102025472Т,находящ се в ***, Автомивка и обект с абонатен №32Z4201020254324, находящ се в ***, кв. 18, УПИ – 9, с клиентски № ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 07.09.2023 г. до окончателното изплащане; 15.02 лева – общ размер на обезщетение за забава за периода 23.03.2023 г. – 01.09.2023 г.

С доводи да е налице правно основание за възникване на процесното вземане се иска отмяна на решението, с което е отречено съществуването му като неправилно и незаконосъобразно, и постановяване на ново за уважаване 1 на иска му. Конкретно се излагат твърдения относно фактите, пораждащи правоотношението по продажба на ел.енергия, източник на вземането, като се обсъжда правната му регламентация, естеството на предоставяната мрежова услуга, дължимостта на стойността и без оглед на обстоятелството дали е ползвана ел.енергия.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК с писмен отговор насрещната страна чрез назначения особен представител адв.И.С., е оспорила жалбата като неоснователна и иска потвърждаване на съдебното решение. Липсвала облигационна обвързаност между страните за процесния период, през същия електроподаването било прекъснато.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259 от ГПК, при данни решението да е връчено на обжалващия на 15.11.2024г., отговаря на изискванията на чл.260 и чл.251 от ГПК, от лице с право и интерес да обжалва неизгодното за него решение, и е процесуално допустима.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№3021/2022г. на РС-Добрич е образувано по искова молба с вх.

№20566/22.11.2023г. на „Енерго Про Продажби“АД, рег. с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление ***, срещу Н. С. Я. с ЕГН ********** от ***, с която се иска да бъде признато за установено на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумата от 453.10 лева – цена на незаплатена мрежова услуга по фактури , издадени за периода от 14.03.2023г. до 14.08.2023г. за обект с абонатен 32Z420102025472Т, находящ се в ***, Автомивка и обект с абонатен № 32Z4201020254324, находящ се в ***, кв. 18, УПИ – 9, с клиентски № ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 07.09.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 15.02 лева - общ размер на обезщетение за забава за периода 23.03.2023 г. – 01.09.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 1027/14.09.2023 г. по ч. гр.д. № 2317 / 2023 г. на ДРС.

Пораждащите съдебно предявените вземания обстоятелства се свеждат 2 до твърдения за облигационни отношения между страните по продажба на ел.енергия и по осъществяване на достъп до електроразпределителната мрежа с цел снабдяване с ел.енергия при общи условия при регулирани от КЕВР цени за процесните обекти- автомивка с аб.№32Z420102025472T в *** и находящ се на същия адмивистративен адрес в кв.18 УПИ-9 обект с аб.№ 32Z4201020254324, които два обекта се ползват за небитови нужди; неизпълнение от страна на ответника-небитов клиент по смисъла на пар.1, т.33 от ПЗР към ЗЕ на произтичащите от тези отношения задължения за цената на мрежови услуги между които и достъп и пренос на ел.енергия по електроразпределителната мрежа. За процесния период били начислявани само дължими суми за мрежова услуга”достъп до електроразпределителната мрежа” на база предзоставена мошност-25.00кВт. Неизпълнението от страна на ответника на процесното задължение принудило дружеството-ищец, да подаде заявление по чл.410 от ГПК за заплащане на фактурираните суми.

В писмения отговор с вх.№6656/29.03.2024 г., подаден в срока по чл.

131 ,ал.1 от ГПК,ответникът чрез назначения особен представител, назначен при удловията на чл.47, ал.6 от ГПК излага становище за неоснователност на иска. Счита, че няма качеството на потребител на електрическа енергия за обектите, при липса на реална консумация и облигационно правоотношение няма принос в разходите по управление и поддръжка на разпределителната мрежа, а това води до отпадане на отговорността му за стойността на съответните мрежови услуги.

Правната квалификация на исковете като такива по чл. 422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на предявено със заповед за изпълнение договорно задължение.

Установява се, че от ищеца е подадено заявление с вх.

№15802/11.09.2023г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане – сумата от 453.10 лева – цена на незаплатена мрежова услуга по фактури , издадени за периода от 14.03.2023г. до 14.08.2023г. за обект с абонатен 32Z420102025472Т, находящ се в ***, Автомивка и обект с абонатен № 32Z4201020254324, находящ се в ***, кв. 18, УПИ – 9, с клиентски 3

№ ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението 07.09.2023 г. до окончателното изплащане; сумата от 15.02 лева - общ размер на обезщетение за забава за периода 23.03.2023 г. – 01.09.2023 г..

Заявлението е уважено и е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №1027/14.09.2023г. по №2317/2023г. на ДРС, с която е разпоредено длъжникът, ответник по настоящото дело, да плати на заявителя, ищецът по настоящото дело, претендираните суми.

Длъжникът не е намерен на своя постоянен и настоящ адрес, не е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. При това положение на 14.11.2023г., при преценка за наличие на хипотезата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК , заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 14.11.2023г.и край 03.02.2024г.заявителя е депозирало искова молба вх.№20566/22.11.2023г., по която е образувано настоящото гр.д.№3021/2023г. на РС -Добрич.

Установителната претенция е допустима, заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането, като продължение на защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство.

Касае се за правоотношение, което има своята специална регламентация в ЗЕ, Правила за търговия с ел.енергия/ПТЕЕ/ и Наредба № 6/2014г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към преносната и разпределителните ел.мрежи.

По спорния между страните въпрос относно наличието на облигационно правоотношение между страните в процесния период и относимите правни норми в действащата им в същия период редакция, съдът намира следното: До влизане в сила на ЗИДЗЕ /обн. ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г./, законът урежда доставката на електрическа енергия за битови клиенти и за небитови клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниско ниво на напрежение, по идентичен начин – в чл. 94а, ал. 1 ЗЕ / Доп. ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 1.07.2018 г./ е предвидено, че крайният снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на 4 битови и небитови крайни клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не се снабдяват от друг доставчик. Аналогично, в чл. 97, ал.1, т.4 ЗЕ /в същата редакция/ е предвидено, че по регулирани от комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия между крайните снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик.

Тези правоотношения са подчинени на правилото на чл. 98а ЗЕ, съгласно което крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия /ал. 1/, които след публикуване влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /ал. 3 и 4/. По отношение на тази правна уредба на договорите за доставка на електрическа енергия на битови клиенти и небитови клиенти при ниско ниво на напрежение, в съдебната практика /Решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. на ВКС, III г.о./ е възприето становището, че крайни клиенти по тези правоотношения са собствениците или вещните ползватели на присъединените към електропреносната мрежа имоти, за които се потребява електрическата енергия. Относно третите лица, които ползват имота със съгласието на собственика, цитираната практика прилага разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/ 2017 г.

ОСГК на ВКС, че на основание чл. 9 ЗЗД с тези лица също може да възникне неформално правоотношение при общи условия, което не се предполага, а подлежи на доказване по общия ред. След влизането в сила на ЗИДЗЕ /обн.

ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г./, крайните потребители на електрическа енергия за небитови нужди /независимо от нивото на напрежение на мрежата, към която са присъединени обектите им/, са изключени от приложното поле на чл. 94а, ал. 1 ЗЕ и чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ и същите са преминали от доставка по регулирани от КЕВР цени към доставка на електрическа енергия по свободно договорени цени. В пар. 15 от ПЗР на ЗИДЗЕ е предвидено, че в 30-дневен срок от влизането в сила на този закон крайните снабдители изпращат уведомление до всеки небитов краен клиент за прекратяване снабдяването с електрическа енергия от 1 октомври 2020 г. на обекти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия. В случай, че до 30 5 септември 2020 г. включително, клиент по ал. 1 не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия се извършва от досегашния му доставчик в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5. Доставчикът по ал.

2 сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия.

Типовият договор е със срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. До сключването на типовия договор доставчикът по ал. 2 осигурява доставката на електрическа енергия, при условие, че клиентът своевременно заплаща всички дължими суми във връзка с доставката. От 1 юли 2021 г. клиентите, които не са избрали доставчик, се снабдяват с електрическа енергия при условията на чл. 95а ЗЕ /т.е. от доставчик от последна инстанция/.

В чл. 95а от ЗЕ е предвидено, че доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 от ЗЕ, до избора на друг доставчик или когато избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че когато обектът, притежаван от един правен субект, е присъединен към електроразпределителната мрежа, и този субект, който има качеството на небитов клиент на електрическа енергия, не е сключил договор с избран от него доставчик на електрическа енергия по свободно договорени цени, той по силата на закона се счита обвързан в облигационни отношения с доставчикът от последна инстанция, който е длъжен да достави електрическа енергия до неговите обекти.