Решение № 1206 от 11.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. Пловдив, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря А.инка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20235300502117 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№34317/11.04.2023г. , подадена от А. И. А., ЕГН: ********** ,чрез пълномощника по делото адв.С.

К. против Решение № 1436/ 31.03.2023г., постановено по гр.д.№ 426/ 2022г. по описа на РС-Пловдив, III бр.с. в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата А. И. А., ЕГН: ********** и детето И. А.ова А.а, ЕГН **********, както следва: до навършване на 4-годишна възраст от детето - всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10 до 18 ч. без преспиване в събота и в неделя, като първите три реално проведени срещи на детето с бащата следва да бъдат в присъствието на майката; 7 последователни дни през лятото ,които не съвпадат с годишния отпуск на майката, както и в частта, с която бащата е осъден да заплаща издръжка на детето, чрез неговата майка и законна представителка Н. Д. М., ЕГН:**********, за разликата над 300 лева месечно считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

Поддържа се в жалбата, че в обжалвана част решението е неправилно , като определеният размер на издръжката за детето се твърди, че е 1 прекомерно завишен. Оспорва се и постановеният от съда режим на лични контакти на бащата с детето, като необосновано ограничен. Искането до въззивния съд е за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която бащата е осъден да заплаща издръжка на детето чрез неговата майка и законна представителка за разликата над 300 лева занапред начиная от датата на подаване на исковата молба в съда , и в частта относно режима на лични отношения, като бъде определен от въззивния съд по-разширен и без ограничения до навършване на 4-годишна възраст на детето режим на лични отношение и с право на бащата да може да вижда и взема детето през лятото за 30-дневен период.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата Н. Д. М., ЕГН:**********, с който се взема становище за неоснователност на жалбата и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част.

В същия срок от Н. Д. М., ЕГН:**********, чрез пълномощника по делото адв.Х. М., е подадена насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата А. И. А., ЕГН: ********** и детето И. А.ова А.а, ЕГН **********, както следва: до навършване на 4-годишна възраст от детето - всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10 до 18 ч. без преспиване в събота и в неделя, а първите три реално проведени срещи на детето с бащата следва да бъдат в присъствието на майката или определено от нея пълнолетно лице . След навършване на 4-годишна възраст от детето– всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10ч. в събота до 18 ч. в неделя с преспиване ,за Коледните празници на всяка четна година – от 10ч. на 24 декември до 18ч. на 25 декември ,за Новогодишните празници на всяка нечетна година от 10 ч. на 31 декември до 18ч. на 1 януари ,за Великденските празници на всяка нечетна година – от 10ч. на Разпети петък до 18ч. на Неделя Възкресение и 7 последователни дни през лятото ,които не съвпадат с годишния отпуск на майката ,за по 2 часа на рождения ден на детето и на рождения и имения ден на бащата, както и в частта, с която е отхвърлена исковата претенция на жалбоподателката за заплащане на издръжка от бащата на детето за разликата над уважения размер от 350 лева до пълния предявен размер от 500 лева.

2

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част като се твърди, че от събраните по делото доказателства е категорично установено, че бащата на детето притежава ограничен родителски капацитет и умения.Последният никога не се е грижил сам за дъщеря си и не е изявявал желание да я гледа.Не е запознат с дневния режим на детето, с режима за хранене и спане ,а с поведението си е застрашавал неговото здраве. Същевременно бащата реализира високи доходи от упражняваната от него дейност като земеделски производител, притежава недвижими имоти и движимо имущество и е в състояние да заплаща на детето издръжка в претендирания размер от 500 лева.Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част , като бъде определен поограничен режим на лични отношения между детето и бащата, подробно посочен в насрещната въззивна жалба и присъждане на издръжка в пълния заявен с исковата молба размер от 500 лв.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби/първоначална и насрещна/ са подадени в срок, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

С решението в обжалваната част, Пловдивският районен съд се е произнесъл в производството по чл.127 от СК по повод спор между родителите А. И. А., ЕГН: ********** и Н. Д. М., ЕГН:**********, за предоставяне упражняването на родителските права върху малолетното дете на страните И. А.ова А.а, родено на 19.08.2020г. и свързаните с него въпроси п о чл. 127, ал.2 СК – местоживеенето му, личните контакти между него и другия родител и издръжката.

Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила в частите , с които упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете са предоставени на майката и определено местоживеенето му при нея.

Предмет на разглеждане от въззивния съд е режимът на лични 3 отношения между бащата и детето, и размерът на дължимата от него издръжка.

От фактическа страна e безспорно между страните и документално установено по делото, че са родители на малолетното дете И. А.ова А.а, родено на 19.08.2020г. Безспорно е установено по делото , че родителите и детето са живели заедно в град П., в жилището на ищеца. От 16.11.2021г. родителите са разделени, като майката заедно с детето се установили да живеят в град Пловдив, в жилището на бабата на ответницата. От тази дата бащата е осъществявал спорадични контакти с детето, като с протоколно определение № 8892/01.12.2022 г. постановено в производство по чл.127,ал.3 от СК , от първоинстанционния съд са определени привременни мерки относно режима на лични отношения на детето с неговия баща, съответно : всяка първа и трета сряда от месеца от 10,00ч. до 12,00ч. в Отдел „Закрила на детето“, гр. Пловдив.

От изготвените и приети в първоинстанционното производство социални доклади и СПЕ е установено по делото, че детето има формирана устойчива емоционална и доверителна връзка с майка си.Последната разполага с добри битови условия за неговото отглеждане и може да разчита на помощта на своите близки. Майката на детето се справя безупречно с отглеждането на малолетното дето, проявявайки се като грижовен, отговорен и всеотдаен родител. Дефицитите в родителския капацитет на майката се свеждат единствено до липсата на родителско сътрудничество с бащата.

Досежно бащата на детето по делото е документално установено, че също притежава необходимите битови условия за неговото отглеждане, но емоционалната връзката между тях е нестабилна. Горното се дължи на обстоятелството, че след раждането на детето бащата не е участвал активно в неговото отглеждане , с оглед трудовата си ангажираност като земеделски производител и стремежът му да осигури финансовата стабилност на семейството. Това е препятствало и възможността за формиране на трайна, дълбока и устойчива емоционална връзка между детето и бащата,който не е съумял да придобие практически умения и опитност за неговото отглеждане. Независимо от горното същият декларира пред въззивния съд, при излушването по реда на чл.59,ал.6 от СК, своето желание и готовност да полага адекватни грижи за своето дете и да играе съществена роля в неговото 4 отглеждане и възпитание. Според експертното становище на вещото лице О.

Д., по приетата в първоинстанционното производство СПЕ, слабо развитите родителски умения няма да окажат съществено влияние върху способността на бащата да се грижи адекватно за нуждите на детето, тъй като капацитета и уменията се надграждат при желание и подходящи условия,а бащата в момента има и друго малко дете, в отглеждането на което да отстрани осъзнатите, допуснати грешки в поведението си.

При тези данни по делото, с оглед ниската възраст на детето, слабо развитите родителски умения у бащата , решаващият състав намира, че режимът на лични отношения следва да включва период на адаптация на детето към бащата, изграждане на доверителна връзка между двамата, както правилно е постановил и първостепенния съд с обжалваното решение. При решаване на спора относно режима на лични отношения съдът следва да изхожда преди всичко от интересите на детето и не е обвързан от исканията на страните, тъй като не разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а осъществява съдебна намеса при уреждане на граждански правоотношения, предпоставена от невъзможността за постигане на съгласие между родителите на детето. А интересите на детето изискват да се осигури възможност за създаване и укрепване на емоционална връзка с бащата, но в същото време, и дори на първо място, следва да се осигури запазване емоционалния комфорт на детето.

На този етап от развитието си (на три години) детето е несамостоятелно и в ежедневието си се нуждае от постоянни грижи, свързани с режима на хранене, занимания и сън. Освен посрещане на първостепенните му нужди, на тази възраст детето особено силно се нуждае от нежност, внимание, съвместни занимания, грижи за интелектуалното и физическото развитие, за да има основания да се чувства обичано и защитено. Тези потребности се посрещат от майката, поради което на този етап тя е значимият за детето родител. Във възрастта, на която е детето, зависимостта от значимия за него родител е особено силна и присъствието на майката е основна потребност за детето.

От друга страна на тази възраст се създават основните навици и модели на поведение, формиращи детето и определящи развитието му. Ритмичното повтаряне на всички елементи от режима (хранене, сън, игри, занимания, 5 разходки) осигурява предпоставка за пълноценно и хармонично развитие на детето. Постоянството при спазването на режима създава у детето т. нар.

„устойчив динамичен стереотип”, приучава го към ред и дисциплина и едновременно с това развива способността му за адаптация към променяща се среда. Затова от основно значение е спазването на основните режимни моменти (време на лягане и ставане от сън, продължителност на разходките, режим на хранене и хранителни навици). Резките промени в денонощния стереотип на тази възраст се понасят трудно от детето, застрашават емоционалната му стабилност и биха могли да предизвикат емоционални травми.

Изложеното мотивира съда да приеме, че на този етап от развитието на детето отделянето му от майката и продължителното й отсъствие, още повече – преспиване на детето при бащата, би се отразило негативно на емоционалното състояние на детето.

При определяне на възрастовата граница и периода на адаптация следва да се има предвид социализацията след 3-годишна възраст на дететоразширяване на познанията за външния свят, уменията да общува, развитие на познавателните процеси.

По тези съображения въззивният съд приема, че обосновано и правилно с оглед висшия интерес на детето, районният съд е приел, че срещите с бащата следва да се осъществяват за известен период само в почивните дни без преспиване при бащата, за да се осигури спокойна среда за срещи между детето и родителя и да се избегне риска, при прибързано извеждане на детето от средата, в която живее фактически към момента, да преживее емоционален стрес и загуба на чувството на спокойствие и защита.Определеният от първостепенния съд едногодишен адаптивен период въззивният съд намира за необосновано дълъг, като същият няма до способства за изграждане на доверителна връзка между бащата и детето, а ще постави в риск крехката и емоционално нестабилна към настоящия момент връзката между тях и ще благоприятства за отчуждението на детето от този родител.