Решение № 48 от 17.03.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. гр.Мадан, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20255430100742 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от В. С. П., ЕГН **********, с адрес: *, действащ чрез адв. Л. И. Б. против „Фератум България” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от И.В.В., с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 376.60 лева (четири хиляди триста седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки), представляваща платена, без правно основание, сума по Договор № * за предоставяне на потребителски кредит от *, ведно със законна лихва върху претендираната сума от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на * ищецът В. С. П. е сключил с ответното дружество „Фератум България” ЕООД, ЕИК* Договор № * за предоставяне на потребителски кредит, по-нататък наричан „Договора“ или „Договора за кредит“, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 4 000 (четири хиляди) лева. Със съдебно решение с Рег.№ *, постановено по гражданско дело №*, по описа на Районен съд - Мадан Договор № * за предоставяне на потребителски кредит от *, сключен между В. С. П. и “Фератум България” ЕООД, ЕИК* е прогласен за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т.

10 от ЗПК, поради противоречие със закона. Съгласно нормата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не и лихви и други разходи по кредита. Чистата стойност на кредита в случая възлиза на 4 000 лева. Ищецът бил заплатил на ответника сумата от 8 376.60 лева (осем хиляди триста 1 седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки). Счита, че липсва основание за заплащане на сумата от 4 376.60 лева (четири хиляди триста седемдесет и шест лева и шестдесет стотинки) по Договор № * за предоставяне на потребителски кредит, сключен между „Фератум България” ЕООД, ЕИК* и В.

С. П.. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ. Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.

Твърди, че претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми. Сочи, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. „Фератум България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право. По изложените в ОИМ съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С влязло в сила Решение * по гр.д. № * е прогласен за нищожен сключения между В. С. П., ЕГН **********, с адрес: * и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: *, Договор № * за предоставяне на потребителски кредит от * на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона.

Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Според чл. 299, ал. 1 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. На основание цитираните разпоредби, съдът приема, че сключеният между страните договор, който е предмет и на настоящото производство, а именно Договор № * за предоставяне на потребителски кредит от * е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, поради противоречие със закона. На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да лихва или други разходи, която чиста стойност в настоящия случай възлиза на 4000 лева.

Като доказателства по делото са приети представените от ищеца преводни нареждания за заплатени суми в полза на ответника по процесния договор, 2 които не са оспорени от ответната страна. От представените към исковата молба преводни нареждания се установява, че ищецът е извършил следните плащания по процесния договор: 1589,60 лева на 14.03.2025 г., 550 лева на 14.05.2025 г., 550 лева на 15.07.2024г., 10 лева на 17.03.2025г., 1277 лева на 20.08.2024 г., 1650 лева на 21.08.2025 г., 2150 лева на 28.11.2024 г., 600 лева на 30.07.2025 г. Общо заплатената сума от ищеца по процесния договор възлиза на 8 376,60 лева, поради което разликата между чистата стойност на кредита и общо заплатената сума от ищеца възлиза на 4376,60 лева (2237,72 евро), която сума е недължимо платена и подлежи на връщане на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. С оглед изложеното предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за заплатени държавни такси в размер на 91,81 евро, както и за заплатено адвокатско възнаграждение. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца в размер на 332,34 евро е релевирано възражение за прекомерност от ответника с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон. В настоящия случай, съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно, доколкото настоящото производство е с минимална фактическа и правна сложност, предвид обстоятелството, че процесният договор Договор № * за предоставяне на потребителски кредит от * вече е прогласен за нищожен с влязло в сила съдебно решение, а предмет на настоящото дело е само установяване на размера на заплатените суми по договора чрез представяне на писмени доказателства, които не са оспорени от ответника. Делото е приключило в едно съдебно заседание, в отсъствие на процесуалните представители на страните, приети са само писмени доказателства в малък обем, поради което настоящия съдебен състав намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 200 евро, какъвто е и размерът на претендираните разноски за процесуално представителство от насрещната страна в представения списък на разноските по аналогия от чл. 78, ал. 5, изр. последно от ГПК.

С оглед изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: * да заплати на В. С. П., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 2237,72 евро, представляваща платена без правно основание сума по Договор 3

№ * за предоставяне на потребителски кредит от *, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 17.12.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *, седалище и адрес на управление: * да заплати на В. С. П., ЕГН **********, с адрес: * сумата от 91,81 евро – направени по делото разноски за заплатена държавна такса и 200 евро – направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка:

Титуляр: В. С. П., IBAN: *, Банка: „Уникредит Булбанк“ АД Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________ 4