Определение № 3879 от 19.08.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 649/2024
- Вид
- Определение № 3879
- Подписан
- 19.08.2024
- В сила
- 19.08.2024
- Състав
- Владимир Йорданов, Димитър Димитров, Хрипсиме Мъгърдичян
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264-чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 264-чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 285, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 169 · Закон за устройство на територията
- чл. 170 · Закон за устройство на територията
- чл. 176 · Закон за устройство на територията
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3879 гр. София, 13.08.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Владимир Йорданов
Членове:
Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002100649 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационни жалби с вх. № 27 635/13.11.2023 година и с вх. № 27 837/15.11.2023 година, втората изпратена по пощата на 13.11.2023 година, подадени от Б. Д. П., срещу решение № 1086/05.10.2023 година на Окръжен съд Варна, ІV-ти състав, постановено по гр. д. № 1014/2023 година.
С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 395/09.02.2023 година на Районен съд Варна, 20-ти състав, постановено по гр. д. № 107/2022 година, с което Б. Д. П. е осъден да заплати на Ж. А. П. сумата от 6500.00 лева, представляваща дължим остатък от цена за труд и кофраж по писмен договор за строително‑монтажни работи от 23.07.2021 година, с предмет ремонт на покрив на жилищна сграда, изграждане на нов покрив с конструкция върху гараж, както и реконструкция на съществуващо стълбище, намиращи се на адрес гр. В., местност „Е.“, ул. „“, с идентификатор по КККР, заедно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска‑07.01.2022 година до окончателното плащане, на основание чл. 266 от ЗЗД и сумата от 479.47 лева, представляваща разходи за доставен в обекта бетон с включен транспорт и миксер помпа, платен от П. по фактура № 0000003825/06.12.2021 година издадена от „Ш.“ ЕООД, заедно със законната 1 лихва върху главницата, считано от предявяването на иска-07.01.2022 година до окончателното плащане, на основание чл. 285, пр. 2 от ЗЗД.
В подадената от Б. Д. П. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от Ж. А. П. срещу касатора искове, с правно основание чл. 266 и чл. 285, пр. 2 от ЗЗД да бъдат отхвърлени. В изложенията към касационните жалби по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т . 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по подадената касационните жалби Ж. А. П. е подал отговор с вх. № 3698/12.02.2024 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1086/05.10.2023 година на Окръжен съд Варна, ІV-ти състав, постановено по гр. д. № 1014/2023 година и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбите се оспорват като неоснователни като се иска да бъдат оставени без уважение, а оспорваното с тях решение да бъде потвърдено.
Б. Д. П. е бил уведомен за обжалваното решение на 12.10.2023 година, а подадената от него срещу същото касационни жалби са е с вх. № 27 635/13.11.2023 година и с вх. № 27 837/15.11.2023 година, като втората е изпратена по пощата на 13.11.2023 година, а 12.11.2023 година е неприсъствен ден. Поради това и с оглед разпоредбите на чл. 60, ал. 6 и чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съставът на Окръжен съд Варна е приел, че по делото било безспорно между страните и установено с представените писмени доказателства, че Ж. А. П. в качеството на изпълнител, а Б. Д. П. в качеството на възложител, били обвързани от облигационно правоотношение по силата 2 на договор от 23.07.2021 година за ремонт на покрив на жилищна сграда и изграждане на нов покрив с конструкция върху гараж, на обект с адрес гр. В., местност „Е.“, ул. „, идентификатор , а също така за извършване на ремонт на съществуващото стълбище по конструктивни детайли съгласувани със собственика, като П. се бил задължил с доставката на необходимия кофраж.
Страните се били споразумели, че всички други материали били задължение на възложителя, съобразно оферта представена от изпълнителя. В договора било посочено, че стойността на труда и кофража била 22 260.00 лева и 5 % непредвидени разходи от 1113.00 лева, а на материалите и транспорти 17 100.00 лева и 5 % непредвидени разходи от 850.00 лева. С договора възложителят се бил задължил при сключването да плати 40 % аванс от сумата за труд и кофраж на изпълнителя, или 8904.00 лева и регулярно да доставя необходимите материали по заявка на изпълнителя. Страните се били договорили, че изпълнителят бил задължен да извърши работата качествено и в уточнения с възложителя срок от 40 работни дни от предоставянето на аванса по договора, а при възникване на форсмажорни обстоятелства да се състави анекс. Възложителят се бил задължил да плати останалата сума при приключване на работата, а изпълнителят поемал пет годишна гаранция за СМР. Заплащането на сумата от 8904.00 лева било безспорно по делото. В откритото съдебно заседание проведено на 16.05.2022 година било прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване и че за извършения ремонт не били налице строителни книжа. Спорна по делото била изправността на Ж. А. П. по отношение на точното изпълнение на задълженията му по договора в качествено отношение, а от там и дължимостта на остатъка от договореното възнаграждение. С оглед направените от Б. Д. П. възражения за прихващане, спорно било и дали същия е приел обекта, респективно възникнало ли било за него правото да иска намаляване на договорената цена, с оглед некачественото изпълнение на изработеното.
Тежестта да докаже, че работата била приета се носела от изпълнителя-Б. Д.
П.. Относно процесните отношения регламентирани от уредбата на договора за изработка, практиката на ВКС по приложението на чл. 264-чл. 266 от ЗЗД, безпротиворечиво приемала, че недостатъците на престирания резултатпредмет на изработката, не погасявали задължението на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждали права за него, които следвало да бъдат упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД. Съгласно чл. 264 от 3
ЗЗД било създадено законово право и задължение възложителят да приеме извършената съгласно договора работа, което обхващало както едно фактическо действие-разместване на фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно действиепризнание, че то напълно съответства на възложеното с договора, което всъщност било израз на одобряването му-ал. 2. Релевантно за приемането по смисъла на чл. 264 от ЗЗД било или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на изработеното, от които недвусмислено следвало, че било налице мълчаливо изразено съгласие от последния за такова одобрение. Съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД, при приемането на работата поръчващият трябвало да прегледа вещта и да направи всички възражения във връзка с качеството на изработката, освен ако се касаело за такива недостатъци, които не можели да се открият при обикновения начин на приемане или се появявали по-късно, или ако изпълнителят бил знаел за тях, като в противен случай губел правата си по чл.
265 от ЗЗД. В конкретния правен спор, точното изпълнение в качествено отношение се свеждало до установяване на основателността на възраженията на Б. Д. П. изразяващи се в това, че при ремонта не били спазени указанията за монтаж на керемидите, тъй като покривът бил изграден с по-малък наклон, а самите керемиди се застъпвали с по-малка площ от необходимото; изпълнението на стоманобетонния пояс било дефектно по целия контур на сградата, включително била налице дупка с размери 25/35 см.; 6 броя щурцове били изпълнени с произволни сечения, както и при реконструкция на стълбището не била спазена формулата за размерите на стъпалата, а съществуващото стълбище неправилно било използвано за кофраж. От приетите заключения съдебно‑техническите експертизи, както и от събраните по делото писмени доказателства било установено, че при извършване на строително‑монтажните работи били допуснати твърдените от Б. Д. П. недостатъци. Неизпълнението на възложеното в качествено отношение не освобождавало П. от задължението му за заплащане на договорената по договора цена. Релевантно за основателността на иска било дали той бил приел работата по смисъла на посочените законови разпоредби. Въззивният съдебен състав считал възраженията на Б. Д. П. в тази насока за 4 неоснователни. Липсвали твърдения за изготвяне на протокол или друг документ относно приемането на възложената работа. Изискване и регламентация за такъв не се съдържало и в процесния договор. За установяване, респективно за опровергаване на твърдението, че работата е била приета от Б. Д. П., страните по делото били ангажирали гласни доказателства, чрез разпит на по двама души свидетели. Както водените от Ж.
А. П. свидетели‑М. Я. А. и Й. Ж. П. така и този воден от Б. Д. П.-Д. Г. П. били заинтересовани от изхода на спора, доколкото първите били в трудово правни отношения с изпълнителя, а П. бил и негов син, а третия бил баща на П., поради което въззивният съд ги кредитирал в условията на чл. 172 от ГПК, доколкото се базирали на лични впечатления и не противоречали на останалия събран по делото доказателствен материал. От показанията на всички свидетели безспорно се установявало, че при извършване на строителномонтажните работи по процесния договор нямало строителни книжа залегнали в договора, които изпълнителя да следва, нито били предоставени такива от Б. Д. П. в хода на работата. Не било имало конкретизация нито на вида на покрива (едноскатен, двускатен), нито на стълбището. Установено било също и, че при реализацията на строително-монтажните работи на обекта били присъствали или Б. Д. П. или неговия баща, като представител на възложителя, които ежедневно били осъществявали контрол при изпълнението на работите. Съвкупно от показанията на свидетелите А. и П. се установявало, че през юли и август 2021 година били участвали в извършване на строително.монтажни работи по процесния договор‑съборили били стария покрив, изхвърлили отпадъци, после надграждали зидария, изливали пояси, надградили новия покрив, покрай него направили и стълбища отстрани на къщата. Покривът следвало да е двускатен и Б. Д. П. не бил имал възражения по повод на покрива. Преди започване на работата не им били представени чертежи. Ж. А. П. и Б. Д. П. изговаряли нещата и след това се правел ремонтът. Казвал им, че не знае кои са, но много бързо работят. П. и П. съгласували, че трябва да се направят пояси, поради факта, че старата зидария на къщата нямало здрава основа. За това били налели отгоре пояс за да станело по-здраво. Тухлите не били в самата периферия, където трябвало да бъдат, като старата сграда не била с правилна геометрия. Направили били покрива по къщата, при тази къща нямало как да се използват крайни десни и леви керемиди и капаци, защото нямала правилна форма. Ако покривът се 5 направел с правилна форма спрямо къщата щял да изглежда крив, а къщата щяла да изглежда крива спрямо покрива и затова той се правел спрямо къщата и нямало как да се сложат крайни керемиди. Старите зидове нямали правилна геометрия, стените били криви, не били правилно поставени със застъпки и други. При това положение се изкъртвали поне 2-3 реда докъдето се преценяло, че има правилна зидария, отпадъкът се изхвърлял и от там нататък се изграждал поясът, както били направили в случая, за да станело по-здраво и от там нататък да се основе покрива. Външният скат към улицата бил 1,15 метра и бил направен като козирка заради стълбището, за да го покрие, както бил поискал Б. Д. П.. За капаците били взели общо решение и П. бил знаел, че нямало как да стане. Челните дъски не били рендосани, защото всичко се обгръщало с ламарина. Б. Д. П. искал да се слага ламарина. На места имало обърнати счупени тухли за да не се хвърлял материал, по искане на П..
Разпечатката съдържа 22 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e93c373-c226-4d0b-9c2b-40ae6229dc72