Решение № 104 от 05.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Варна, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова при участието на секретаря Мая Т. И.а като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20253100900341 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ул.Околовръстен път №260, срещу Б. К. И. от гр.Провадия, с която са предявени при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.430 ТЗ за осъждане на ответника да заплати следните суми: сумата от 54243,20лв, представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №FL1453951 от 01.02.2024г.; сумата от 4685,95лв, представляваща възнаградителна лихва за периода 01.03.24г. - 31.03.25г. и сумата от 1943,57лв, представляваща лихва за забава за периода 01.03.24г. - 31.03.25г.

Ищецът твърди, че между него и ответника Б. К. И. като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит №FL1453951 от 01.02.2024г., по силата на който е предоставен от банката кредит в размер на 54243,20лв. Твърди, че е уговорена договорна лихва от 5,390% за първите 6 месеца, а от 7-мия месец лихвата се променя в размер на сбора между референтен лихвен процент Прайм и фиксирана надбавка от 2,890%. Твърди, че погасяването на кредита следва да се извърши на 60 месечни вноски, като крайният срок е 01.02.2029г. Уговорена в чл.9 от договора е и мораторна лихва, като при забава кредитополучателят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си в срок, като кредиторът упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем на осн. чл.14 от договора, с покана, връчена на 02.01.125г. по реда на чл.47 ГПК.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Б. К. И. от гр.Провадия , чрез назначения особен представител адв.Г.А., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, 1 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно приложения по делото договор за потр.кредит FL 1453951/01.02.24г., между ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и Б. К. И. е сключен договор за кредит, по силата на който кредитополучателят е получил кредит в размер на 54243,20лв за текущи нужди, който се е задължил да върне, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията, уговорени с договора.

Съгласно чл.6 от договора крайният срок за погасяване на кредита е последната падежна дата, посочена в погас.план, неразделна част от договора, а именно 01.02.29г. Предвидено е погасяването на кредита да се извършва на анюитетни месечни вноски, съобразно подписания погас.план.

В чл.3, ал.1 от договора е уговорено, че кредитополучателят дължи на банката за първите шест месеца лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент в размер на 5,390% /т.1/, а от седмия месец до крайния срок– лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен лихвен процент, представляващ сбор от приложимия референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 2,890%, като се ползва референтният лихвен процент ПРАЙМ за необезпечени кредити /т.2/. В чл.3, ал.3 е предвидено, че към датата на договора стойността на ПРАЙМ за необезпечени кредити е в размер на 2,500%. Според клаузата на чл.3, ал.11 кредитополучателят ползва преференциални лихвени условия /спрямо стандартните лихвени условия на банката, приложими към момента на сключването му/, които са отразени в размера на приложимата годишна лихва по чл.3, ал.1 на договора, при следните условия: да осигурява всеки месец постъпването на средства в размер на цялото свое месечно трудово възнаграждение по посочена сметка и ежемесечен кредитен оборот по сметката в размер не по-малък от 1500 лева / т.1/, и съгласие за застраховане по групов застрахователен договор за застраховка "Защита на плащанията" по потребителски кредити на "Юробанк България" АД /т.2/.

Уговорено е в чл.20, ал.1, правото на банката да промени прилагането на преференциалните лихвени условия при настъпването на някое от следните обстоятелства – преустановяване на постъпването на средства в размер не по-малък от 1500лв за период, надвишаващ три последователни месеца /т.1/; прекратяване ползването на избраната пакетна програма за три последователни месеца /т.2/; неплащане в срок на повече от една месечна застр.премия /т.3/. Според ал.2 на чл.20 при настъпване на някое от обстоятелствата по ал.1, т.1 или т.2 приложимата при изчисляване на годишната лихва договорна надбавка, респ. приложимия фиксиран ГЛП, ще се увеличи автоматично с 4,5%, а при настъпване на обстоятелството по ал.1, т.3 – с 1.5% / ал.3/.

В чл.5 е уговорено задължението за заплащане на дължими такси, като в т.1 е предвидена такса за обработка на документи при кандидатстване – 600лв. Предвидено е в чл.14, ал.1 от договора, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем.

Представени са още сертификат №FL1453951 от 01.02.24г. за сключена застраховка Защита на плащанията за кредитополучателите по потребителски кредити предоставени от Юробанк България АД, ведно с ОУ, подписани от ответника, в който е посочено, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за кредит и че застраховката е сключена със 2 застрахователното посредничество на Юробанк България АД.

От събраната в производството съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитът в размер на 54243,20лв е отпуснат на 01.02.24г. по разплащателната сметка, посочена в договора и открита на името на ответника, като на същата дата е платена застр.премия от 3643,20лв, 595лвбанкови такси и комисионни, на каса е изплатена сумата от 50000лв, а с остатъка от 5лв частично са платени лихви по кредита.

Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което не са налице данни да е действало като професионалист, то кредитополучателят се явява потребител по смисъла на §13, т.1 от ЗЗП и чл.9, ал.3 от ЗПК, при което процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата императивна потребителска закрила.

Разпоредбата на чл.22 от ЗПК повелява, че когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

При преценката за съответствие на договора с императивните разпоредби на ЗПК, съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, доколкото е съставен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, като видно от същия, всички негови клаузи са изписани с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.

Спазени са и изискванията на чл.11, ал.1, т.7-9а от ЗПК, като в договора са посочени изрично общият размер на кредита и условията за усвояването му; лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и референтния лихвен процент, условията за промяна на лихвения процент и обвързаността му от референтния лихвен процент; неразделна част от договора е и подписаната от кредитополучателя методология, в която е посочена методиката за изчисляване на референтния лихвен процент.

В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) от 6,350%, като абсолютна стойност, без да са конкретизирани разходите, които са включени при неговото формиране, който формално не нарушава императивната забрана на чл.19, ал.4 от ЗПК / в редакцията му към датата на договора/, според която ГПР не може да е по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а §1, т.1 от ДР на ЗПК дава дефиниция за "общ разход по кредита", като предвижда, че това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в 3 случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

В чл.3, ал.11, т.2 от договора като условие за прилагане на преференциалните лихвени условия е уговорено и включването на кредитополучателя в Групов застрахователен договор за застраховка "Защита на плащанията“ по потребителски кредити на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.

Видно от подписаната от ответника декларация и представения по делото сертификат, описан по – горе, последният е изразил съгласие да бъде застрахован при условията на груповия застрахователен договор, като е предвидено еднократно заплащане на общата дължима сума по застр.пакет в размер на 0,120% от размера на разполагаемата сума по кредита, умножен по продължителността на кредита в месеци. В чл.1, ал.2 от договора е уговорено, че необходимата сума за заплащане на застр.премия е за сметка на отпуснатия кредит, като се удържа служебно от банката при усвояване на кредита. Видно от заключението на вещото лице с отпускането на кредита по разплащателната сметка на ответника е заплатена застр.премия. Тъй като застраховката има за цел да обезпечи кредитора по договора за кредит и с оглед на обстоятелствата, при които е поето задължението за застрахователна премия, а именно като условие за прилагане на преференциален лихвен процент по договора за кредит, то несъмнено същата представлява задължително условие за отпускане на кредита при посочените негови параметри и съставлява разход по кредита, и то съществен такъв, който следва да се отчита при изчисляването на ГПР. В случая обаче този разход на практика според уговорките в договора е включен в главницата, което води до изкуствено увеличаване на размера й, както и на този на възнаградителната лихва, а оттам и на общата сума, която е дължима от потребителя, което се отразява и на ГПР и неговата функция на единен показател за стойността на кредита, позволяващ извършването на преценка от потребителя кой кредитен продукт на кой кредитор е най-изгоден за него. В тази връзка следва да се съобрази, че съгласно даденото задължително тълкувание в Решение на СЕС от 21.04.2016 год. по дело C-377/14 общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя.

Предвид изложеното и доколкото в договора липсва информация относно компонентите, взети предвид при изчисляване на ГПР, то съдът намира, че за потребителя остава неясно как разходите по кредита се съотнасят към отпуснатата му в заем сума, което обстоятелство препятства възможността му да извърши реална преценка относно финансовата тежест на предвидените в договора задължения, съответно и да направи информиран избор относно неговото сключване. Показателно в това отношение е и обстоятелството, че съгласно чл.3, ал.9 от договора общата сума, дължима от кредитополучателя, е 63075,41лв, а съгласно погас.план тя възлиза на 65644,61лв.

След като в договора не е налице яснота относно разходите, отчетени при формиране на годишния процент на разходите, то това води до неяснота за потребителя относно неговия действителен размер и не може да се приеме, че е спазена нормата на чл.11, ал. 1, т.10 ЗПК. Противоречието с изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК влече недействителност на сключения 4 договор за потребителски кредит съгласно чл.22 ЗПК, в който случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита на осн. чл.23 ЗПК.