Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260020 от 10.01.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 12578/2020
Вид
Решение № 260020
Подписан
10.01.2022
В сила
30.12.2022
Състав
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.176 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
  • чл. 60 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 200 · Кодекс на труда
  • чл. 201 · Кодекс на труда
  • чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ гр. Варна, 08.01.2021 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в публичното заседание на десети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА при секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12578 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от *** Т.С. срещу „Б.“ ООД иск с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 35000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания – продължителни болки в областта на лицето и лявото око, и негативни емоционални изживявания – прекъсване на работа, на социални контакти, неспособност за придвижване без чужда помощ, претърпени вследствие на реализирана на 12.07.2020 г. трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № Ц5104-03-79/30.07.2020 г. на ТП на НОИ Варна, ведно със законна лихва от увреждането - 12.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищецът е назначен на работа при ответника на длъжност „Пясъкоструйчик“ по силата на сключен между страните Трудов договор № 1078/18/06/2020 г.

Посочено е, че на 12.07.2020 г. около 18,00 часа работейки в обект на „*** в хамбара на кораба ищецът бил ударен в лицето със струя абразивни частици изстреляни под голямо налягане от насочения срещу него шланг. Твърди се, че вследствие удара, ищецът усетил силна болка по лицето и лявото око и бил откаран от работодателя си в МБАЛ „Св. Анна – Варна, където са установени множество разкъсвания, включително по клепачите, наличие на чужди тела в бузите и очите, при което ищецът бил насочен към очна болница „Специализирана болница по очни болести за активно лечение – Варна“ ЕООД. Твърди се, че в последната е отстранена част от абразивните частици от лицето на ищеца, като на следващия ден същият е претърпял операция на лявото око, при което е зашита очната мембрана и е поставена очна леща. Изложено е, че впоследствие са извършени още две операции на окото – на 05.08.2020 г. и на 14.09.2020 г., при които са извадени още абразивни частици от окото и клепачите на ищеца. Твърди се, че след извършените медицински интервенции са останали абразивни частици в кожата и окото на ищеца, като според прогнозата на лекуващите лекари същите ще бъдат изтласкани от кожата при зарастването след години или е възможно да останат в кожата, респ. да бъдат изтласкани на повърхността на окото, след което могат да бъдат отстранени оперативно. Сочи се, че нараняванията преди и след медицинските интервенции са били болезнени. Изложено е, че след злополуката ищецът е бил принуден да прекъсне работа, да се откаже от бъдещите си планове, полагани са грижи от неговата съпруга, тъй като същия не можел да се обслужва сам, принуден е да ползва отпуск, поради временна неработоспособност за период общо от 84 дни.

Твърди се, че ищецът се чувства потиснат, тъй като вследствие уврежданията, лицето му е обективно загрозено, като белезите ще останат до края на живота му.

Сочи се, че необходимостта от бъдещи медицински интервенции причиняват на ищеца допълнителен психически стрес. Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявеният иск. Оспорва се механизмът на трудовата злополука. Твърди се груба небрежност на ищеца, тъй като същият не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд, включително не е необезопасил шланга и не е използвал лични предпазни средства (ръкавици и противогаз). Изложено е, че ищецът не притежава необходимата правоспособност за такава работа, както и компетентност за опериране с автовишка.

Посочва се, че злополуката е осъществена през почивен ден, като ищецът по своя инициатива е осъществявал труд през този ден. Твърди се, че злополуката се дължи на неправилно подаден от ищеца сигнал за пускане на абразивната струя.

Поддържа се, остатъка от абразивни частици в кожата на ищеца се дължи на собственото му поведение, тъй като същият е отказал отстраняването им в болница, а е предпочел те да бъдат почистени в домашни условия. Оспорва се размера на претендираното обезщетение. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск или евентуално за определяне на размер на обезщетението по-нисък от претендирания.

Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен от ищеца е иск е с правно основание чл. 200 от КТ.

Ищецът следва да установи, че е получил твърдяното телесно увреждане при условията на трудова злополука, настъпила на 12.07.2020 г. при изпълнение на трудовите си задължения при работодателя - ответник, както и че в резултат от увреждането действително е претърпял неимуществени вреди, обуславящи заплащане на обезщетение в твърдения размер.

Ответникът носи тежестта да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението за намаляване отговорността на работодателя с твърдение, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност при изпълнение на работата си неспазвайки изискванията за безопасна работа съобразно проведения от работодателя инструктаж, както и отказа му да носи лични предпазни средства към момента на злополуката, както и че ищецът неправилно е подал сигнал за пускане на абразивната струя.

С определението от 16.12.2020 г., постановено по реда на чл.140 ГПК е признато за безспорно между страните, че ищецът е назначен на работа при ответника на длъжност „Пясъкоструйчик“ по силата на сключен между страните Трудов договор № 1078/18/06/2020 г., както и че на 12.07.2020 г. ищецът е се е намирал в обект на „МТГ *** АД в хамбара на кораба. Т.е. безспорно, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество за длъжността „пясъкоструйчик“ към датата на произшествието.

Доколкото е безспорно, че към момента на инцидента ищецът е бил на работното си място, като е полагал труд в полза на работодателя, неоснователно остава възражението на ответника, че ищецът е полагал труд в почивен ден и по негово желание. В тази връзка следва да се изясни, че въведеното от законодателя в чл. 201 от КТ прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от увреждане на работника или служителя има етичните си основания в правилото „комуто облагите- нему и тежестите“. Работникът осъществява дадена дейност в полза на работодателя, независимо дали по време или извън работно време и тъй като работодателят получава ползите от дейността, същият носи отговорност за уврежданията, които служителят е претърпял във връзка с тази работа. Нещо повече работодателят носи отговорност и за трудова злополука или увреждания, станали извън непосредственото изпълнение на работата, а именно при отиване и връщане от работното място и останалите места, посочени в чл. 55,ал.2 от КСО. На още по-силно основание работодателя носи отговорност за вреди вследствие на трудова злополука случила се при изпълнение на трудовите задължения каквито в случая ищецът безспорно е изпълнявал към момента на увредата.

Липсва спор, че с Разпореждане № Ц5104-03-79/30.07.2020 г. на длъжностно лице при ТП Варна на Национален осигурителен институт е приета за трудова злополуката, при която на 12.07.2020 г. по повод на извършваната от ищеца работа- бластиране на хамбар в моторен кораб шлангът на бластиращото устройство се оказал върху лицето на *** С. и струя с абразив преминала през лицето ми вследствие на което е получил деформации на роговицата на лявото око, довела до временна нетрудоспособност /л.15/

Влязлото в сила разпореждане на органа по чл. 60 от КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука,а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника –работодател и от който зависи съществуването на правото. Тъй като установяването на трудовата злополука е в изключителната компетентност на административния орган, въпросът за наличие на трудовата злополука не може да се преразглежда в съдебното производство за ангажиране имуществената отговорност на работодателя.

По отношение на въпроса дали вследствие на настъпилата трудова злополука ищецът е търпял вреди и какви са те по вид и интензитет са събрани писмени доказателства, като към исковата молба са представени множество медицински документи – медицински удостоверения, листи за преглед, епикриза, медицински направления, амбулаторни листи и снимков материал, които са взети предвид при извършване на съдебно-медицинските експертизи по делото. Изслушани са и свидетелски показания. От така събраните, допустими по ГПК доказателства се установява следното във връзка с търпените вреди:

От показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел – *** / негова съпруга/ се установява, че на 12.07.2020 г. вечерта разбрала за инцидента, когато съпругът ѝ се прибрал у дома и лявата страна на лицето и окото му били наранени – в черен и червен цвят, а на следващия ден бил опериран в очна клиника. В първите дни след инцидента изпитвал много силни болки в лицето, окото и главата, не виждал с нараненото око, което затруднявало придвижването, тя го придружава вкл. до банята и тоалетната, приемал болкоуспокояващи. Зрението било увредено в продължителен период от около 3-4 месеца. Сочи, че последвала втора операция при приключването на която и опита за изправяне, му се подкосили краката и си счупил малкото пръстче на десния крак, поради което също изпитвал болки и което затруднило грижите за него.

Разказва, че преди инцидента съпругът ѝ бил много общителна личност, но след него се затворил в себе си и не искал да общува и да се събира с близки хора и приятели. Излага, че след инцидента му останал белег на лицето. По отношение на зрението излага, че то е намалено с 20% и не е известно в бъдеще дали няма да намалее още, тъй като в окото има останали абразивни частици, които не могат да бъдат премахнати. Сочи, че *** все още се оплаква от болки поне един път седмично и приема обезболяващи и капки за очи.

По делото е приета съдебно медицинска експертиза, изготвена от д-р М.С.- офталмолог, от която се установява, че вследствие на трудовата злополука ищецът е получил травматични увреждания по формата на множество чужди тела в роговицата, конюнктивата, под конюнктивата и по кожата на клепачите. Вещото лице сочи, че ищецът е хоспитализиран два пъти за отстраняване на чужди тела от роговицата, конюнктивата и клепачите и е претърпял транслплантация на амниотична мембрана, чиято цел е постигане на заздравяване на роговицата. Сочи се, че ищецът е хоспитализиран в периодите 13-15.07.2020 г. и 14-16.09.2020 г. като извън тези периоди многократно е провеждал амбулаторни прегледи. Излага се, че роговицата е една от най-богато инервираните части в човешкото тяло, което я прави силно чувствителна и попадането на чуждо тяло и травма в тази област са силно болезнени, а при трансплантация на амниотична мембрана пациентите се оплакват от голям дискомфорт от нейното пришиване. При осъществения личен преглед вещото лице е констатирало, че зрението на лявото око е около 80% при при корекция с диоптър достига до 90%, като няма чужди частици в роговицата, но име следи от такива по нея, както и има чужди тела под конюнктивата, по клепачите и околоочната област. Вещото лице е посочило, че според него не се налага провеждане на нова очна операция. Счита, че посоката на действие на нараняващия агент е била фронтална, като използването на лични предпазни средства би намалило степента и количеството на травматичните увреждания или би ги предотвратило. Сочи, че няма данни от наличната документация за открити чужди тела, различни от абразив вкл. от употреба на лични предпазни средства.