Решение № 260020 от 10.01.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 12578/2020
- Вид
- Решение № 260020
- Подписан
- 10.01.2022
- В сила
- 30.12.2022
- Състав
- ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.1 · Закон за адвокатурата
- чл. 60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 200 · Кодекс на труда
- чл. 201 · Кодекс на труда
- чл. 201, ал. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ гр. Варна, 08.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГО, 12 състав, в публичното заседание на десети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА при секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12578 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от *** Т.С. срещу „Б.“ ООД иск с правно основание чл. 200 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 35000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени страдания – продължителни болки в областта на лицето и лявото око, и негативни емоционални изживявания – прекъсване на работа, на социални контакти, неспособност за придвижване без чужда помощ, претърпени вследствие на реализирана на 12.07.2020 г. трудова злополука, призната за такава с Разпореждане № Ц5104-03-79/30.07.2020 г. на ТП на НОИ Варна, ведно със законна лихва от увреждането - 12.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е назначен на работа при ответника на длъжност „Пясъкоструйчик“ по силата на сключен между страните Трудов договор № 1078/18/06/2020 г.
Посочено е, че на 12.07.2020 г. около 18,00 часа работейки в обект на „*** в хамбара на кораба ищецът бил ударен в лицето със струя абразивни частици изстреляни под голямо налягане от насочения срещу него шланг. Твърди се, че вследствие удара, ищецът усетил силна болка по лицето и лявото око и бил откаран от работодателя си в МБАЛ „Св. Анна – Варна, където са установени множество разкъсвания, включително по клепачите, наличие на чужди тела в бузите и очите, при което ищецът бил насочен към очна болница „Специализирана болница по очни болести за активно лечение – Варна“ ЕООД. Твърди се, че в последната е отстранена част от абразивните частици от лицето на ищеца, като на следващия ден същият е претърпял операция на лявото око, при което е зашита очната мембрана и е поставена очна леща. Изложено е, че впоследствие са извършени още две операции на окото – на 05.08.2020 г. и на 14.09.2020 г., при които са извадени още абразивни частици от окото и клепачите на ищеца. Твърди се, че след извършените медицински интервенции са останали абразивни частици в кожата и окото на ищеца, като според прогнозата на лекуващите лекари същите ще бъдат изтласкани от кожата при зарастването след години или е възможно да останат в кожата, респ. да бъдат изтласкани на повърхността на окото, след което могат да бъдат отстранени оперативно. Сочи се, че нараняванията преди и след медицинските интервенции са били болезнени. Изложено е, че след злополуката ищецът е бил принуден да прекъсне работа, да се откаже от бъдещите си планове, полагани са грижи от неговата съпруга, тъй като същия не можел да се обслужва сам, принуден е да ползва отпуск, поради временна неработоспособност за период общо от 84 дни.
Твърди се, че ищецът се чувства потиснат, тъй като вследствие уврежданията, лицето му е обективно загрозено, като белезите ще останат до края на живота му.
Сочи се, че необходимостта от бъдещи медицински интервенции причиняват на ищеца допълнителен психически стрес. Направено е искане за уважаване на предявения иск. Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявеният иск. Оспорва се механизмът на трудовата злополука. Твърди се груба небрежност на ищеца, тъй като същият не е спазил правилата за здравословни и безопасни условия на труд, включително не е необезопасил шланга и не е използвал лични предпазни средства (ръкавици и противогаз). Изложено е, че ищецът не притежава необходимата правоспособност за такава работа, както и компетентност за опериране с автовишка.
Посочва се, че злополуката е осъществена през почивен ден, като ищецът по своя инициатива е осъществявал труд през този ден. Твърди се, че злополуката се дължи на неправилно подаден от ищеца сигнал за пускане на абразивната струя.
Поддържа се, остатъка от абразивни частици в кожата на ищеца се дължи на собственото му поведение, тъй като същият е отказал отстраняването им в болница, а е предпочел те да бъдат почистени в домашни условия. Оспорва се размера на претендираното обезщетение. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск или евентуално за определяне на размер на обезщетението по-нисък от претендирания.
Претендира се присъждането на съдебно - деловодни разноски.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен от ищеца е иск е с правно основание чл. 200 от КТ.
Ищецът следва да установи, че е получил твърдяното телесно увреждане при условията на трудова злополука, настъпила на 12.07.2020 г. при изпълнение на трудовите си задължения при работодателя - ответник, както и че в резултат от увреждането действително е претърпял неимуществени вреди, обуславящи заплащане на обезщетение в твърдения размер.
Ответникът носи тежестта да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения, включително възражението за намаляване отговорността на работодателя с твърдение, че ищецът е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност при изпълнение на работата си неспазвайки изискванията за безопасна работа съобразно проведения от работодателя инструктаж, както и отказа му да носи лични предпазни средства към момента на злополуката, както и че ищецът неправилно е подал сигнал за пускане на абразивната струя.
С определението от 16.12.2020 г., постановено по реда на чл.140 ГПК е признато за безспорно между страните, че ищецът е назначен на работа при ответника на длъжност „Пясъкоструйчик“ по силата на сключен между страните Трудов договор № 1078/18/06/2020 г., както и че на 12.07.2020 г. ищецът е се е намирал в обект на „МТГ *** АД в хамбара на кораба. Т.е. безспорно, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество за длъжността „пясъкоструйчик“ към датата на произшествието.
Доколкото е безспорно, че към момента на инцидента ищецът е бил на работното си място, като е полагал труд в полза на работодателя, неоснователно остава възражението на ответника, че ищецът е полагал труд в почивен ден и по негово желание. В тази връзка следва да се изясни, че въведеното от законодателя в чл. 201 от КТ прехвърляне върху работодателя на професионалния риск от увреждане на работника или служителя има етичните си основания в правилото „комуто облагите- нему и тежестите“. Работникът осъществява дадена дейност в полза на работодателя, независимо дали по време или извън работно време и тъй като работодателят получава ползите от дейността, същият носи отговорност за уврежданията, които служителят е претърпял във връзка с тази работа. Нещо повече работодателят носи отговорност и за трудова злополука или увреждания, станали извън непосредственото изпълнение на работата, а именно при отиване и връщане от работното място и останалите места, посочени в чл. 55,ал.2 от КСО. На още по-силно основание работодателя носи отговорност за вреди вследствие на трудова злополука случила се при изпълнение на трудовите задължения каквито в случая ищецът безспорно е изпълнявал към момента на увредата.
Липсва спор, че с Разпореждане № Ц5104-03-79/30.07.2020 г. на длъжностно лице при ТП Варна на Национален осигурителен институт е приета за трудова злополуката, при която на 12.07.2020 г. по повод на извършваната от ищеца работа- бластиране на хамбар в моторен кораб шлангът на бластиращото устройство се оказал върху лицето на *** С. и струя с абразив преминала през лицето ми вследствие на което е получил деформации на роговицата на лявото око, довела до временна нетрудоспособност /л.15/
Влязлото в сила разпореждане на органа по чл. 60 от КСО представлява индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука,а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на ответника –работодател и от който зависи съществуването на правото. Тъй като установяването на трудовата злополука е в изключителната компетентност на административния орган, въпросът за наличие на трудовата злополука не може да се преразглежда в съдебното производство за ангажиране имуществената отговорност на работодателя.
По отношение на въпроса дали вследствие на настъпилата трудова злополука ищецът е търпял вреди и какви са те по вид и интензитет са събрани писмени доказателства, като към исковата молба са представени множество медицински документи – медицински удостоверения, листи за преглед, епикриза, медицински направления, амбулаторни листи и снимков материал, които са взети предвид при извършване на съдебно-медицинските експертизи по делото. Изслушани са и свидетелски показания. От така събраните, допустими по ГПК доказателства се установява следното във връзка с търпените вреди:
От показанията на разпитания по искане на ищеца свидетел – *** / негова съпруга/ се установява, че на 12.07.2020 г. вечерта разбрала за инцидента, когато съпругът ѝ се прибрал у дома и лявата страна на лицето и окото му били наранени – в черен и червен цвят, а на следващия ден бил опериран в очна клиника. В първите дни след инцидента изпитвал много силни болки в лицето, окото и главата, не виждал с нараненото око, което затруднявало придвижването, тя го придружава вкл. до банята и тоалетната, приемал болкоуспокояващи. Зрението било увредено в продължителен период от около 3-4 месеца. Сочи, че последвала втора операция при приключването на която и опита за изправяне, му се подкосили краката и си счупил малкото пръстче на десния крак, поради което също изпитвал болки и което затруднило грижите за него.
Разказва, че преди инцидента съпругът ѝ бил много общителна личност, но след него се затворил в себе си и не искал да общува и да се събира с близки хора и приятели. Излага, че след инцидента му останал белег на лицето. По отношение на зрението излага, че то е намалено с 20% и не е известно в бъдеще дали няма да намалее още, тъй като в окото има останали абразивни частици, които не могат да бъдат премахнати. Сочи, че *** все още се оплаква от болки поне един път седмично и приема обезболяващи и капки за очи.
По делото е приета съдебно медицинска експертиза, изготвена от д-р М.С.- офталмолог, от която се установява, че вследствие на трудовата злополука ищецът е получил травматични увреждания по формата на множество чужди тела в роговицата, конюнктивата, под конюнктивата и по кожата на клепачите. Вещото лице сочи, че ищецът е хоспитализиран два пъти за отстраняване на чужди тела от роговицата, конюнктивата и клепачите и е претърпял транслплантация на амниотична мембрана, чиято цел е постигане на заздравяване на роговицата. Сочи се, че ищецът е хоспитализиран в периодите 13-15.07.2020 г. и 14-16.09.2020 г. като извън тези периоди многократно е провеждал амбулаторни прегледи. Излага се, че роговицата е една от най-богато инервираните части в човешкото тяло, което я прави силно чувствителна и попадането на чуждо тяло и травма в тази област са силно болезнени, а при трансплантация на амниотична мембрана пациентите се оплакват от голям дискомфорт от нейното пришиване. При осъществения личен преглед вещото лице е констатирало, че зрението на лявото око е около 80% при при корекция с диоптър достига до 90%, като няма чужди частици в роговицата, но име следи от такива по нея, както и има чужди тела под конюнктивата, по клепачите и околоочната област. Вещото лице е посочило, че според него не се налага провеждане на нова очна операция. Счита, че посоката на действие на нараняващия агент е била фронтална, като използването на лични предпазни средства би намалило степента и количеството на травматичните увреждания или би ги предотвратило. Сочи, че няма данни от наличната документация за открити чужди тела, различни от абразив вкл. от употреба на лични предпазни средства.
Разпечатката съдържа 28 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e9299aa-7b00-4858-b108-a36df4a18c64